№ 52026
гр. София, 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20241110118676 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. Т. за заплащане на вземания по договор
за потребителски кредит, които включват следните суми:
670,81 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
1341,69 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ от 875 лв. и „Флекси“ от
1750 лв. при главница по кредита от 2500 лв. Така уговорените възнаграждения не
отговарят на изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2
от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит
/ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание:
чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без
закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда
към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от
кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите
приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани
със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и
услуги, свързани с неговото изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е
разгледано по-долу/ Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2
и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на
всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва
директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване,
представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие
на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната забрана
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
1
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна
услуга. Другата уговорена услуга „Фаст“ е свързана с отношенията между страните по
сключването на договора и отпускането на кредита, поради което също попада в
обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга,
свързана с договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита.
Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него не се
съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при
заплащане на услугата - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното
разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждане на документите и
какъв – приоритетният, респективно какво преимущество получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
На следващо място, клаузите, уреждащи вземането за допълнителна услуга
„Флекси“, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Видно от Общите условия на
кредитора „Профи Кредит България" ЕООД, съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит, съгласно клаузата на чл. 15 „Допълнителни услуги“
са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни
услуги. В чл. 15.2.1 от ОУ е посочено, че при сключен договор за потребителски
кредит /ДПК/ със срок от 11 месеца по искане на клиента кредиторът отлага плащането
на една погасителна вноска, след платена първа вноска по договора. В подточка а/ са
посочени причините, поради които клиентът може да поиска отлагането на
определения брой погасителни вноски: Дългосрочна неработоспособност на клиента
или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, като под дългосрочна
се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от три седмици /т.е. при неработоспособност продължила по-
малко от три седмици клиентът няма право да поиска отлагането на заплащането на
погасителна вноска/; прекратен трудов договор на клиента или на друго лице,
участващо с доходите си в домакинството му; неплатен отпуск на клиента, който е по-
дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването на предварително заплатената от
потребителя на услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на заплащането на една
погасителна вноска е установена процедура, която следва да се спази, преди клиентът
да има възможността да се възползва от насрещната договорна престация на кредитора.
В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение,
показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ
регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на
трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово
правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение
или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници;
документ, доказващ наличие на застрахователни щети. В чл.15.2.1.1 от Общите
условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи
наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора
не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите
трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на
заявлението.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в чл.
15.2.2 от ОУ, съгласно който кредиторът намалява размера на поискания от клиента
брой погасителни вноски съобразно посочените в клаузата условия и при изпълнение
на чл. 15.2.1 буква „а“ и чл. 15.2.1 буква „б“, изложени по-горе.
Самото предоставяне на услугата „Флекси“ в двете нейни разновидности -
отлагане на вноски и намаляване на техния размер, не следва пряко от заявлението на
клиента, а изисква сключване на допълнително писмено споразумение между страните
/анекс към договора за кредит/ - чл. 15.2.1.2 и чл. 15.2.2.3 от ОУ.
От изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услуги, които кредиторът може по своя преценка да не предостави,
ако не са спазени правилата, установени едностранно от кредитора в неговите общи
условия. Дори когато тези условия са изпълнени от страна на потребителя,
2
предоставянето на съответната предварително заплатена услуга не следва от волята на
потребителя да се ползва от нея, а изисква сключване на допълнително споразумение
между страните за изменение на договора, т.е. е необходимо допълнително писмено
волеизявление на кредитора в тази насока.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетично ползване на такава, поставено в зависимост от изпълнение на всички
определени едностранно от кредитора условия и при необходимост от получаване на
допълнително съгласие от кредитора чрез сключване на анекс към договора. В тази
насока са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като неравноправни
клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от
условие, което зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които налагат на
потребителят да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите.
Предвид на изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 15.2 от Общите условия с
всички нейни подточки представлява неравноправна клауза на основание чл. 143 вр.
чл. 146 ЗЗП. Същите се явяват част от общи условия, поради което следва да се приеме
за целите на настоящото производство, че потребителят не е имал възможност да влияе
на тяхното съдържание.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по
отношение на претенциите за сумите в съответни размери за услугите Фаст и Флекси.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането,
същите са уредени в тарифа към договора. Не са посочени какво представляват
начислените такси, както и в действителност кредиторът извършил ли е действия по
извънсъдебно събиране на вземания. С оглед на обстоятелството, че се претендират
вреди от забава на длъжника, то съдът намира, че с посочените такси се кумулира
лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумите от 66,92 лв. за държавна
такса и над 8,57 лв. за юрисконсултско възнаграждение при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 15 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. Т. за заплащане на вземания по договор за
потребителски кредит, които включват следните суми:
670,81 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
1341,69 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и В ЧАСТТА за разноските за разликата над сумите от 66,92 лв. за
държавна такса и над 8,57 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3