№ 19456
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110166954 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против И. Б. С. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1047.70лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот – апартамент №138, находящ се в *******, ведно със законна лихва от
05.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 154.25лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 25.07.2022 г., както и сумата от 37.82лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7.40лв. - лихва за забава за
периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
23.08.2022 г. по ч.гр.д. № 42662/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №138, находящ се в *******, като за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
1047.70лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 154.25лв. за периода от 15.09.2020 г. до
25.03.2022 г., като се дължала и сумата от 37.82лв. - главница за дялово разпределение за
1
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 7.40лв. - лихва за забава за периода от
31.08.2019 г. до 25.07.2022 г. Въз основа заявление на ищеца от 05.08.2022 г., на 23.08.2022 г.
по ч.гр.д. № 42662/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Б. С.,
чрез назначения особен представител – адв. А.. Оспорва исковете с довод за липса на
облигационно отношение между страните. Като самостоятелно основание за недопустимост
и едновременно за това за неоснователност на претенциите сочи обстоятелството, че не са
налице доказателства ЕС да е сключила валиден договор за извършване на услугата дялово
разпределение с *****, липсвали доказателства за приемственост с последното и *****, а
представеният договор не се отнасял за вх. Е/6 на сградата, в която се намира процесния
имот. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за наличието в имота на
ответника на отоплителни уреди, за реалната доставка на претендираната от ищеца стойност
на топлинна енергия, както и за проведено Общо събрание на ЕС за промяна на фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение на ЕС. Оспорва доказателствената стойност на
приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от
ищеца обстоятелства. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от
ищеца суми по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - *****.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 42662/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 163789/05.08.2022г., въз основа на което е издадена
заповед № 24195 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2022г. по
ч.гр.д. № 42662/2022г. по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: И. Б. С. с ЕГН:
********** и адрес: *********, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на заявител
********* с ЕИК: ******** и адрес: ********** Б, общ. Столична, обл. София (столица),
сумите 1 047,70 лева (хиляда четиридесет и седем лева и 70 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.№ *****, ведно със
законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 154,25 лева (сто
петдесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 25.07.2022 г., 37,82лева (тридесет и седем лева и 82 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,40 лева (седем лева и 40 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева). Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
2
разпореждане № 138258/06.11.2023г. съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Приетa по делото е молба от ДСК за вписване на законна ипотека относно отпуснат
заем за жилищно строителство на ответницата по отношение на имот: ********, който адрес
е вписан като настоящ и постоянен адрес на ответницата (л.44).
Приет е протокол от 12.08.2002г. на ОС на ЕС от ******* за избор на ФДР, в който в
списъка за собственици, за ап.138 фигурира ответницата. Приет е и договор от 04.09.2002г.
между ЕС и ФДР, както и договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение. Приети са по делото от ТЛП документ за
главен отчет на уредите за ДР, протоколи за неосигурен достъп, индивидуални справки,
документи, удостоверяващи дати на връчване на изравнителни сметки на представител на
ЕС, документи относно сертификацията на уредите за ДР и удостоверение за регистрация от
МИЕТ.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период е
разходвана ТЕ в размер на 1042.12лв. с ДДС след изравняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е.
следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител
на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да
докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект,
че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния
период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на ответника,
по доставеното количество ТЕ, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик/ци или лицето/та,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да
заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. те са
встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Съвкупно от приетата и
неоспорена молба за законна ипотека (която с оглед чл.24 (отм.) ЗДСК – за обезпечаване
заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните
кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на длъжниците), съвкупно
със списъка към протокола за проведеното ОС на ЕС, в което за ап.138 фигурира
ответницата, вкл. с оглед вписания постоянен и настоящ адрес на същата, съдът приема за
доказано, че ответницата е потребител на ТЕ за битови нужди в качеството на собственик на
топлоснабдения имот (така и Решение № 952 от 22.02.2024 г. по в. гр. д. № 2814 / 2023 г. на
СГС).
По доставеното количество ТЕ:
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установява, че за процесния
период до топлоснабдения имот е доставена ТЕ остойностена на сумата от 1042.12лв. с
ДДС, до която сума е основателен искът, а за разликата до пълният претендиран размер от
1047.70лв. следва да се отхвърли като неоснователен, т.е. за 5,58лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. С оглед недоказаност на част от главницата в размер на 5.58лв., то
искът за мораторна лихва се явява частично основателен за сумата от 153,43лв., т.е.
неоснователен за разликата от 0,8лв.
По възражението за погасителна давност:
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“
ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок
е спрял за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г., а същата почва да тече от 21.05.2020г.
(така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение), като процесният период е от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., съответно с оглед фикцията по чл.422 ГПК искът се счита предявен от подаване
4
на заявлението (05.08.2022г.), поради което възражението е неоснователно.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца)
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в
случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е осъществявана
услугата в размер на 37.82лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 7.40лв. за периода
от 31.08.2019г до 25.07.2022г. върху главницата за дялово разпределение е неоснователен
(така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което такива следва да се присъдят само в
полза на ищеца, който е доказал сторени разноски за исковото и заповедното в общ размер
на 1000лв., с оглед частичната основателност има право на разноски в общ размер на
988,95лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от *******, с
ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ****, положителни установителни
искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, че И. Б. С. с ЕГН: ********** и адрес: *********, дължи сумите 1 042,12 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.№
*****, ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
153,43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.07.2022 г.,
37,82лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед № 24195 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2022г. по ч.гр.д. № 42662/2022г. по описа на
СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част от 1042.12лв до пълния претендиран размер от 1047.70лв., ОТХВЪРЛЯ иска
5
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част
от 153,43лв. до пълния претендиран размер от 154.25лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 25.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Б. С. с ЕГН: ********** и адрес:
*********, да заплати на *******, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление
****, разноски по делото в общ размер на 988,95лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6