Р Е
Ш Е Н
И Е260238/22.12.2020г.
гр. ЯМБОЛ.22.12.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........26.11.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................Т.К.…................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…………………...…...гр.дело N .4160 ..
по описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Теленор България” ЕАД, с която желае да бъде прието за установено наличието на вземането им по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № *** г. по описа на Районен съд – Я. против ответницата М.П.С., както
следва: 1.167,77 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че между М.П.С. и
„Теленор България” ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл"
ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ***
от 12.01.2017 г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или
25.82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС) и мобилно устройство ***.
2. Договор за мобилни услуги № ***
и Договор за лизинг от 10.04.2017 г., ведно с приложено Заявление за пренасяне
на номер/а в мрежата на Telenor от 10.04.2017 г. , съгласно който за мобилни
услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ***, (със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС),
пренесен от друга мрежа в Telenor и мобилен телефонен апарат ***.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 253,36 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се е задължил да извърши една първоначална лизингова вноска
в размер на 179,99 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3,19 лв.
с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от М.П.С. мобилни номера и устройство на
лизинг се прилагат следните условия:
За номер *** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 12.01.2017 г.
За номер *** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 10.04.2017 г.
За мобилен телефонен апарат *** -
условията, договорени в Договор за лизинг от 10.04.2017 г.
Длъжникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м.
октомври 2017г. - м. януари 2018г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани процесии
номера *** и ***, сключени между „Теленор България” ЕАД и М.П.С., по нейна
вина, поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена фактура № ***г.,
която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 769,42 лв. в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство *** в общ размер на 47,85 лв., равняващ се на
петнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия
на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Предвид това, че вземането за
неустойки не е предмет на настоящото производство, претендираната Сума по
фактурата е 47,85 лв.
Посочва, че изискуемостта на
вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
Поради липса на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
ищеца е било депозирано заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид разпореждането на съда, че издадената заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК ищците предявяват
настоящият иск в законоустановения срок.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцало.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника, с който оспорва така предявената искова претенция
както по основание, така и по размер и като неоснователна моли да бъде
отхвърлена, ведно със законните последици от това.
Според назначеният особен
представител на ответницата в И.М., а и към нея са посочени и приложени 3 бр.
фактури, от съдържанието на които е неясно как са формирани сумите в тях, какви
точно -конкретни мобилни услуги са включени в стойността на фактурите с посочване
на обем и единична цена, от какво точно произхождат действителните задължения
на ответницата, т.е. липсват конкретните елементи формиращи стойността на
услугите посочени във фактурите. В описателната част на И.М. ищецът се е опитал
да внесе някаква яснота относно тези елементи, но те не съответстват на
съдържанието, а и на стойностите посочени във фактурите. Издадените фактури на
името на ответницата сами по себе си не съставляват основание за плащане,
защото липсват доказателства установяващи извършване на доставка на
далекосъобщителните услуги, както и за реалното предаване на лизинговата вещ
/мобилен телефонен апарат ***/. Фактурите не са подписани от ответницата, както
и не са му предявени за плащане.
Във връзка с горното оспорва
изцяло съдържанието на приложените към И.М. фактури с №№***г., *** г. и *** г. като твърди, че информацията в
същите не съответства на реалните факти. Част от сумите посочени в тези фактури
са за месечни и еднократни такси; разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги; отстъпки; задължения за предходни периоди без каквато и да било
конкретизация за това. А относно фактури с №№ *** г., *** г. дори няма
съответствие в нито едно от посочените в тях пера и размера на претендираните
суми. Тази неяснота поражда съмнения относно фактите дали ищецът реално е
предоставил на клиента далекосъобщителните услуги, дали същите са били вярно
отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите, дали са правилно
тарифирани.
Твърди още, че
далекосъобщителните услуги не са били предоставяни на клиента, не му е било
реално предадено лизинговото устройство - мобилен телефонен апарат ***, както и
че спрямо ищецът ответникът няма задължения. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е
представил с исковата молба посочените от него зав.копие на сключеният с
ответницата договор за мобилни услуги № ***г., ведно с Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от дата 12.01.2017г., зав.копие на
договор за мобилни услуги № ***г., зав.копие на договор за лизинг № ***г.,
зав.копие на запис на заповед за сумата от 73.37 лв. от 10.04.2017г., ведно с
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
10.04.2017г., зав.копие на заявление за пренасяне на номера в мрежата на
Теленор от 10.04.2017г., зав.копие на фактура /дубликат/ № ***г. за отчетен
период 15.09.2017г. – 14.10.2017 г., зав.копие на фактура /дубликат/ № ***г. за
отчетен период 15.10.2017г. – 14.11.2017 г., зав.копие на фактура /дубликат/ № ***г.
за отчетен период 15.12.2017г. – 14.01.2018 г.
По молба на ищеца
по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според
изготвеното заключение по фактури № ***г., фактура № ***г. и фактура № ***г. и
кредитно известие № ***г. са осчетоводени в счетоводството на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съобразно нормативните изисквания. Размерът на неплатените
задължения на ответницата към ищеца към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 22.07.2019г., е общо 167.77лв. Задълженията за номера *** и ***
във фактура № ***г. и фактура № ***г. са таксувани съобразно приложимите
условия. Неизплатените от ответницата лизингови вноски за мобилен телефонен
апарат ***, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 10.04.2017г.,
е общо 57,42лв. съдът изцяло кредитира заключението на експертизата, като
обективно и компетентно дадено.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № *** по описа за 2019г. на ЯРС в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.,
с която М.П.С. е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , сумата от
167.77лв. – главница, представляваща неизпълнени парични задължения,
произтичащи от договори с „Теленор
България“ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.07.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, както направените по делото разноски общо в размер на 385,00
лева, от които 25.00 лева платена държавна такса и 360.00 лева адвокатски
хонорар. Заповедна е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда № ***г. на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителния си иск в едномесечен срок. За това
разпореждане заявителят е уведомен на 28.10.2019г., като същият е предявил иска
си в съда на 28.11.2019г., в законоустановения срок.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн.
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД .
Съдът
намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото
производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и
предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни услуги,
удостоверени в издадените от ищеца фактури.
Възникването на това вземане е
обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването между него и
ответницата през процесните отчетни периоди на облигационни правоотношения,
породени от сочените договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към
тях с твърдените предмет и съдържание, както и изпълнението на насрещните му
задължения по правоотношенията чрез реално предоставяне за ползване на
ответника на мобилните телефонни номера и доставката на далекосъобщителните
услуги по вид и стойност, както и лизингови вноски за закупен мобилен телефонен
апарат *** , описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че през процесния период страните са били
обвързани от облигационни правоотношения, свързани с предоставяне за ползване
от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на ответницата на мобилни номера и
мобилен апарат , които подробно са описани в исковата молба. По силата на тази
договорна обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на
ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна страна на
дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни
планове. От представените договори и фактури се установява, че ищецът е
предоставил , а ответницата е получила съответните по всеки договор мобилни
услуги при условията на сключените договори. Видно от издаваните фактури в
съответствие с договорите, се установява, че ответницата има потребени и
незаплатени в съответните срокове
далекосъобщителни услуги в размер на общо 167,77 лв., в която сума са
включени неплатени лицингови вноски по закупен мобилен апарат *** в размер на
общо 57,42 лв.
В съответствие с условия, с които ответницата
се е съгласила, неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да
прекрати едностранно договорите на мобилни услуги, като ги е обявил за предсрочно
изискуеми и е преустановил предоставянето на услуги. Поради неизпълнение на
поетите от ответницата задължения съгл. подписаните договори с ищеца, същата
дължи плащане на тези суми, чиято стойност безспорно се установи от издадените
фактури, които не бяха оспорени и от неоспореното заключение на ССчЕекспертиза.
С оглед
всички доказателства по делото съдът приема, че ищецът е предоставил реално в
претендирания обем на ответницата достъп до мрежата и ползване на услуги за
процесния период по договорните тарифни планове, съгласно условията, вида,
количеството, качеството и другите договорни условия.
Същевременно ответницата не ангажира
доказателства за извършени плащания , поради което искът за тяхната дължимост е
основателен.
При този изход на делото
ответницата дължи на ищеца направените разноски по настоящото дело и тези по
заповедното производство. Според представения списък ищецът е направил разноски
по настоящото дело за внесена държавна такса от 25.00лв., изцяло платен
адвокатски хонорар в размер на 360.00лв. и заплатен депозит на особен
представител на ответницата в размер на 300лв. и заплатен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150лв. или общо – 835.00лв. Разноските
направени в заповедното производство са общо в размер на 385,00лева, от които
25.00лева платена държавна такса и 360.00 лева адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1
от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, че М.П.С., ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес: *** дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк С., сграда 6,със
съдебен адрес:*** сумата от 167,77лв. – главница, представляваща неизплатени
парични задължения, произтичащи от договори с „Теленор България“ ЕАД за които
са издадени фактура фактури № ***г., фактура № ***г. и фактура № ***г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.П.С. да заплати на
„Теленор България” ЕАД направените разноски по настоящото дело в размер общо на
835,00 лв., както и направените разноски по заповедното производство в размер
на 385,00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: