О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №883
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 02,05,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно ч. гр. д. № 638/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 12065/19,02,2019 г. от „БИЛИЙВ“ ЕООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********; против определение, постановено на 04,02,2019 г. по
гр. д. 10546/2018 г. на РС Пловдив, 15 гр. с., В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОСТАВЕНА БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от дружеството-жалбоподател молба по чл. 248 от ГПК с
вх. № 4423/21,01,2019 г. за изменение на постановеното по делото решение №
4499/21,12,2018 г. в частта му за разноските, като бъде намалено поради
прекомерност присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение.
От въззивния съд се иска да отмени посоченото определение в обжалваната
му част и вместо това да измени решението в частта за разноските като намали
поради прекомерност присъдените на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр.
Пловдив, заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване
на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по гр. д. № 10546/2018
г. на РС Пловдив, 15 гр. състав, е образувано по иск за установяване недължимост
на вземане, предявен по реда на чл. 439 от ГПК от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД – гр. Пловдив; против „БИЛИЙВ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********. С
постановеното по спора решение № 4499/21,12,2018 г., искат е приет за
основателен. На ищеца са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 380 лв.
С молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 4423/21,01,2019 г. ответното дружество
е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,
като бъде намалено поради прекомерност присъденото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното определение РС е приел това искане за недопустимо поради
това, че възражението за прекомерност не е предявено до приключване на устните
състезания по делото, а едва с молбата по чл. 248 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя извода за недопустимост на молбата.
Допустимостта на искането за изменение на решението по реда на чл. 248
от ГПК е обусловена от спазването на посочения в същата разпоредба срок за
предявяване на молбата (и от представянето на списък на разноските по чл.
80 от ГПК – когато се иска изменение на присъдените в полза на същата страна
разноски, каквато хипотеза в случая не е налице),
но не и от това дали възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК е
предявено в срок или не.
Спазването на срока за предявяване на възражение за прекомерност, както
и изобщо въпросът за приложимостта на чл. 78 ал. 5 от ГПК по отношение на
определеното по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, имат
значение за основателността но не и за допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК. Затова определението на РС в обжалваната му част, с която се оставя без
разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК в частта й относно възражението за поради
прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да се
отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на РС за разглеждане на
искането по същество.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 04,02,2019 г. по гр. д. 10546/2018 г. на РС
Пловдив, 15 гр. с., В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от
дружеството-жалбоподател молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 4423/21,01,2019 г. за
изменение на постановеното по делото решение № 4499/21,12,2018 г. в частта му
за разноските, като бъде намалено поради прекомерност присъденото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РС за разглеждане на искането.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: