О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
10.02.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 220
по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,
образувано по молба на „М.А” ЕООД - гр. София, подадена чрез адв. И.Ц. от САК,
за изменение на постановеното по делото определение № 822/28.11.2019г. в частта
за разноските.
В молбата се сочи, че по делото не са
представени своевременно доказателства за реално извършване на разноски от „Хибриден
център по свиневъдство” АД - гр. Шумен, нито списък по чл. 80 ГПК, а
присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Петитумът на молбата е за отмяна
на определение в частта за разноските, като на насрещната страна се откаже
присъждане на разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззиваемото
дружество „Хибриден център по свиневъдство” АД - гр. Шумен, представлявано от
адв. С. Б. от САК, изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът е сезиран с искането по чл. 248 ГПК в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирана
страна.
За да се произнесе по същество по
молбата настоящият състав на ВнАпС съобрази следното:
Производството по настоящото в. т. д. №
220/2019г. е било образувано по жалба на „М.А” ЕООД - гр. София, подадена чрез
адв. И.Ц. от САК, срещу решение № 110/27.12.2018г., постановено по т. д. №
85/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените
от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 71 ТЗ срещу „Хибриден център
по свиневъдство” АД - гр. Шумен, за осъждане на ответника да впише ищеца в
книгата на акционерите като акционер, притежаващ самостоятелно 22 209 акции в
„Хибриден център по свиневъдство” АД - гр. Шумен и три акции в съсобственост с
акционерите Юлиана Петрова Николова, Боряна Бориславова Николова и Георги
Бориславов Николов, както и да издаде и предаде на ищеца временни удостоверения
за посочените акции.
С определение № 257/19.04.2019г.
производството е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно
приключване на производството по т. д. № 176/2018г. на Софийски градски съд,
ТО, VІ-5 състав, с влязъл в сила съдебен акт.
Преди отпадане на пречките за движение
на производството по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, по делото е постъпила
молба вх. № 4680/20.08.2019г. от въззивника „М. А” ЕООД - гр. София, уточнена с
молба вх. № 4680/20.08.2019г., с която е направено изявление за оттегляне на
исковете, на основание чл. 223 ГПК.
С молба вх. № 6016/28.10.2019г. на „Хибриден център по
свиневъдство” АД- гр. Шумен, подадена чрез адв. С. Б. от САК, е заявено
съгласие по направеното от насрещната страна оттегляне на исковете. Въззивникът
е поискал присъждане на разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за сумата 2 400лв., представляваща заплатени адвокатски
възнаграждения– по 1 200лв. за всяка от инстанциите.
Препис от молба вх. № 6016/28.10.2019г. на „Хибриден
център по свиневъдство” АД- гр. Шумен е връчен на „М.А” ЕООД - гр.
София, с указания за възможността за становище по искането на
насрещната страна с правно основание чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в едноседмичен срок.
Въззивникът е направил в срок възражения, идентични с две
от тези по молбата по чл. 248 ГПК, а именно: твърди се, че не са представени
своевременно доказателства за реално извършване на разноски от „Хибриден
център по свиневъдство” АД - гр. Шумен, нито списък за
разноските по чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения не е направено.
С определение № 822/28.11.2019г., с което производството
е прекратено поради оттегляне на исковете, съдът е уважил искането на „Хибриден
център по свиневъдство” АД- гр. Шумен, като въззивникът е осъден да му заплати
сумата 2 400лв., представляваща съдебно - деловодни разноски за адвокатски
възнаграждения за две инстанции,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
По същество молбата по чл. 248 ГПК е
неоснователна и подлежи на отхвърляне, като съображенията за това са следните:
Искане за присъждане на съдебно –
деловодни разноски за две инстанции, съставляващи два разхода по 1 200лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, е направено
своевременно от представителя на „Хибриден център по свиневъдство” АД- гр.
Шумен, с молбата, в която е изразено съгласие по направеното от насрещната
страна оттегляне на исковете.
Съгласно дадените разрешения по т. 8 и
т. 9 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, непредставянето на списък по
чл. 80 ГПК е въпрос по допустимостта на молба за изменение на решение в частта
за разноските по чл. 248, ал.1, предл. 2 ГПК, но не е основание да се откаже
допълване на решението в частта за разноските по чл. 248, ал.1, предл. 1 ГПК.
На по - силно основание непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не е основание
да се откаже присъждане на доказани по основание и размер разноски.
Освен това, в случая, списък по чл. 80 ГПК за разноски при прекратяване на делото съдебно – деловодни разноски е
обективиран в самата молба вх. № 6016/28.10.2019г., с която е заявено съгласие
по направеното от въззивника оттегляне на исковете, тъй като страната е посочила
всеки от разходите, с вид и размер.
За всяка от инстанциите е представен
договор за правна помощ, сключен между „Хибриден център по свиневъдство” АД-
гр. Шумен и Адвокатско дружество „Тодоров и Дойкова“, с който е уговорен размер
на адвокатско възнаграждение. Представени са и платежни нареждания, видно от
които сумите по договорите за правна помощ и издадените данъчни фактури са
реално заплатени от клиента по банкова сметка *** /лист 255 от
първоинстанционното дело и лист 126 от в. т. д. № 220/2019г./.
Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения не е релевирано своевременно от процесуалния
представител на въззивника. Дори и своевременно направено, същото би било
неоснователно, тъй като предмет на производството са два осъдителни неоценяеми
иска по чл. 71 ТЗ, а съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 10 от същата, за производства по
ТЗ по иск на съдружник или акционер срещу дружеството минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 800 лв., без ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 248,
ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на „М.А” ЕООД - гр. София,
подадена чрез адв. И.Ц. от САК, за изменение на постановеното по делото определение
№ 822/28.11.2019г. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.