№ 17884
гр. София, 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110166462 по описа за 2022 година
Като се запозна с постъпилата молба от ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф., чрез
пълномощника им адв. Х. Х. от САК с която се иска постановяване на допълнително
определение в частта за разноските по делото, и присъждане на сторените от тях такива,
въпреки прекратяване на производството по чл.126 от ГПК, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.248 вр. с чл. 81 от ГПК.
Производството по гр.д. № 66462/2022 г. е прекратено с определение №
12065/29.03.2023 г., поради недопустимост, като настоящото дело се явява повторно
заведено между същите страни, на същото основание, за същите имоти и със същото искане.
Въпреки, че прекратяването на иска по чл.126 от ГПК е извършено преди насрочване
на делото в ОСЗ, същото е предприето именно по възражение на ответниците в
производството, и то след депозиран от тях писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Видно от депозирания по делото в срока по чл.131 от ГПК, писмен отговор, от страна
на ответниците Ф.и, същите са претендирали съдебни разноски, в частност заплатените от
тях адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, всеки в сочен размер от
по 1500 лв.
Въпреки че са своевременно поискани, при прекратяване на производството /с
определението от 29.03.2023 г./ съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички
случаи на прекратяване на делото.
Съгласно чл. 81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки
акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с такова искане,
каквото в настоящия случай е заявено за първи път още при подаване на писмения отговор
1
по чл.131 от ГПК.
Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено
последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича
от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на
искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е
регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Прекратяване на производството по отношение, слага край на производството спрямо
ответниците, поради което определението от 29.03.2023 г. е акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция, по см. на чл.81 от ГПК спрямо
ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. и при постановяване на същото е следвало съдът да се
произнесе и по дължимостта на сторените от тези ответници съдебни разноски.
В изразено писмено становище от 05.05.2023 г., ищеца Г. Ф. Г., чрез пълномощника
си адв. И. П. е изразил становище за неоснователност на искането за присъждане на
разноски, като счита, че правото на разноски на ответниците би следвало да се реализира в
другото производство за делба, което все още е висящо пред СРС и което е станало повод за
прекратяване на настоящото, доколкото становищата на ответниците по двете дела за делба
са идентични, отговора който същите са подали също, и извършените от съделителите
разноски, ще следва да се възложат и разпределят при постановяване на крайния съдебен акт
по извършването на делбата, като се вземат предвид дяловете на всички в съсобствеността.
В условията на евентуалност, ищеца възразява за прекомерност на адвокатското
възнараждение, дължимо на ответниците и моли същото да бъде намалено.
При определяне на размера на дължимото се адв. възнаграждение, съдът е обвързан
от посочения от ответника размер в ДППС, доказателствата за реалното му изплащане и
евентуално възражение от насрещната страна, заявено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай, съдът намира, че ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. действително
са извършили разноски в хода на производството, за заплащане на договорения с адв. Х. адв.
хонорар, но при съобразяване на своевременно заявеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
от страна на ищеца /което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и обема на извършената до момента правна помощ от страна на
адвоката, невключваща процесуално представителство/, на ответниците се следва размер, не
по-голям от по 400 лв. на всеки от тях, съобразно разп. на чл.9 от НМРАВ.
Съдът намира този размер на адвокатско възнаграждение за справедлив и отговарящ
на извършените до момента процесуални действия от страна на пълномощника на
ответниците /същия е депозирал един общ писмен отговор по чл.131 от ГПК от името на
всички ответници/ и производството е прекратено по възражението им за недопустимост,
без да е разглеждано делото по същество. От друга страна, същинската защита и съдействие
на ответницити в производството за съдебна делба, ще бъде осъществена в останалото
висящо производство по гр.д. № 23697/2022 г. по описа на СРС, 70-и състав, където същите
отново ще имат право да заявят претенцията си за разноски, в зависимост от заявените
2
искания и извършените по тях процесуални действия и съобразно с установените от съда
квоти.
По делото има доказателства за реалното плащане на адв. възнаграждение, поради
което на ответниците се следват разноски, във вр. с прекратяването на производството,
макар и не в претендираните размери.
С оглед на гореизложеното, молбата на ответниците И. Ф., Ф. Ф. и Т. Ф. за
присъждане на извършените от тях разноски в производството, се явява частично
основателна и доказана до размер от по 400 лв. на всеки от тях.
На следващо място съдът констатира, че при прекратяване на производството с
Определение № 12065/29.03.2023 г., е пропуснал да осъди страната да заплати и дължимата
държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси събирани по ГПК, тъй като
производството е прекратено не по спогодба, поради което с настоящото определение
следва да поправи и този свой пропуск и възложи в тежест на ищеца дължимата държавна
такса за прекратеното производство, която съдът определя в размер от 50 лв.
Водим от горното, на осн. чл.78, ал.4 и ал.5 вр. чл.81 от ГПК и чл.9 от Тарифата за
държавните такси, събирани по ГПК, Софийския районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Г. Ф. Г., с ЕГН ********** да заплати на осн. чл.78, ал.4 вр. с ал.5 от ГПК
на И. Г. Ф., ЕГН **********; Ф. Ф. Ф., ЕГН ********** и Т. Ф. Ф. , ЕГН **********
сумата от общо 1200 лв. или на всеки от ответниците по 400 лв., представляваща съдебно -
деловодни разноски в настоящото исково производство, за заплатено от тях адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф. Г. , с ЕГН ********** от с. Панчарево, обл. София, да заплати по
сметка на Софийски районен съд, държавна такса за прекратеното производство, не по
спогодба, в размер на 50 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3