Решение по дело №960/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700960
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 872/11.01.2021г., гр.Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                                                                                                

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

 

при секретаря Ивелина Въжарска……….....…………...………....................…в присъствието на

прокурор Невена Владимирова…………………………………………………………….като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 962 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба от ТД на НАП-Пловдив, подадена чрез пълномощник, против Решение №260026/25.08.2020г. по АНД 639/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, с което Наказателно постановление (НП) № 513303-F541212/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е отменено в частта му относно наложената на „ФОРУКОМ М-К“ООД – Х. санкция лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута в наличност по занятие за срок от 1 месец и е изменен размера на наложената на дружеството имуществена санкция като е намален от 3000 лв на 2000 лв. 

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност , поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството , а именно на чл.13 ал.2 от Наредба №4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (Наредба №4/08.08.2003г. на МФ) вр. чл.3 ал.5 от Валутния закон (ВЗ), е безспорно установено от обективна страна. За този род нарушения, независимо от налагането на глоба или имуществена санкция , ВЗ предвиждал и налагането на административно наказание лишаване от право да се упражнява съответната дейност за срок от 1 до 6 месеца, а при повторното нарушение – за срок от 2 месеца до 1 година. В конкретния случай това наказание било наложено в минималния едномесечен срок и се явявало съразмерно на тежестта на извършеното нарушение. Изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл.18 ал.8 от ВЗ бил необоснован и несъответен на приложимия материален закон. В подкрепа на същия съдът не изложил мотиви.

Наред с горното  в жалбата се твърди, че наложената имуществена санкция е в размер близък до минималния като при определянето ѝ са съобразени всички смекчаващи и оттегчаващи  факти и обстоятелства. Самото нарушение било с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид, тъй като показвало организация в търговския обект, нямаща за цел спазването на изискванията на Наредба №4/08.08.2003г. на МФ и ВЗ. Освен това в хода на проверката било констатирано и нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., а в друг обект на дружеството било констатирано нарушение, идентично на процесното.

По изложените съображения, преповторени и в писмено становище, депозирано чрез пълномощник, се иска отмяна на съдебното решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.     

Ответникът - „ФОРУКОМ М-К“ООД – Х., не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

            Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С НП № 513303-F541212/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив на „ФОРУКОМ М-К“ООД – Х. за нарушение на чл.13 ал.2 от Наредба №4/08.08.2003г. на МФ вр. чл.3 ал.5 от ВЗ и на основание чл.18 ал.5 от ВЗ е наложена имуществена санкция в размер 3000 лв , на основание чл.18 ал.8 от ВЗ  е наложено лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута в наличност по занятие , вкл. в стопанисвания от дружеството обект - обменно бюро, находящ се в гр.Х., ул.“Х. Б.“ №.., за срок от 1 месец, а на основание чл.18 ал.9 от ВЗ обектът е запечатан и е забранен достъпът до него за срок от един месец.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил наказателното постановление в частта му относно наложената на „ФОРУКОМ М-К“ООД – Х. санкция лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута в наличност по занятие за срок от 1 месец, и е изменил НП в частта относно наложената на дружеството имуществена санкция като е намалил размера на същата от 3000 лв на 2000 лв. 

Съдът е приел, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена , а нарушението е осъществено от обективна страна. Изложил е съображения, че същото не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Приел е , че предвид ниската стойност на сделката и при липсата на твърдения за извършено предходно нарушение от същия вид , както и за други  отегчаващи обстоятелства, имуществената санкция следва да бъде определена в минималния по закон размер от 2000 лв. На същите основания и отчитайки, че изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност е прекратено с постановление на наказващия орган , е приел, че това наказание следва да бъде отменено.  По отношение на наложената на основание чл.18 ал.9 от ВЗ ПАМ – запечатване на обекта със забрана на достъпа до него, инкорпорирана в съдържанието на НП е приел, че редът за оспорването ѝ е по АПК пред компетентния съд, който да прецени налице ли е основанието по посочената разпоредба  , предвид изхода на административнонаказателното производство след осъществен съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Касационната инстанция счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилно е прието, че административнонаказателната процедура е проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен и съответстващ на материалния закон и събраните по делото доказателства е и изводът, че санкционираното деяние е осъществено от обективна страна и е безспорно доказано.

Изцяло се споделя от касационния състав и приетото от районния съд, че размерът на наложената имуществена санкция следва да се определи в минималния предвиден такъв в закона. Този извод на районния съд е в резултат на преценка по чл.27 от ЗАНН , каквато наказващият орган не е направил. Отразеното в НП, че при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, освен, че е бланкетно, е обвързано с преценката за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, а не с размера на имуществената санкция. Конкретни обстоятелства, обосноваващи размер на същата над минималния, а именно, че от дружеството е извършено идентично на процесното нарушение в друг негов обект, както и че проверката е констатирано и нарушение по Наредба № Н-18/13.12.2006г. , се излагат едва в касационната жалба и няма как да бъдат взети предвид на този етап от производството.

Във връзка с гореизложеното оплакването на касатора за допуснато от страна на първоинстанционния съд нарушение на закона при индивидуализацията на наложената имуществена санкция е неоснователно.

 

 

Настоящия съдебен състав намира, че решението в частта му, с която е отменено обжалваното наказателно постановление по отношение наложената административна санкция лишаване от права е неправилно.

Според чл. 18, ал.8 от ВЗ, при извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение - за срок от два месеца до една година.

             Видно е от текста на нормата, че преценката на  АНО  за това дали да наложи или не тази административна санкция е при условията на оперативна самостоятелност, като единственото обвързващо за органа условие за упражняване на това му правомощие е  наличие на  нарушение на чл.18, ал.4, ал.5, ал.6  от ВЗ. Такова в случая, както вече бе посочено  по делото се установява да е извършено от наказаното лице, поради което и не е имало пречка АНО да приложи административната санкция по чл.18, ал.8 от ВЗ. В случая, с оглед установените по делото смекчаващи и отегчаващи административно-наказателната отговорност на санкционираното лице обстоятелства,  същата правилно е наложена и то в минималния от закона размер. Като не е взел предвид това обстоятелство и е отменил НП в тази му част, районният съд е постановил частично неправилно решение.

По изложените съображения постановеното решение в частта му, с която е отменено процесното НП, в частта му относно наложената на Форуком М-К“ ООД – Х. административна санкция лишаване от права, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго такова, с което обжалваният санкционен акт да бъде потвърден в тази му част.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на НАП, съразмерно на уважената част на  жалбата следва да се присъдят  такива представляващи юрисконсулско възнаграждение  в размер на 40.00 лева .

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260026/25.08.2020г., постановено по  АНД № 639/2020г. по описа на  Районен съд -Хасково, в частта му, с която  Наказателно постановление № 513303-F541212/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив е отменено в частта му с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД - гр.Хасково е наложена административна санкция лишаване от право да  упражнява дейност – сделки с валута   в наличност по занятие, вкл. за обект – обменно бюро, находящ се в гр. Х., ул.“Х. Б.“ №.. и стопанисван от същото дружество, за срок от 1 месец, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 513294-F541212/20.05.2020г.  на Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му, с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД е наложена административна санкция лишаване от право да  упражнява дейност –сделки с валута   в наличност по занятие, вкл. за обект – обменно бюро, находящ се в гр. Х., ул.“Х. Б.“ №. и стопанисван от същото дружество, за срок от 1 месец.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № №260026/25.08.2020г., постановено по АНД 639/2020г. по описа на Районен съд- Хасково в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА” ФОРУКОМ М-К” ООД, гр.Х., с ЕИК ….. да заплати на  Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 40.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение  за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                                Членове: 1.                        

 

 

 

                                                                                      2.