М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 714 / 2016 год. на Районен съд - гр. Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Г.А. в това, че на 12.03.2016 год., в гр.Ветово,
обл.Русе, е управлявал моторно превозно средство — лек автомобил “Ауди А3” с
рег. № Р 67-69 АК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда –
1,91 на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, след като е осъден с влязла в сила на
19.02.2016 г. присъда по НОХД № 171 / 2016 г., по описа на Районен съд –
гр.Разград за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
В проведеното съдебно
производство прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено в съда. Счита,
че фактическата обстановка е изяснена от събраните по делото доказателства и че
посоченото престъпление е извършено по начина, описан в обвинителния акт.
Пледира на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок
от две години ефективно, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години. Наред с това иска от съда, на основание
чл.68, ал.1 от НК да приведе в изпълнение наложеното на А. с предходна присъда
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият, редовно
призован, се явява лично в съдебното заседание. Не се признава за виновен и
заедно със защитника си пледира за оправдателна присъда.
Районният съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните
доводи, прие за установено от фактическа страна следното:
А.Г.А., роден на *** г. в гр. Разград, български гражданин,
неженен, завършен начален етап на основно образование, осъждан, не работи, живущ ***, с ЕГН **********.***, в тъмната част от деня свидетелите
В.И. и В.Ц., в качеството си на полицейски служители, изпълнявали служебните си
задължения като осъществявали контрол за спазване на правилата за движение по
пътищата. За целта били разположени на кръстовището на ул.”Баба Тонка” и „Трети
март”. В далечината към входа на града откъм с.Писанец забелязали светлини на
автомобил, който спрял в участъка на пътя около полицейското управление. Те
решили да извършат проверка на водача му и отишли с полицейския автомобил до посоченото
превозно средство - “Ауди А3” с рег. № Р 67-69 АК. Когато се изравнили с него, водачът му го привел в
движение напред на разстояние приблизително до четири метра, след което спрял.
Това наложило полицейските служители да върнат назад служебния автомобил.
Когато се изравнили с него, водачът му отново го привел в движение назад като
изминал същото разстояние и спрял. Тогава свид.Ц. слязъл от полицейския
автомобил и отишъл до превозното средство, чийто водач искал да провери. След
като извършил проверка установил, че водач на автомобила е подсъдимия А., а
пътник е свидетеля К.Р.А.. Тъй като А. лъхал на алкохол, му била извършена
проверка с техническо средство Алкотест 7510 с № ARBB0075, което отчело концентрация
на алкохол 1,42 на хиляда. Поради тази причина подсъдимия бил поканен в
полицейското управление, а свид.А. откарал автомобила до там. Срещу А. бил
съставен АУАН и връчен талон за медицинско изследване. При проведените беседи
по време на проверката в автомобила и в полицейското управление подсъдимия и
свид.А. обяснили на полицейските служители, че до град Ветово автомобилът бил
управляван от свид.А. и когато пристигнали в града и спряли до управлението
разменили местата си. По-късно подс.А. ***, която била изследвана чрез
химическа експертиза. Тя дала заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е 1,91 на хиляда.
Тази фактическа обстановка
съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимия; свидетелските показания
на К.Р.А., В.И. и В.Ц.; автотехническа и химическа експертиза; АУАН; талон за
медицинско изследване; протокол за медицинско изследване; справка за съдимост;
автобиография; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
справка от Сектор “ПП-КАТ” – Русе и копие от дневник за отразяване на
резултатите от използване на технически средства.
Анализа на всички
доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, дават основание на
съда да направи следните правни изводи:
В
настоящото съдебно производство не се събраха доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал лек
автомобил “Ауди А3” с рег. № Р 67-69 АК по улиците на гр.Ветово, както е
отразено в обвинителния акт, освен когато е била извършена полицейската
проверка, при която той е боравил с уредите за движение на автомобила и го е
придвижил напред и назад, така както е описано във фактическата обстановка. Няма
никакви други доказателства, че той е управлявал превозното средство преди
това. По делото категорично е установено, че към момента на извършената му проверка
за употреба на алкохол в 23:20 часа е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,91
на хиляда.
От свидетелските показания
на свид.К.А. *** лично той е управлявал автомобила, а подсъдимият е бил пътник.
След като паркирали до полицейското управление разменили местата си, тъй като
подсъдимия имал среща с приятелката си и искал да се намира на мястото на
водача, и тогава дошли полицейските служители, които им извършили проверка. В тази
насока са и обясненията на подсъдимия. В случая по делото няма доказателства,
които да опровергават техните твърдения. От заключението на изготвената
автотехническа експертиза се установява, че към момента на спиране на лек
автомобил “Ауди А3” с рег. № Р 67-69 АК
не е имало видимост между намиращите се в него лица и полицейските служители,
поради специфичния за района релеф. Поради това не може да се приеме, че е бил
управляван преди извършване на полицейската проверка от подсъдимия.
Съдът не възприема
твърдението на А. и А., че лекият
автомобил “Ауди А3” с рег. № Р 67-69 АК е бил с изключен двигател когато
полицейските служители дошли при тях, тъй като противоречат на показаниата на
свидетелите И. и Ц., които сочат, че подсъдимият е придвижил автомобила напред,
а след това назад. Съдът изцяло приема показанията на двамата свидетели в тази
им част.
При така изложеното,
подсъдимият формално е осъществил признаците от обективна и субективна страна
на състава на престъплението по чл. 343б,
ал.2 от НК, тъй като на 12.03.2016 г. е придвижил моторно превозно
средство напред, а след това назад, когато полицейските служители са искали да
извършат проверка, като по този начин е управлявал моторно превозно средство —
лек автомобил “Ауди А3” с рег. № Р 67-69 АК, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда – 1,91 на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба №
30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, след като е осъден
с влязла в сила на 19.02.2016 г. присъда по НОХД № 171 / 2016 г., по описа на
Районен съд – гр.Разград за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
В случая според съда се установява много ниска степен на увреждане на
обществените отношения свързани с безопасността на транспорта. Деянието на
подсъдимия се характеризира с явно незначителна обществена опасност, която не
може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която
законът изисква, за да се приеме, че деянието е престъпление. Явната
незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя от това,
че с действията си подсъдимия реално не е застрашил и поставил в опасност живота
и здравето на други лица и е управлявал автомобила като е изминал значително
малко разстояние. Съдът счита, че тези действия са извършени поради лекомислие, породено от уплаха, че ще бъде установена
употребата на алкохол. С оглед изложеното е
налице явна незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на
чл. 9, ал.2,
пр.2 от НК, поради което не следва спрямо него да бъде реализирана
наказателната отговорност за това деяние.
Горното мотивира съда да
признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Мотивиран от тези съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: