Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1832 /19.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2428 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК във вр. вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Н.С.,
с адрес: ***, е оспорил принудителна административна мярка, наложена на
основание чл.171, т.5 от ЗДвП на 08.11.2020г., изразяваща се в преместване на
паркираното ППС – лек автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № А 3786 МА, без знанието на
неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. „Прага“ в гр.Пловдив
до наказателен паркинг, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Константин Величков“.
Жалбоподателят
твърди, че не е извършил нарушение, което да даде повод за налагането на такава
мярка. Счита, че наложената ПАМ е нищожна, защото е издадена от некомпетентно и
неовластено лице. Твърди, че при освобождаване на автомобила му бил представен
единствено фискален бон за заплатената такса, но не и акт за установяване на
административно нарушение. Не му е връчен дори протокол за преместване на лекия
автомобил. Счита, че това представлява грубо нарушение на административната
процедура по налагане на ПАМ. Твърди, че по този начин е ограничено правото му на
защита, тъй като не знае как да индивидуализира наложената ПАМ. Счита, че
административната мярка е предприета и в нарушение с целта на закона. Твърди,
че не е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, поради което
липсва законов повод автомобилът да бъде преместен. Не му е ясно защо е
приложена ПАМ, тъй като автомобилът не е бил паркиран в нарушение на правилата
за движение, обозначени с неподвижен пътен знак, нито е имало знак,
предупреждаващ принудителното преместване. Самият автомобил не е създал
опасност и не е правил невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Затова счита, че процесната ПАМ е приложена и в разрез с принципа
на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.1 от АПК. Иска обжалваната ПАМ да
бъде прогласена за нищожна, а в условията на евентуалност да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично поддържа жалбата и пледира за отмяна на наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата
– младши инспектор М.М.М., от сектор „Общинска полиция“ Пловдив, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
ФАКТИ:
Според представено
становище на ст.инспектор Ж.Л., изпълняващ функциите на началник сектор
„Общинска полиция“ Пловдив при ОД на МВР Пловдив, оспорената принудителна административна
мярка е наложена от мл. инспектор М.М.М. (л.28). В становището изрично е
посочено, че мярката е наложена на основание чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП на
08.11.2020г. в 14:15 часа поради неправилно паркиране на лекия автомобил в кръстовището
на ул. „Прага“ с ул. „Павликенска“. Изрично е заявено, че конкретното
фактическо основание се изразява в паркиране в зоната на кръстовище, с което е
създадена опасност за останалите участници в движението.
По делото е
представена докладна записка, изготвена от М.М., според която на 08.11.2020г. М.
е работил по безопасността на движението за времето от 08:00 часа до 20:00
часа, с автомобил за репатриране с рег. № РБ 4830 ТТ. В 14:50 часа на
ул.„Прага“ до ул.„Павликенска“ в гр.Пловдив е репатриран автомобил, марка
„МАЗДА“, цвят сив, с рег. № А 3786 МА, защото е паркиран в зоната на
кръстовище, с което създал опасност за останалите участници в движението.
По делото е
представена ежедневна ведомост от 08.11.2020г. за разстановка на силите и
средствата за изпълнение на патрулно-постова дейност, в която съставът на един
от нарядите включва процесния ответник. Представени са 4 бр. снимки на лек
автомобил „МАЗДА“ с рег. № А 3786 МА, като всички са в близък план и на тях не
се вижда ясно никакъв пътен знак. Вижда се в гръб само един кръгъл знак, но не
е ясно неговото обозначение.
Съдът изиска от
Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при община Пловдив
да представи схема на пътните знаци и пътната маркировка, които са били налични
към 08.11.2020г. на улиците „Прага“ и „Павликенска“ в гр. Пловдив. Според
представената схема на място има знак В1
"Забранено е влизането на пътни превозни средства", Г1 "Движение само на право след знака", Г2 "Движение само надясно след знака" и
Д4 "Еднопосочно движение след знака".
От снимката на л.37 се установява, че зад автомобила има кръгъл знак, който
гледа към задната част на автомобила, което означава, че автомобилът не се
намира в обхвата на този знак.
По делото е
представено становище от ответника по жалбата във връзка с указания на съда, от
което се установява, че по повод налагането на процесната ПАМ не е съставен акт
за установяване на нарушение и не е издавано наказателно постановление.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице.
Характерът на
административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните
последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът приема, че
мярката има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се
засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ жалбоподател. С
волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване на
автомобила на нарушителя, без негово знание, като за последния възниква
задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът му освободен от
отговорно пазене. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
жалбата срещу нея е процесуално допустима.
Съдът намира, че
процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган
по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, поради което е валидна. Според този текст,
в релевантната редакция, определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Поради това налагането на
мярката ще е законосъобразно, ако лицето, което я налага притежава съответните
правомощия за това.
По делото е
представена заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. на министъра на вътрешните работи
(л.33), с която е възложено на длъжностните лица на ръководна, изпълнителска и
младши изпълнителска длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и
„Охранителна полиция“ в СДВР и областните дирекции на МВР да нареждат да бъде
преместено паркирано ППС за отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Представена е и друга заповед № 180А-2Б93 от 06.11.2018г. на кмета
на община Пловдив, с която са определени държавните служители от сектор
"Общинска полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция при ОД на МВР
Пловдив, които могат да нареждат ПАМ като процесната. Сред тези служители под №
36 е записан мл. инспектор М.М.М.. От представената ежедневна ведомост (л.35)
се установява, че мл. инспектор М.М. е бил наряд на 08.11.2020г. Тези факти
обосновават извода, че ответникът е компетентен да постанови процесната ПАМ. В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наложената мярка
е нищожна поради отсъствие на компетентност на органа, който я е постановил.
Според чл.171, т.5,
буква „б“ от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - преместването на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркираното ППС, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168
уведомяват районното управление на министерство на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на министерство на вътрешните работи.
Цитираната разпоредба
от закона, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, предвижда две отделни
хипотези, при осъществяването на чиито фактически състав, компетентният орган
налага мярката. Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората хипотеза е налице, когато се създава опасност или паркирането на
автомобила прави невъзможно преминаването на другите участници в движението,
независимо от това дали е поставен или не неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на тези средства.
В процесния случай
първата хипотеза не е налице. От представената схема на пътните знаци и
маркировка на л.51 и от снимките, направени по време на осъществяване на
процесната ПАМ се вижда, че на място липсва неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС.
Съдът счита, че по
делото няма достатъчно убедителни доказателства и за наличието на втората
хипотеза, при която трябва да се установи или че паркираното ППС е създало
опасност за други участници в движението, или че мястото и начинът на паркиране
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От
представените 4 бр. снимки тези обстоятелства не могат да се установят. Всички
снимки са в близък план на автомобила и не дават възможност да се прецени дали
автомобилът се намира в очертанията на кръстовище, както се твърди в становище
на л.28 на началник сектор „Общинска полиция“ Пловдив. Не се твърдят никакви
факти, които да сочат, че автомобилът е създал опасност за движението, а от
самите снимки, доколкото може да се установи от близкия план, се вижда, че
преминаването на другите участници в движението не е възпрепятствано. За
пешеходците има достатъчно широк тротоар, който не е засегнат от паркирането, а
от снимката на л.37 се вижда, че останалите автомобили могат да преминават
безпрепятствено и необезпокоявано, доколко автомобилът, който репатрира, е
паркиран успоредно на автомобила на жалбоподателя, което води до извода, че
празното пространство на улицата покрай автомобила е достатъчно широко за
преминаване на други МПС. Отсъствието на съставен АУАН, с който се установява
административно нарушение по Закона за движение по пътищата е друг косвен
аргумент в подкрепа на извода за липса на нарушение, извършено от жалбоподателя
чрез паркирането на автомобила, което да даде основание за налагането на
процесната ПАМ.
По тези съображения
съдът счита, че оспорената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и следва да бъде
отменена.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че процесната ПАМ е постановена в устна форма.
Тази форма не е отречена от закона и не компрометира валидността на
административния акт. Както твърди жалбоподателят в случая не е съставен
протокол за преместване на лекия автомобил, но такъв протокол не се изисква от
закона. Практиката сочи, че различните общини са предприели различни способи за
удостоверяване на изпълнението на ПАМ по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, като
община Бургас съставя протокол за какъвто говори жалбоподателят във
възраженията си, който не материализира административния акт, а удостоверява
неговото изпълнение. Процесната ПАМ е наложена от органи на територията на
община Пловдив, където е възможно да не съществува такава практика. От
преписката се вижда, че по повод изпълнението на мярката нейният автор –
мл.инспектор М.М. е съставил докладна записка, в която е описал всички факти,
относими към тази ПАМ.
Независимо от
изложеното, отсъствието на материални основания за налагане на мярката
обосновава нейната унищожаемост.
С оглед изхода от
спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, но такива не са
претендирани.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, VI-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Н.С.,
с адрес: ***, принудителна административна мярка, наложена на 08.11.2020г. от
мл.инспектор М.М. служител на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ при ОДМВР
Пловдив, на основание чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата, по
силата на която без знанието и съгласието на С. е разпоредено преместване на
лек автомобил марка „МАЗДА 3“ с рег. № А 3786 МА, от ул. „Прага“ в гр.Пловдив
до наказателен паркинг, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Константин Величков“.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: