№ 180
гр. Асеновград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102267 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл.55 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът СП. В. ИЛ. твърди, че на 12.10.2017 г. между нея и ответното дружество
„София Комерс Кредит груп“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който и е
предоставена сумата от 600 лева, а тя се е задължила да я върне ведно с договорна лихва в
размер на 24 % годишно в срок от 10 месеца при ГПР от 26.85 %. Освен това ищецът се
задължил да представи посоченото в договора обезпечение, а при неизпълнение на това
задължение – да заплати неустойка в размер на 360.32 лева, която се дължи разсрочено
заедно с погасителната вноска. Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение е нищожна, тъй като
съставлява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената лихва и по този
начин се преодолява изискването в закона за максимален размер на ГПР. Освен това няма
присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, а води до скрито
оскъпяване на кредита. В същото време изискванията за обезпечение са неизпълними, а
срокът за представянето му – неизпълнимо кратък. С уговорката за заплащане на неустойка
в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с
предоставената сума по кредита, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето
защо моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл.7 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка. Моли още да бъде осъден ответника да и заплати сумата 50 лева,
платена неустойка по договора, получена за периода от 12.10.2017 г. до 12.10.2018 г.,
поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по договара, ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ в съда, до окончатеното изплащане на задължението.
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът„София Комерс Кредит груп“ АДе депозирал
отговор, с които признава изцяло предявения иск. Оспорва само претенцията за разноски,
тъй като не е дал повод за завеждане на иска. Възразява да се присъди адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 38а от ЗА, тъй
като не са налице предпоставките на тази разпоредба. Не ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 12.10.2017 г. между ищеца и ответното дружество
„София Комерс Кредит груп“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който му е
предоставена сумата от 600 лева, а той се е задължил да я върне ведно с договорна лихва в
размер на 24 % годишно в срок от 10 месеца, при ГПР от 26.85 %, както че ищецът се
задължил да представи посоченото в договора обезпечение, а при неизпълнение на това
задължение – да заплати неустойка в размер на 360.32 лева, която се дължи разсрочено
заедно с погасителната вноска.
Ответникът е признал предявения иск изцяло, поради което с оглед изричното искане
от ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът следва да се произнесе с
решение съобразно признанието. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Възражението, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска е
неоснователно. Трайната съдебна практика приема, че когато е предявен иск за нищожност,
то повод за завеждането му по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК съставлява фактът на самото
сключване на договора, съответно на съдържащите се в него клаузи. Ето защо, когато
ответникът по този иск признава неговата основателност в съдебния процес или извън него,
той дължи сторените в съдебното производство разноски съобразно правилото на чл. 78, ал.
1 ГПК. С направеното признаване от ответника на нищожността не отпада интересът на
ищеца от съдебното й установяване със сила на присъдено нещо. Фактът на съществуването
на нищожната уговорока за заплащане на неустойка обуславя интерес на ищеца да
претендира нищожността на същата по съдебен ред. Състоянието на нищожност
представлява повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждането на делото. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща
заплатената държавна такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38,
ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
2
възнагражденията. Уважената претенция е с цена от 650 лева, съответно минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Ответникът е оспорил наличието на
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, тъй като не се установяват предпоставките за това, визирани в ал. 1 на същия член.
Настоящият състав споделя съществуващата последователна и непротиворечива практика на
ВКС, която се съдържа и в определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II
ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по
ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. и
много други. Тази практика отрича необходимостта съдът да преценява и страната да
доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези
основания. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се
намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по
чл.83 от ГПК. Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е
материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е
основание тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията
по защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се
дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по
отношение на отговорността за разноски, а не общото правило н а чл.154, ал.1 от ГПК, което
касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора. Ето защо ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата 300 лева на процесуалния представител на ищеца –
адвокат Е.И..
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок,
съдържаща се в чл.7 от Договор за кредит от 12.10.2017 г., сключен между СП. В. ИЛ., ЕГН
********** от *** и „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, Ж.К.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“ бл.58, офис 6, представлявано
от А.Д.С..
ОСЪЖДА „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“ бл.58, офис 6, представлявано от
А.Д.С., да заплати на СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от ***, сумата от 50 лева (петдесет лева)
платена неустойка, получена за периода от 12.10.2017 г. до 12.10.2018 г., поради нищожност
на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ в съда 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
3
сумата 100 лева (сто) направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“ бл.58, офис 6, представлявано от
А.Д.С., да заплати на адвокат Е.Г. И., личен №********** с адрес ***, сумата от 300 лева
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от ***, по гр.д.№ 2267/2021 г. по описа на
Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4