№ 311
гр. Враца, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20241400200426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Ц. В. В., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание договорният защитник-адв.М. Б., поддържа молбата и
моли да бъде уважена, като развива подробни съображения в подкрепа на
становището, че е налице трайно поправяне на осъдения.
Лишеният от свобода Ц. В. се солидаризира със становището на защитника си и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Ц. В. В. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 120/2024 г. по описа на РС-Враца, за
деяние по чл.343б, ал.2 НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 1,08 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила присъда
за шофиране в пияно състояние, при първоначален строг режим.
1
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 1 година
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 12.02.2024 г. Към датата на постановяване
на настоящото определение - 08.07.2024 г., от това наказание е изтърпял 6 месеца и 28
дни, от които 4 месеца и 26 дни фактически, от предварителен арест 2 месеца, а от
работа 2 дни. Остатъкът за изтърпяване е 5 месеца и 2 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения възлиза на 58 точки, в рамките на средните стойности.
Дефицити при него са били наблюдавани в множество зони: отношение към
правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение и умения за
мислене. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от
характера на настоящото престъпление и криминалното минало на лишения от
свобода-осъждан за користно-насилствено престъпление и за идентично деяние по
чл.343б, ал.1 НК. Рискът от вреди е насочен към широк кръг от обществото –
непознати лица и участниците в движението по пътищата. В тази връзка е отчетено, че
злоупотребата с алкохол е фактор, който може да доведе до нови подобни прояви в
обществото. Рискът от бягство и укривателство е среден, тъй като се е укривал от
правоохранителните органи и е бил обявен за ОДИ, а за всички останали категории е
нисък.
В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и
задачи формиране на критичност към извършеното деяние и осъзнаване на нанесените
вреди; повишаване нивото на грамотност; приучаване към спазване на установените
правила; .
В доклада е посочено, че по време на престоя в затвора осъденият не показва
враждебни нагласи, има добро поведение и не е наказван, но същевременно не е и
награждаван, поради липсата на системни положителни прояви. През м.март 2024 г. е
взел участие в лектория "Християнски ценности"; участвал е също така в турнир по
футбол през м.април 2024 г. и в групов турнир по шах през м.юни 2024 г.
Въпреки тези положителни тенденции, осъденият е със слаба критичност към
криминалното си поведение-признава формално вината си, но се оправдава с
необмислени действия, налице са самооправдателни нагласи и омаловажаване на
престъплението. Склонен е към създаването на критични ситуации в движението, а
вероятността да предизвика ПТП се увеличава многократно. В този аспект е отчетено,
че предишното осъждане на В., наказанието по което е изтърпял през 2022 г., не е
оказало необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект, тъй като няколко
месеца след освобождаването му от затвора, той е извършил настоящото деяние, което
е показател за утвърден криминален модел. Залегнала е и констатацията, че
злоупотребата с алкохол е фактор, повлияващ деструктивните прояви и възможната им
ескалация. Не се наблюдава устойчива мотивация за промяна на досегашния начин на
живот.
Осъденият декларира формално положително отношение към плана на
присъдата, който не е изпълнен в пълен обем, а именно участие в подходящи
корекционни програми. Показателно за формалното му отношение към изпълнение на
2
заложените в него цели и задачи е липсата на активност от негова страна за
провеждане на индивидуални срещи с ИСДВР.
Освен това, към настоящия момент В. не е преминал през всички етапи на
прогресивната система за третиране на лишените от свобода-замяна на режима в по-
лек, прекатегоризиране и преместване в ЗООТ, което ще доведе до по-плавен и
успешен преход към живот на свобода.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият В. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. Необходимо е възпитателната работа с него да продължи в посока
съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, осъзнаване на причините, довели
до извършване на престъплението, формиране на гъвкав модел за мислене за
адекватно решаване на проблеми, конфликтни ситуации и др., намаляващи
вероятността от извършване на повторно престъпление. Отбелязана е и
необходимостта осъденият да бъде включен в корекционна програма "Подготовка за
живот на свобода", която ще спомогне за по-пълноценната му ресоциализация.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц. В. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента както рискът
от рецидив при осъдения-58 точки, така и от вреди за обществото са непроменени в
границите на средните стойности, което на фона на осъждането му в миналото за
идентично престъпление по транспорта сочи на реалистична прогноза за вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление (със
самооправдателни нагласи), омаловажава последиците му и е с неустойчива нагласа за
промяна на досегашния си начин на живот. Участието в религиозен курс и спортни
мероприятия, както и примерното поведение, което демонстрира при сегашния си
престой в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в
развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил
необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият все още не е дал
категорични доказателства за това. След като не е достатъчно критичен към
престъпното си поведение и омаловажава неговите последици, не осъзнава в
необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за
преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена
личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него
съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът
намира, че по отношение на осъдения В. следва да продължи процесът на
3
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на
наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне
социално приемлив и законосъобразен начин на живот. Не без значение е и
становището на ИСДВР, изготвил доклада и ангажиран с работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, че е необходимо възпитателната работа с лишения
от свобода да продължи до края на наказанието, включително чрез включването му в
корекционна програма "Подготовка за живот на свобода", която ще спомогне за по-
пълноценната му ресоциализация.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 НК, а именно осъденият В. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората кумулативно изискуема предпоставка, тъй като все още не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне. Изложеното е основание да бъде постановен отказ
на молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ц. В. В., роден на
*** в гр.София, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца,
ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в
размер на 5 месеца и 2 дни, от наказанието в размер на 1 година лишаване от свобода,
определено му по н.о.х.д. № 120/2024 г. по описа на РС-Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4