Мотиви
към Присъда №341/25.08.2020г., постановена по НЧХД №812/2019г.
по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от Г.Й.И. ***, с
която е повдигнато обвинение срещу И.Л.С. *** за това, че на 10.01.2019г. в гр.
Русе депозирала отговор на искова молба пред Районен съд – Русе по гр. д.
№7973/2018г. на втори граждански състав, в който отговор е записано, че
„…Ищецът й нанасял побой. Детето е било бебе на осем дни, когато И. й е причинил
фрактура на слепоочието, с опасност ответницата да загуби окото си.“, като така
извършила клевета спрямо тъжителя, тъй като публично разгласила позорни
обстоятелства спрямо същия и му е приписала престъпление. С оглед изложените
факти в тъжбата съдът приема като точна квалификация на обвинението съставът по
чл.148, ал.2, вр. ал.1,т.1 от НК, вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 3000 лв, като същата
сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието
пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския
иск.
Подсъдимата лично и чрез защитника си излага становище
за неоснователност на тъжбата и моли да бъде оправдана. Дава обяснения, в които
отрича виновността си.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за
установено следното:
Подсъдимата И.Л.С. е родена на ***г***. Същата е неомъжена,
неосъждана.
Тъжителят Г.И. и подсъдимата И.С. преди
години живели на семейни начела и от
съвместното си съжителство имат дъщеря -
Р, родена на ***г. От няколко години тъжителят и подсъдимата не живеят заедно.
Със съдебно решение упражняването на родителските права над детето било
предоставено на майката, като на тъжителят бил определен режим на лични
отношения.
Впоследствие тъжителят Г.И. завел срещу подсъдимата И.С. ново дело - гр.д
№7973/2018г. по описа на РС Русе за изменение на постановения режим на лични
отношения относно детето Рая.
На 10.01.2019г. подсъдимата И.С.,
чрез своя повереник, депозирала отговор на искова молба, входиран по гр.д
№7973/2018г. по описа на РРС,II-ри граждански
състав. В този отговор се излагат възраженията на ответницата /настоящата
подсъдима/ срещу исковата молба и като се отричат изложените в същата фактически
обстоятелства от ищеца /настоящия тъжител/ се сочи, че: „Ищецът й е нанасял побой. Детето е било бебе
на осем дни, когато И. й е причинил фрактура на слепоочието, с опасност
ответницата да изгуби окото си.”
Разпитан е свидетелят Л. С., баща на подсъдимата, който
сочи, че знаел от дъщеря си, за случай от преди десет години /няколко дни след
раждането на детето/, когато тъжителят я
бил стиснал силно за челото и й причинил травма. Подсъдимата имала голяма
синина и поради това ходила с черни очила тогава. В същия смисъл са и
показанията на свидетелката М.Д., която ходила до дома на подсъдимата да помага
за детето. И тази свидетелка твърди, че подсъдимата ходила с черни очила /не
видяла нараняване поради очилата/, подсъдимата
и обяснила, че тъжителят я стиснал силно за главата и главата й изпращяла.
Разпитан е и св. Р. А. – същият сочи, че не е виждал и не знае подсъдимата да е
наранена от тъжителя в периода малко след раждането на детето.
Назначена е и съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, която сочи, че единственият медицински документ, удостоверяващ
евентуална травма на подсъдимата е КТ на глава, Отделение за образна
диагностика, МБАЛ Русе, 11.07.2019г., при което се сочи на увреждане, но не са
установени категорични данни за фрактура с давност. Представена е Епикриза,
удостоверяваща хоспитализация повече от девет години след травмата. Увреждането
на отвеждащият нерв в дясно е патология на инервирания от него очен мускул,
който извърта очната ябълка навън. Причините за това увреждане могат да са
различни, включително травма. Експертизата счита, че е възможно твърдяната
травма да е получена по начин, както сочи подсъдимата, но тя не е обективирана
в медицински документи нито към датата на причиняване, нито категорично след
изминалото от тогава време.
Изложената фактическа обстановка се установява, при
анализ на всички събрани доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че подсъдимата И.С. не
е осъществила твърдяното престъпление “клевета” спрямо тъжителя. Клеветата е
умишлено, съзнателно разпространяване на позорни обстоятелства за някого, при
което извършителят знае, че разпространените
от него позорни обстоятелства са именно неверни. Разглежданият случай не е такъв. В случая
става дума за депозиран от подсъдимата отговор на искова молба, при това
отговор съставен не лично от подсъдимата, а от повереник. Независимо от това
обаче съдът намира, че излагането на подобни обстоятелства в един отговор на
искова молба от страна на ответната страна в случая не може да се определи като
престъпление „клевета“ по смисъла на НК. Подсъдимата е имала качеството на
страна в граждански процес и защитавайки своята позиция тя е имала право да
изтъкне всички онези доводи, които е смятала че подкрепят позицията й в процеса–
тя е упражнила свои процесуални права. В този смисъл правата и да изтъква
доводи в своя защита не може да се ограничават, доколкото действително става
дума за изтъкване на обстоятелства, които страната в процеса счита, че са в
нейна полза. Друг би бил въпроса ако подсъдимата е действала именно с умисъл да
оклевети опонента си в процеса, което би излязло извън пределите на защита в
гражданския процес. Случаят обаче, както се каза, не е такъв – подсъдимата явно
е целяла да защити своята позиция в процеса
като страна. В случая няма дори
евентуален умисъл някой да бъде оклеветен. Отделно от това съдът намира, че в
настоящият процес именно тъжителят е следвало да докаже, че изложените от
подсъдимата обстоятелства в отговора й на исковата молба са неверни – той носи
доказателствената тежест в този смисъл. С оглед събраните доказателства и
предвид свидетелските показания, то това всъщност не е доказано и съдът приема,
че и от фактическа страна обстоятелствата по обвинението не са доказани. Всичко
това налага подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение
по чл. чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147,
ал.1 от НК. Постъпката на подсъдимата освен, че не се явява престъпление, не е
и деликт – не е неправомерна. При това и гражданския иск предявен от тъжителя
срещу нея следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
делото тъжителят следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата направените от
последната разноски, както и да заплати по сметка на РС Разград направени
деловодни разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: