РЕШЕНИЕ
№ 4254
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110160390 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от "Т. С." ЕАД искова
молба срещу М. З. В., ЕГН **********, уточнена с молба с молба от
11.02.2025 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 33, 05 лв. – стойността на услуга дялово разпределение
за периода от м. 06. 2021 г. до м. 04. 2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.07.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 7, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. –
09.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 45205/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ се в
гр. С., ж. к. "О. к.-2", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Ищецът твърди, че през процесния
период е извършвана услугата „дялово разпределение“, поради което се дължи
цена за нея от ответника. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
1
Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
наличието на облигационни отношения. Оспорва изпадането в забава. Счита,
че сумите за услуга дялово разпределение са дължими на трето лице, а не на
ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани с дължимостта
и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежа на главното вземане и изпадането на ответника в
забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
След изслушване становищата на страните съдът е обявил в открито съдебно
заседание, проведено на 24.02.2025 г., за безспорно между страните, че
главницата, представляваща стойност на незаплатена услуга за дялово
разпределение, за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., за процесния имот, и
33,05 лева, както и че размерът на мораторната лихва за забава от 15.08.2021 г.
до 09.07.2024 г., върху сумата от 33,05 лева, е в размер на 7,92 лева.
При това положение спорните въпроси се концентрират около наличието на
облигационно правоотношение, легитимацията на ищеца да получи
процесните суми, възражението за давност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните
е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което и
ответникът се явява задължен за цената на доставената в имота топлинна
енергия през периода.
От представеното и приобщено към доказателствения материал заявление-
декларация от 20.02.2015 г. се установява в производството, че на 20.02.2015 г.
до ищцовото дружество е подадено заявление от М. В., в което е обективирано
искане да бъде открита партида за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 18, находящ се в гр. С., жк. „О. К. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
като партидата бъде променена на нейно име, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в
гр. С..
Настоящият съдебен състав намира, че с подаденото заявление-декларация,
подадено от името на В. до „Т. С.“ ЕАД, ответницата е заявила пред ищцовото
дружество, желанието си партидата за процесния имот да бъде прехвърлена
именно на нейно име.
Заявление-декларация, подадено от името на В. не е оспорено от страните,
като същевременно от останалия събран по делото доказателствен материал,
се установява в производството, че във връзка с отправеното до ищцовото
дружество заявление-декларация от 20.02.2015 г., последното е открило
партида именно на името на лицето подало заявление-декларацията – М. В..
В конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност не е
оборена по делото В. е отправила искане цялата енергия доставена до имота
да се заплаща от нея.
При така възприето и като съобрази заявление-декларацията на В. и
обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име за целия
имот въз основа на това заявление, то съдът приема, че по делото е
установено, че В. е заявила пред "Т. С." ЕАД, че тя ще ползва имота и ще
заплаща енергията /т. е. отправила е предложение до „Т. С.“ ЕАД за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия до посочения в заявление-
декларацията недвижим имот/, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име /с което е приел отправеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до
посочения в заявление-декларацията недвижим имот/, поради което и съдът
приема, че след 20.02.2015 г., т. е за исковия период /01.06.2021 г. до
30.04.2023 г. / само В. е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК,
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването;
3
писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54
от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
топлинна енергия за битови нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че
договорът между трето ползващо се лице /на договорно основание/ и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното предприятие, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Същевременно според идентичните клаузи
на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2008 г. за продажба на топлинна енергия
от "Т. С." ЕАД на потребители за битови нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите
условия от 2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., в случаите,
когато имотът се ползва от повече от един клиент, продавачът открива
партида на всички клиенти въз основа на споразумителен протокол за
разпределение на топлинната енергия за имота.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато
топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от
съсобствениците, който е уведомил за това топлопреносното предприятие и е
заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна
енергия – каквито именно волеизявления са направени в частност от В., то
именно той има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респ. битов клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
20.02.2015 г., т. е за исковия период /01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. /, само
ответницата В. е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество
потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото
дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като
4
начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство,
като според чл. 36, ал. 2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и от
отделеното като беспорно е установено, че услугата е извършвана, следва да
се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание.
От ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Най-старото процесно вземане за м. 06.2021 г. е възникнало на 01.07.2021 г.
/тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за него е изтеклa
на 01.07.2024 г.
Това е единственото месечно вземане, което е погасено по давност.
От доказателствата по делото и от справката, представена с молбата от
11.02.2025 г., се установява, че главницата за процесната услуга з м. 06.2021 г.
възлиза на 1,26 лева, т.е. непогасени по давност са вземанията в размер на
общо 31,79 лева за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г.
До този размер и за този период искът за главница следва да се уважи, а за
разликата до предявените размер и период – да се отхвърли.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция
за сумата 7,92 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в размер на 75 лева за заповедното производство
и 175 лева в исковото производство.
С оглед изхода от спора на тази страна следва да се присъдят 58,50 лева –
разноски в заповедното производство, както и 136,50 лева – разноски в
исковото производство.
Ответникът не е сторил разноски за водене на делото, а е защитаван безплатно
5
от адв. С. К. К. от САК. Настоящият състав определя, че възнагпаждението за
процесуално представителство по делото за заповедното производство е в
размер на 50 лева, а за исковото – в размер на 200 лева. С оглед изхода от
спора на адвокат К. следва да се присъдят 11 лева – възнаграждение за
заповедното производство и 44 лева – възнаграждение за исковото
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
**********, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М. З. В., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от
31,79 лева, представляваща представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за имот, представляващ ап. № 18,
находящ се в гр. С., ж.к. „О. К. *,", бл. **, вх. *, ет. * за периода от 01.07.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.07.2024 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 24727/06.08.2024 г. по ч. гр. д. № 45205/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 31,79 лева до
предявения размер от 33,05 лева, както и за периода 01.06.2021 г. – 30.06.2021
г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **********, по реда на
чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване, че М. З. В., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от
7,92 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 15.08.2021 г. до 09.07.2024 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 24727/06.08.2024 г.
по ч. гр. д. № 45205/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. З. В., ЕГН **********,
да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 136,50 лева - разноски
в исковото производство и сумата от 58,50 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адвокат С. К. К. от
САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 44 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 11 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство за предоставена
безплатна правна помощ на ответника М. З. В., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“ ЕООД
на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6