Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25
гр. Асеновград, 11.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 913 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-001015/31.07.2019
г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР- Пловдив, РУ- Асеновград - ДИАН
СОТИРОВ ТРАЧЕВ, с което на С.А.К. ЕГН: **********, адрес: *** са
наложени следните административни наказания:
1. На
основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП е
наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 40 ал.1 от ЗДвП,
2. На
основание чл. 175 ал.1 т.5 от
ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение по чл. 123 ал.1
т.3 б А от ЗДвП.
Жалбоподателят С.К. в депозираната жалба и в
съдебно заседание чрез пълномощника си адв. А. оспорва НП по т.2 от същото,
като неправилно и незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушенията, но навежда
твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Моли за отмяна на НП в обжалваната му част.
Въззиваемата
страна сектор РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 04.07.2019г. е било констатирано, че на 03.07.2019 г. около 19.00 часа в гр. Асеновград на ул. „Искра “ до № 19,
жалбоподателят С.К. е управлявал специален
автомобил „Ивеко“ с рег. № РВ 8119 ТТ, като при извършване на маневра и
движение на заден ход, без да се убеди че пътят зад него е свободен е блъснал
паркиран лек автомобил „Мицубиши“ с рег.
№ РВ 1766 АВ в задна дясна част, като е
реализирал ПТП с материални щети. По лекия автомобил „Мицубиши“ били причинени
щети – деформации на заден десен калник, задна броня, заден капак, десен стоп.
Водачът К. видял, че е причинил щети по автомобила, оставил данни за връзка на
свидетеля Фикрет Чобан и си заминал от мястото. Впоследствие собственикът на
автомобила констатирал, че автомобилът му е ударен и сигнализирал органите на
полицията. В резултат на проведените издирвателни мероприятия нарушителят бил
установен и дал обяснения, в които не отрекъл авторството си по отношение на
причиняването на ПТП. За констатираните нарушения,
на водача К. в негово присъствие бил
съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го
подписал, без възражения.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление,
в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания са
му наложени съответните административни наказания – глоби, в общ размер на 120 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и
е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.
При проверката на законосъобразността на
наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на
които са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
Предмет на въззивната проверка съгласно параметрите на
обжалването е законосъобразността на НП по отношение на отношение на
нарушението по т.2 от НП.
По отношението на нарушението, описано в т.2 на НП,
съдът намира, че същото правилно е квалифицирано по съответната нарушена
материално-правна разпоредба. Нормата на чл. 123 ал.1, т.1 предвижда първото и
основно задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В корелативна
връзка с това задължение е и задължението
по чл. 123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДвП, която е и посочената нарушена материално
правна разпоредба, а именно, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, както е в конкретния случай, водачът е следвало да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
В случая, жалбоподателят К.
въпреки, че е бил наясно, че е блъснал
друг автомобил и му е причинил щети, не е оказал съдействие за установяване на
вредите от произшествието, тъй като не е останал на мястото, не е сигнализирал
компетентните органи, нито е установил контакт със собственика на повредения
автомобил, с което е реализирал състава на горното нарушение. Съдът намира, че извършването на нарушението е
надлежно установено, както от събраните доказателства по несъмнен начин се
установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място, горните
обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН,
въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния
случай фактическите констатации в АУАН се подкрепят и от събраните гласни
доказателства - показанията като свидетел на актосъставителя Д.И. и свидетелят
Чобан, както от писмените обяснения на
пострадалия и на нарушителя. Изложената от жалбоподателя защитна позиция, че
същият е оставил телефона си за връзка на свидетел на произшествието не
игнорира факта на нарушението, тъй като с това той на практика по никакъв начин
не е изпълнил задължението си да съдейства за установяване на вредите от престъплението.
Наведените от същия възражения, че е бързал да напусне мястото защото е карал
бетон, който е можело да се втвърди, също няма отношение към факта на
нарушението, тъй като не е имало пречка същият да сигнализира директно
компетентните органи за произшествието, както и да се върне по–късно на мястото
на произшествието, което той не е сторил, а в крайна сметка установяването му е
станало след проведени мероприятия от органите на полицията. Ето защо съдът
намира, че нарушението е надлежно установено, правилно е квалифицирано и
адекватно съотнесено към съответсвуващата му санкционна разпоредба – чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда кумулативни административни наказания лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
Законосъобразно е определен и размера на наказанията, а именно глоба в
размер на 100 лв. и лишаването от правоуправление за срок от 1 месеца. Видно е,
че първото наказания е ориентирано към
минималния размер на предвидените в
закона диапазони, а второто е в размер на минимума и съдът намира, че така наложените размери на наказанията се явяват съответни на основния критерий по
чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на конкретното нарушение и така наложените
административни наказания се явяват справедливи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. Жалбоподателят е направил изрично
искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, направени за заплащане
на адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и потвърждаването на НП
такива не се дължат на жалбоподателя и
искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Предвид
гореизложеното и като намери обжалваното НП за обосновано, правилно и
законосъобразно на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0239-001015/31.07.2019 г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР-
Пловдив, РУ-Асеновград - ДИАН СОТИРОВ ТРАЧЕВ, с което на С.А.К., ЕГН:**********,
адрес: *** са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 40 ал.1 от ЗДвП,
2. На
основание чл. 175 ал.1 т.5 от
ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение по чл. 123 ал.1
т.3 б А от ЗДвП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от
него разноски в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение на
упълномощения му процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: