№ 8
гр. Айтос , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20212110200111 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Г. Н. М., ЕГН: **********,
адрес: гр.С., ***, против Електронен фиш серия К№ 4391579/ 20.01.2021г., с който на
основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.2от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер
на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г. Н. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Релевирани в
жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита,
че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при
издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано.
Твърди, че визираната пътна отсечка няма поставен знак за видеокамера.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Районна прокуратура Айтос, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен
срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен
и деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира
за установено от фактическа страна следното :
1
На 20.01.2021 г. в 11,28 часа на път I-6, км. 471 до бензиностанция „Лук Ойл“
автоматизирано техническо средство № TFR1-М 598, засякло и заснело, движещ със
скорост от 68 км/ч. автомобил - "***" модел „***“ с рег. № ***. В населеното място
допустимата максимална скорост е 50 км/ч.„. Въпросното нарушение било записано на файл
с наименование "Клип № 4914/ 20.01.2021г".
Съгласно изготвената с посочената система снимка (л. 5), фиксираната скорост на движение
на посоченото МПС била 71 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на
заснетия автомобил същия ден е издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР – Бургас и
обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател – М., собственик на
МПС-то към процесния момент, видно от представена по делото справка за собственост, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., като е посочено, че
скоростта следва да се счита на 68 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М 598, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано. По делото не са правени възражения
от жалбоподателя в обратния смисъл.
За използването на мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г. (л. 7), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
Относно възражението на жалбоподателя е, че на мястото е липсвал пътен знак ,указващ че
има поставена мобилна камера, съдът прецени същото като неоснователно, т.к. е отменена
разпоредбата в ЗДвП, която създава подобно задължение за контролните органи.
2
Жалбоподателят е излизал от населеното място и не е имал обективна пречка да съобрази
скоростта на движение с този факт.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че се случва до бензиностанция
на изхода на населеното място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост – 18 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§ 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
"автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 7) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за
движение "TRF1-М е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като
3
цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата (л. 8), посредством които също се установява мястото на извършване на контрола,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на
пътния знак за ограничение и др.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма
спор, че жалбоподателят е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се
посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго
лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на
административното наказание.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като
не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това
число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ
следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К№
4391579/ 20.01.2021г, с който на Г. Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр.С., ***,
на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.2от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5