№ 264
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000213 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 10.02.2023 г. на ответника община Петрич срещу решението
от 17.01.2023 г. по т. д. № 154/2022 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца „Ви Ер Консулт“ ЕООД:
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 18 000 лв., представляваща дължими дванадесет месечни
абонаментни възнаграждения по договор за абонаментно-консултантски услуги от
10.01.2020 г., всяко от по 1 500 лв. месечно, за периода 1.01.2021 г. – 31.12.2021 г., заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба /11.07.2022 г./ до окончателното
изплащане;
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 686,66 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано БОС е приел за дължими претендираните
суми. Сочи се, че съдът е дал неправилна и разнопосочна правна квалификация на процесния
договор – като в доклада по чл. 146 ГПК го е квалифицирал по чл. 286 ЗЗД, а в решението – по чл.
258 ЗЗД. Твърди се, че задълженията по чл. 6, т. 4 от договора /участие в комисии по провеждане
на съответните процедури и представителство на възложителя по обжалване на решенията по
процедури по ЗОП/ представлявали такива по договор за поръчка. Сочи се, че в частта относно
уговореното процесуално представителство пред съд договорът бил нищожен, тъй като ищецът не
доказал, че наетите в дружеството лица са имали адвокатска правоспособност и не е било
възможно да се изпълни договора в тази част.
1
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Ви Ер Консулт“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея
решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Независимо от това следва да се добави и
следното:
1. Не е спорно между страните /в жалбата и отговора липсват оплаквания/, а и се установява от
доказателствата, че: 1) по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП между тях е бил сключен процесния
договор за абонаментно-консултантски услуги от 10.01.2020 г., с който ищецът се е задължил да
извършва абонаментно-консултантско обслужване на ответната община /във вид на писмени и/или
устни консултации/ по подготовката и изготвянето на документация за провеждане на процедури
за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнител по ЗОП, както и да извършва
счетоводни и икономически анализи и консултации, срещу което възложителят следва да заплаща
на изпълнителя месечно абонаментно възнаграждение в размер на 1 500 лв. в срок до 15-то число
на месеца, за който се дължи /чл. 3, ал. 1/; 2) в същия договор е уговорено и, че възложителят
може да възлага на изпълнителя и други конкретни дейности по предмета на договора с
възлагателно писмо, в което следва да се опише предмета на възложената работа, срока на
извършването и възнаграждението, като за изпълнението на същите се подписва приемо-
предавателен протокол, за което възложителят ще заплаща допълнително възнаграждение,
уговорено конкретно за всяка възложена работа /чл. 3, ал. 2/; 3) уговорено е, че договорът се
сключва за срок до 31.12.2020 г., но се счита за автоматично продължен при същите условия, ако в
1-месечен срок преди изтичане на срока някоя от страните не е отправила до другата страна
изрично писмено искане за прекратяването му – чл. 2; 4) през цялата 2020 г. ответникът е
заплащал на ищеца уговорените месечни абонаментни възнаграждения в общ размер на 18 000 лв.
по издадените от ищеца месечни фактури; 5) след 1.01.2021 г. ищецът е продължил да издава
месечни фактури с начислено месечно абонаментно възнаграждение в размер на 1 500 лв. на месец,
които фактури е изпращал на ответната община, но те не са били осчетоводени от ответника и по
тях не е извършено плащане.
2. При горните факти правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираните суми за
месечни абонаментни възнаграждения за 2021 г. са дължими от ответника. Всички изтъкнати в
жалбата доводи са неотносими към тази дължимост, преценени спрямо съдържанието на
2
процесния договор.
Ирелевантно към дължимостта е правното естество /правната квалификация/ на този договор –
дали е за изработка или за поръчка, а е важно единствено дали е бил действащ през процесния
период и дали са изпълнени предвидените в него условия за дължимостта на процесното
възнаграждение. Договорът не е нито за изработка /не се възлага изработване на някакъв резултат/,
нито за поръчка /няма за предмет извършване на правни действия/, а е ненаименован договор за
консултантски услуги, който е допустим с оглед свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, доколкото
не противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави. Основен принцип в
договорното право е принципът „pacta sunt servanda“, израз на който е предвиденото в чл. 20а, ал.
1 ЗЗД, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Казано накратко – те са
задължителни за страните, чиято свободна воля е определила неговото съдържание.
3. В жалбата липсва оспорване на приетото в обжалваното решение, че процесният договор е
бил действащ и през 2021 г. предвид клаузата на чл. 2, ал. 2, предвиждаща неговото продължаване
при същите условия, ако в 1-месечен срок преди изтичане на срока някоя от страните не е
отправила до другата страна изрично писмено искане за прекратяването му. Несподелимо е
изтъкнатото в отговора по чл. 131 ГПК възражение на ответника, че той следвало да се счита за
мълчаливо прекратен от ответника с конклудентни действия – самото неплащане на
претендираните месечни възнаграждения. Уговорката в чл. 2, ал. 2 за „изрично писмено искане за
прекратяването му“ изключва възможността на конклудентно прекратяване. Не е спорно, че
такова писмено изявление ответникът не е отправил до ищеца в предвидения срок, поради което
договорът е продължил действието си и през 2021 г.
4. Договорът предвижда два вида престации на изпълнителя, за които се дължат два вида
възнаграждения от изпълнителя: 1) абонаментно-консултантско обслужване /във вид на писмени
и/или устни консултации/ по подготовката и изготвянето на документация за провеждане на
процедури за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнител по ЗОП, както и
извършване на счетоводни и икономически анализи и консултации, срещу което се дължи месечно
възнаграждение в размер на 1 500 лв.; и 2) други конкретни дейности по предмета на договора,
които се възлагат от възложителя и за които страните уговарят отделно възнаграждение. За
месечното възнаграждение страните изрично са уговорили, че то е дължимо независимо от това
дали пред конкретния месец е била възложена от възложителя и/или изпълнена от изпълнителя
конкретна работа по консултантско обслужване – чл. 3, ал. 1, изр. 2.
При тези клаузи от договора, които не противоречат на закона и с които страните са се
съгласили, а ответникът през цялата 2020 г. е извършвал редовно месечни плащания, е видно, че
дължимата за тези плащания престация от изпълнителя се състои в това да предоставя на
възложителя консултантски услуги по посочения предмет, винаги когато те бъдат поискани от
възложителя. Ищецът е длъжен да бъде на разположение на възложителя винаги с оглед
предоставянето на тези услуги, за което му се дължи месечно възнаграждение, но дължимостта на
същото не зависи от това дали възложителят ще поиска такива услуги през съответния месец. По
това тази основна престация на изпълнителя се различава от втората възможна, която се дължи при
други възложени конкретни дейности и за които се уговоря отделно допълнително
възнаграждение. В настоящото производство се претендират месечни абонаментни
възнаграждения, за които е ирелевантно дали ответникът се е възползвал от възможността да
поиска от ищеца услуги от предмета на абонаментно-консултантското обслужване по чл. 1, ал. 1
3
от договора. Месечното възнаграждение се дължи заради самия поет ангажимент от изпълнителя
да бъде на разположение на възложителя за тези услуги, когато такива бъдат поискани.
Непоискването не води до недължимост на възнаграждението.
5. Противно на доводите в жалбата процесният договор не предвижда изпълнителят да
предоставя на възложителя услуги във формата на процесуално представителство пред съд.
Клаузата на чл. 6, т. 4 предвижда предоставяне на юридическа помощ в случай на обжалване на
решението за откриване на процедурата по ЗОП, но не е предвидено, че тази юридическа помощ
следва да се изразява в процесуално представителство – тя може да се изразява и само в
юридически консултации и съвети, която дейност не е законово запазена само за адвокати.
Отделен е въпросът, че това също няма никакво отношение към дължимостта на процесното
възнаграждение. Други доводи в жалбата не са изложени.
Ето защо следва да се приеме за доказано, че претендираните месечни възнаграждения за 2021
г. са дължими от ответника на ищеца, поради което искът е основателен до уважения размер,
заедно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъда оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство в размер на 1 100 лв. – за заплатеното адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита от 6.04.2023 г., в който е удостоверено
и плащането на сумата. Възнаграждението е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изчислено спрямо материалния
интерес по делото възлиза на 2 020 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.01.2023 г. по т. д. № 154/2022 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, в обжалваната част.
ОСЪЖДА община Петрич с адрес – гр. Петрич, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 24, да заплати на „Ви
Ер Консулт“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград,
ул. „Васил Априлов“ № 35, партер, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 100 лв . – разноски за
производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на община Петрич чрез Системата за сигурно електронно
връчване чрез регистрацията на общинска администрация Петрич предвид задължението по чл. 52,
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5