О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……......
гр.Варна, 21.12.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
ВАСИЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18900/2018г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Д.А.Х. срещу „Енерго Про
Продажби“АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4 898.81
лева, начислена като цена на количества ел.енергия за периода 10.11.2016г. до
09.11.2017г. за къща с административен адрес гр.Провадия, ул.“Сан Стефано“ №9 и вписана във фактура №**********/05.12.2018г.
Съгласно чл.
113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в
сила от същата дата/, исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал.
3 ГПК / ДВ бр. 65/07.08.2018г., в
сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока
за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Имайки
предвид характера на настоящия спор – отричане дължимостта
на начислена цена за ел.енергия, ищецът
има качеството на потребител.
Служебно
изготвената справка в НБД „Население“ и постъпилата информация от Община Варна
сочи, че към датата на исковата молба
настоящия и постоянен адрес ***.
Нормата на
чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата
по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор
принадлежеше на ищеца- потребител.
Общият принцип бе,
че за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху
недвижим имот, съдът не следи служебно.
Прочитът на
последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК обаче сочи, че приложното поле на
хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и
в него са включени и т.нар „потребителски искове“ по чл. 113 ГПК. С посочената
норма дефакто изборът на ищеца на местно компетентен
съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.
Ето защо, съдът
намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ищеца към момента на
настъпване на застрахователното събитие и мястото на настъпването му, е в гр.
Търговище, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Враца.
С оглед на
изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК производството по делото следва да
бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая
РС - Враца в съдебния район, на който е настоящият и постоянния адрес на ищеца
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18900/2018г. по
описа на Районен съд – Варна.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд –Враца, на
основание чл.119, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: