Присъда по дело №1115/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 1/ 14.01.2025г. по НОХД № 1115 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
П. И. Н. с ЕГН ********** от град Монтана е обвинен в това, че:
На 18/19.11.2022 год. в гр.Монтана, ж.к.П бл.Х, вх.Х, ет.Х, в телефонен
разговор на ползвания от А. Т. А. абонатен номер ХХХХХХХ, се заканил с
убийство на А. Т. А. и на Р. И. И. и двамата от гр. Монтана с думите „Ей сега
ще дойда да ви убия всичките“, ,,Ще пресрещна и ще наеба жена ти“,
„Излизайте отвънка, помияри такива, а аз идвам да ви убия“, „Излизайте
навън да ви счупя ръцете и краката и после да ви убия “, ,,Ще пресрещна жена
ти и първо ще я ебем, а после ще я убия“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал. 3,
предл. І, във вр. ал.1 от НК.
И за това, че на 29.07.2023 год. около 20.00 часа в гр.Монтана, ж.к. П, в
питейно заведение ,,Б“ се заканил с убийство на А. Т. А. с думите ,,Ще те
махнем от този квартал, ще те убием, да ти ебем майката“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144, ал.3, предл. І, във вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимият
за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2
години за първото деяние, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години и шест месеца и наказание лишаване от свобода за срок от година и
половина години за второто деяние, което също да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години и шест месеца и година.
Пострадалите лица, редовно призовани не се явяват в разпоредителното
заседание. В законоустановения срок в деловодството на съда, е постъпило
писмено искане от тях за прекратяване на наказателното производство,
заявяват че нямат претенции към подсъдимия.
Подсъдимият П. И. Н. с ЕГН ********** не се признава за виновен.
Производството се разви по общия ред – бяха разпитани всички
свидетели посочени в обвинителния акт на РП Монтана. Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, приема за безспорно установено
следното:
Подсъдимият П. И. Н. към датите посочени в обвинителния акт бил в
близки отношения със свидетелката Н. С. Г. от град Монтана, с която били
съседи в жк. „П“.
Свидетелката Р. И. И. живеела на семейни начала със свидетеля А. Т. А.,
1

който се занимавал с дърводобив. Г. и И. били колежки.
На 18.11.2022 год., след обяд, свидетелката Г. се обадила на
свидетелката И. като в хода на разговора се разбрали Г. да дойде на гости в
жилището и.
В дома на И. тримата свидетели И., Г. и А. употребили алкохол. След
полунощ на 19.11.2022 подсъдимият Н. се обадил на мобилния телефон на
свидетелката Г. като между тях възникнал конфликт. В хода на разговора
между двамата в пререканията се включили и присъстващите свидетели – И. и
А.. Докато се водел разговора по телефона между свидетелката Г. и
подсъдимият Н., в 00:26 часа на 19.11.2022 година свидетелят А. се обадил от
мобилния номер, който ползвал - ХХХХХХХ на тел. 112 и съобщил, че
подсъдимият го заплашва. Същата нощ последвали още пет обаждания на тел.
112 от страна на свидетелят А., като същият заявил, че подсъдимият Н. е идвал
до адреса на който се намират и е тропал на входната врата. На място бил
изпратен автопатрул, който не установил никого на място.
Последните две телефонни обаждания били в 01:51:01 часа и в 01:57:35
часа. Като при първото свидетелят А. потвърдил дадената по-рано
информация и изразил възмущението си от бездействието на МВР, като
отново получил уверението, че сигнала му ще бъде предаден на полицията.
В 01:57:35 часа бил проведен последния телефонен разговор между
свидетеля А. и полицейски служители, които дори му казали, че са посетили
адреса, на който пребивавал, но той не им отворил вратата, като на
възражението им, че са вътре и не са чули никой да звъни на входната врата, го
уверили, че ще отидат пак.
Въпросната вечер свидетелката Г. останала да преспи в дома на
свидетелката И., тъй като била употребила значително количество алкохол и
след скандала с подсъдимия я е било страх да се прибере.
На 29.07.2023 год., около 19:45 часа, свидетелят А. се намирал в град
Монтана, ж.к. „П“, в питейно заведение известно като ,,Б“. Докато бил в
заведението до него на маса седнал подсъдимият Н.. Между свидетеля А. и
подсъдимият Н. възникнал скандал, като двамата си разменили обидни
реплики. По повод на възникналия скандал същата вечер свидетелят А. подал
сигнал на тел. 112 в 20:03:39 часа чрез своя абонатен номер, като на мястото
пристигнали полицейски служители. Сигналът бил посетен от свидетеля В. С.,
според който двамата участници в конфликта били видимо възбудени и под
въздействие на алкохол но твърди, че в негово присъствие не са си разменяли
закани и заплахи. На двамата съставил предупредителни протоколи.
Приложено е свидетелство за съдимост на подсъдимия Н., видно от
което същият е неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – В. С., А. А., Р. И. и Н. Г., както и от приетите писмени
доказателства.
2

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите В. С. и Н. Г.,
като ги оцени като последователни и непротиворечиви. Свидетелските
показания на А. А. и Р. И. съдът оцени като такива дадени от лица пряко
заинтересовани от изхода на производството, както и в контекста на
съществените противоречия в тях, както по отношение на твърдяното от
двамата свидетели в хода на досъдебното и съдебното производство, така и по
отношение на противоречията съпоставени едни с други.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза на предоставен от ЕЕНСП 112 запис от проведени
телефонни разговори с лице представило се като А. А.. Съдът прие и изслуша
същата и в съдебно заседания но при преценката й в доказателствената
съвкупност взе предвид обстоятелството, че не е безспорно установена
автентичността на предоставените записи, както и достоверността на
записаните на нея гласове и тяхната съотносимост към някои от участващите в
производството лица. Същевременно думите които са посочени в
експертизата, че са използвани от мъжки глас различен от гласа на подаващото
сигнала лице / „усро“ и „помиярче“/, не съответстват на изброените в
обвинителния акт и по своето естество не би могло да се квалифицират като
годни да осъществят престъпния състав на член 144,ал.3 от НК.
Анализът на фактическата обстановка води до извода, че не се събраха
безспорни и неопровержими доказателства за виновността на подсъдимия по
така предявеното му обвинение. Налице са съществени противоречия в
събраните в хода на наказателното производство доказателства, касаещи
съставомерността на извършеното деяние, неговия фактически състав и
наличието на субективната страна на вмененото престъпно деяние Установиха
се и сериозни по обем обстоятелства, за които държавното обвинение не
предостави каквито и да било доказателства, нито пък такива бяха събрани в
хода на съдебното производство.
На първо място не се установиха по категоричен начин отправените от
подсъдимия заплахи, спрямо пострадалите лица. В свидетелските си
показания дадени в хода на досъдебното производство и в свидетелските
показания дадени в хода на съдебното следствие се установиха съществени
противоречия между твърденията на пострадалите лице, какви точно думи и
изрази е използвал подсъдимия и кои от тях са предизвикали основателен
страх у тях за осъществяването им. Това обстоятелство е от особено значение
с оглед спецификата на разпоредбата от НК, по която е привлечен към
наказателна отговорност подсъдимия, а именно закана с убийство по член
144,ал.3 от НК. Според настоящия съд е невъзможно да се кредитират с
доверие свидетелските показания на пострадалите лица, че спрямо тях е
осъществен състава на закана с убийство, без същите да могат да
възпроизведат сравнително точно думите, изразите или действията, които са
използвани по отношение на тях, тъй като въпросните думи и изрази са
съществен признак от обективна страна на самото престъпление. Съгласно
Решение № 28 от 10.03.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 1133/2021 г., II н. о., НК,
3

„за съставомерността на престъплението по член 144,ал.3 от НК е
достатъчно заплахите да са били обективно възприети от техния адресат.“
В хода на проведеното наказателно производство не се събраха други
доказателства, извън противоречивите твърдения на пострадалите, относно
естеството на разменените реплики между подсъдимия и двамата свидетели
на 18/19.11.2022 година и между подсъдимия и свидетеля А. на 29.07.2023
година, поради което настоящият съд приема че същите не са безспорно
доказани, така както са посочени в обвинителния акт, нито пък може да
приеме, че същите са обективно възприети от тях, след като не могат да бъдат
възпроизведени относително еднакво в различните свидетелски показания. .
Друг специфичен и съществен признак от обективна страна на
престъпното деяние по член 144,ал.3 от НК е отправената закана с убийства да
е била обективно годна да възбуди основателен страх от нейното
осъществяване у пострадалите лица. Налице са противоречия в свидетелските
показания на пострадалите лица и относно това обстоятелство. Видно от
разпита си в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство,
свидетелката И. от една страна заявява, че на 18/19.11.2022 година се е
уплашила от думите на подсъдимия, а същевременно в същия разпит заявява,
че не е разрешила въпросната вечер, свидетелят А. да отвори вратата на
апартамента, когато подсъдимият е чукал на нея, защото той /свидетелят А./ е
„огромен мъж, занимава се с дърводобив и се е притеснявала да не набие
подсъдимия и да си има проблеми след това.“
По отношение на другия пострадал – свидетеля А., същият нито в хода
на досъдебното производство нито в хода на съдебното следствие заявява, че
се е уплашил от отправените закани на 18/19.2022 година, както и от тези от
29.07.2023 година, дори в съдебното следствие заявява „мен няма какво да ме
е страх, ако се опита да ми направи нещо си има ред и закон“.
Необходимостта заканата да е възбудила основателен се застъпва и в
незадължителната практика на ВКС - Решение № 18 от 6.03.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1821/2014 г., III н. о. „Заканата с убийство трябва да има конкретен
адресат и да е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката, да
би могла да възбуди основателен страх у този адресат.“
По тази причина настоящият състав на съда приема за неустановено по
безспорен и категоричен начин, че репликите отправени от подсъдимия към
пострадалите, независимо дали са цитираните в обвинителния акт, за които
вече бе посочено, че не са безспорно доказани, не са били такива, които да
предизвикат основателни притеснения и страхове у пострадалите лица за
тяхното осъществяване, с оглед изрично заявеното от тях.
Поради тези причини първоинстанционния съд намира, че не се доказа в
хода на наказателното производство осъществено престъпно деяние такова
каквото е описано в обвинителния акт на РП Монтана, поради фактическата
недоказаност на основни признаци от обективния състав на самото
престъпление – естеството и характера на отправените закани и дали същите
4

са предизвикали основателен страх у адресатите им за тяхното осъществяване.
В подкрепа на извода за недоказаност на обвинението по отношение на
извършеното престъпно деяние са и останалите съществени противоречия
между свидетелските показания на пострадалите лица дадени в различни
етапи на наказателното производство, както и съпоставени едни с други. На
първо място не се доказа безспорно и категорично по какъв начин е
извършено престъпното деяние на 18/19.11.2022 година. В обвинителния акт
на РП Монтана е посочено, че заканите са отправени от мобилния телефон на
подсъдимия в телефонно обаждане към мобилния номер на пострадалия А..
Обвинението не предостави съответни разпечатки от мобилните оператори за
това обстоятелство, не бяха ангажирани и други убедителни доказателства в
тази насока. Видно от изпратеното писмо от ЕЕНС 112 лицето представило се
за А. А. е водило разговорите с диспечера от мобилен телефон с номер
**********, за който в обвинителния акт е посоченото, че на него са
отправени заканите. Същевременно от изготвената експертиза на
предоставения запис е видно, че докато от мобилен телефон с номер
********** се води разговор с оператора на тел. 112, от друг телефон втори
мъжки глас отправя обидни реплики /„усро“ и „помиярче“/ към говорещия. В
подкрепа на обстоятелството, че не е доказано по безспорен начин обаждане
от страна на подсъдимия Н. към мобилния телефонен номер на свидетелят А.
са и свидетелските показания на Н. Г. и Р. И., които заявяват че разговорите
между двамата са провеждани от мобилния телефон на Г.. Поради тези
противоречия и липса на категорични и еднозначни доказателства настоящият
съд намира и обстоятелството на какъв начин са отправени твърдените в
обвинителния акт заплахи за недоказано. В защитната реч на процесуалния
представител на подсъдимия – адв. Б. от АК Монтана, са изложени и други
твърдения, касаещи доказаността на проведения телефонен разговор между
подсъдимия и свидетеля А. от телефона на последния /заявеното и от двамата,
че не са се познавали, невъзможност подсъдимият да има телефонния номер
на свидетеля и т.н/, които настоящият съд намира за несъотносими и поради
тази причина няма да се спира на тях.
Без да се спира излишно на още няколко съществени противоречия
между посоченото в обстоятествената част на обвинителния акт и изводите,
които могат да се направят от доказателствената съвкупност по делото, тъй
като не са част от диспозитива на повдигнатото обвинение и съответно
елемент от престъпния състав на деянието, настоящият съд намира за
необходимо да маркира най-важните от тях. На първо място неустановено по
безспорен начин е дали подсъдимият е идвал на адреса, на който свидетелите
А. и И. са пребивавали вечерта на 18/19.11.2022 година и ако изобщо е идвал,
къде е тропал, заканвал се по отношение на тях и в най-общи линии
нарушавал обществения ред. Твърдяното в обстоятелствата част на
обвинителния акт и в от свидетелските показания на А. и И, че подсъдимият
Н. продължително време е осъществявал гореописаната деятелност не се
потвърдиха но никакъв начин от трети независими и незаинтересовани от
5

изхода на делото източници на доказателствена информация – съседи, които
да са възприели продължителното тропане и заплахи на входната врата на
блока, други обаждания на ЕЕНСП 112 по този повод от други лица,
служителите на МВР посетили сигнала и т.н. На втора място установиха се и
съществени противоречия, къде всъщност е извършвал тази дейност
подсъдимия – на входната врата на блока или на входната врата на
апартамента и от къде и бил наблюдаван от свидетелите – от балкона или от
прозореца. Всички тези противоречия, въпреки положените усилия в хода на
съдебното производство – проведени очни ставки, прочетени разпити на
свидетели от досъдебното производство по реда на член 281, ал.4, в вр. с
ал.1,т. 1 и 2 от НПК не можаха да бъдат преодолени по категоричен начин.
На последно място в настоящите мотиви съдът следва да посочи, че по
отношение на второто повдигнато обвинение за извършено престъпно деяние
на 29.07.2023 година, съставомерно по член 144,ал.3 от НК представителят на
РП Монтана не други доказателства извън твърденията на свидетеля А. за
отправените му закани. Свидетелят С. - служител на РУ Монтана, посетил
сигнала, категорично заявява, че такива в негово присъствие не са отправени.
Имайки предвид гореизложеното настоящият съд намира, че
обективната страна на повдигнатите две обвинения за извършени престъпни
деяния съставомерни по член 144, ал.3, предл. І, във вр. ал.1 от НК от
подсъдимия Н. е недоказана. При наличе на недоказани по категоричен начин
от обективна страна престъпни състави, настоящия съд не намира за
необходимо да обсъжда наличието или липсата на субективната страна на
предявените обвинения.
В разпоредбата на член 303 от НПК изрично е посочено, че присъдата
не може да почива на предположение и че в правомощията на съда е да
признае подсъдимия за виновен, само и единствено, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин, какъвто извод в настоящият случай въз основа на
събрания доказателствен материал категорично не би могъл да бъде направен.
Мотивиран от горното и прилагайки разпоредбата на член 304 от НПК,
настоящият съд призна подсъдимия за невиновен по повдигнатите му
обвинения.
В производството не е конституиран граждански ищец.
На основание член 190 от НПК разноските следва да останат за сметка
на държавата.
Веществените доказателства: два диска със записи от РЦ 112-Монтана,
след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Съдия в районен съд:
6

Номер на акта:	1
Дата:	14 януари 2025 г.
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20241630201115
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2024 г.

Присъда по дело №1115/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите