№ 1190
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. Н. Ж. срещу Решение № 261566 от
11.05.2021г. по гр.д. № 2238/2021г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника срещу ВФ 26870 –
Варна, Хидрографска служба на ВМС, с адрес: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 16 искове за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-01-
25/29.12.2020г. на Началника на Военното формирование на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б
от КТ, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „Пазач,
фар“.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение и
постановяване при допуснати съществени нарушения, засягащи правото на защита и
законността. Конкретните доводи са, че изготвеният по делото доклад е бланкетен в частта
относно подлежащите на доказване обстоятелства и разпределението на доказателствената
тежест. Основните твърдения в исковата молба обосноваващи незаконосъобразност на
заповедта са липса на компетентност, евентуално липса на компетентност относно
връченото предизвестие. По делото не са представени конкретни доказателства
установяващи оспорената компетентност. Неправилен е възприетият от ВРС извод, че
заповедта за заместване на командира на ВМС № РД-01-666/01.12.2020г. и въобще
института на заместването се прилага в условията на евентуалност, т.е. в случай на
невъзможност да бъде осъществена компетентността на началника. Видно е от заповедта, че
1
правомощията са предоставени до завръщане на титуляра, но не по-късно от 14.01.2021г.
Завръщането е факт, който следва да се установи по надлежния ред. В системата на БА
овластяването и встъпването в права е строго формално, изрично и определено; излизането
или завръщането на всеки служител се удостоверява с доклад в заповедната /докладна/
книга. В случая к-н I ранг В. Н. се е завърнал с доклад на 15.01.2021г., поради което
ответникът не представя доказателства за момента на завръщането му. Моли поради всичко
изложено обжалваното решение да се отмени и вместо него предявените искове да се
уважат.
В отговор ВФ 34400 – Варна оспорва доводите в жалбата, като излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че
правилата определящи реда за заместване на началника на ВФ са уредени в ЗОВСРБ /чл. 291
от с.з./. В конкретния случай, след като няма издадена нарочна заповед от началника на ВФ
като работодател, с която да възложи свои правомощия на к-н II ранг А. Д., то последния
няма правомощия да прекратява ТПО и съответно да подписва процесната заповед за
прекратяване на трудовия договор. Заповедта е подписана от титуляра на длъжността в
кръга на неговата компетентност като работодател съгласно чл. 61 от КТ, поради което е
законосъобразно издадена. Заповед № РД-01-666/01.12.2020г. на командира на ВМС, с която
е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия по болест
началник на ВФ 26870 – Варна е във връзка с организационни задължения, произтичащи
пряко от закона, свързани с отбраната и сигурността на страната, но не и да сключва и да
прекратява ТД. Единствено началникът на формированието е оторизиран да създава, изменя
или прекратява ТПО с цивилни служители. Ето защо оспорената заповед на началника на
ВФ е законосъобразно издадена, тъй като Командира на ВМС не разполага с правомощие да
упълномощава зам. – началника на формированието с правата на началника на ВФ.
Единствено в правомощията на самия началник на ВФ 26870 – Варна е издаването на
заповед за делегиране на правомощията му, каквато заповед за изрично упълномощаване за
упражняване на работодателска власт няма. Отправя искане за постановяване на решение, с
което обжалваното такова да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. Н. Ж. срещу ВФ
26870, Хидрографска служба на ВМС съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-01-
25/29.12.2020г. на Началника на военното формирование за незаконно и отмяна на
2
заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, както и за възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач на фар“.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на
основание трудов договор от 01.04.2004г. ищецът след пенсиониране като военен летец,
постъпил в ответното формирование като цивилен служител на длъжността „Пазач на фар“.
На 08.12.2020г. му е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, подписано от Зам. Началника на поделението к-н II ранг А. Д., на който към този
момент със заповед за заместване на Командира на ВМС № РД-01-666/01.12.2020г. му били
възложени права и задължения по изпълнение на длъжността Началник на ВФ 26870.
Заповедта е издадена от по-висшестоящ орган и за срок от 30 работни дни, тъй като към този
момент титулярът на длъжността Началник на поделението – к-н I ранг В. Н. бил в отпуск
по болест до 15.01.2021г. На 04.01.2021г. бил извикан на работа в поделението,
заместващият к-н II ранг Д. отказал да подпише заповедта за прекратяване на ТПО, като
същата била подписана от к-н I ранг Н., без да има правомощия за това. Същия ден е
назначен друг цивилен служител за друг район – фар Шабла, като заповедта е подписана от
изпълняващият длъжността Началник на ВФ к-н II ранг Д.. ЗОВСРБ въвежда принципа на
единоначалието, на строгата йерархична структура и субординация, като е недопустимо в
един и същи момент две различни лица да изпълняват длъжността Началник на
поделението. Така обосновал незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратен ТД,
поради което отправил искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор ВФ 26870 – Хидрографска служба на ВМС оспорил исковете. Признал, че
Началникът на военното формирование к-н I ранг В. Н. е бил в отпуск по болест за времето
от 02.12.2020г. до 14.01.2021г. Със Заповед от 01.12.2020г. на командира на ВМС за срок от
30 работни дни е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия
по болест началник на поделението. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е
подписана и връчена на ищеца от к-н I ранг В. Н., като работодател и титуляр на
длъжността. Правилата определящи реда за заместване на началника на ВФ са поместени в
ЗОВСРБ, като съгласно чл. 291 от с.з. заповедта за заместване, касаеща правомощия по
трудови правоотношения се издава от работодателя. В конкретния случай не е налице
издадена нарочна заповед от началника на ВФ като работодател, с която да възложи свои
правомощия по ТПО на к-н II ранг А. Д., поради което последният не е имал правомощия да
прекратява трудови договори и подписва оспорваната заповед. Заповедта е подписана от
титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност като работодател по смисъла на
чл. 61 от КТ и като такава е законосъобразна. Заповедта на командира на ВМС от
01.12.2020г., с която е упълномощен к-н II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на
отсъстващия по болест началник на ВФ е във връзка с организационни задължения,
произтичащи пряко ЗОВСРБ, свързани с отбраната и сигурността на страната, но не и да
сключва и да прекратява трудови договори. Командирът на ВМС не е работодател на
началника на ВФ, а е следващият по старшинство в армията, на който к-н Н. е подчинен в
изпълнение на войнските си задължения. Началникът на формированието е единствено
3
оторизиран да създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с цивилни
служители. Ето защо отправил искане предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни.
В становище депозирано преди първото по делото с.з., ищецът оспорил
съображенията развити в отговора на исковата молба с довод, че ако оспорената заповед е
подписана от титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност, то следва да се
приеме, че предизвестието, подписано от заместник-началника е нищожно. Последното е
самостоятелно основание за незаконност на заповедта за прекратяване на ТПО. Уточнил, че
к-н I ранг В. Н. е „старши офицер“, а не както ответникът твърди в отговора „висш офицер“.
И двамата се назначават със заповед на МО, но старши офицерът за разлика от висшия не
може и няма зоконови компетенции да упълномощава свои заместници. Това е съществена
разлика в БА спрямо общата администрация в страната. Към момента на подписване на
атакуваната заповед, к-н I ранг В. Н. е „отсъстващ офицер“ и няма качеството изпълняващ
длъжността „началник на ВФ“. Това качество изцяло, изрично и в пълнота е заето от
заместника му. Командира на ВМС не назначава цивилни служители и няма правомощия за
това, но е компетентен и длъжен да определя изпълняващият длъжността, а
работодателската власт и правомощията в тази връзка са разписани в длъжностната
характеристика на началника на поделението. Позовал се е в тази връзка на обстоятелството,
че института на заместване в БА се различава от общия административен случай –
определянето на заместник става чрез доклад за отсъствие до прекия началник, който с
изрична заповед определя заместник в съответствие с принципа за субординация.
Определеният заместник от своя страна има компетенции, права и задължения определени в
длъжностната характеристика.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът заема
длъжността пазач - фар в ответното военно формирование по силата на възникнало между
страните трудово правоотношение на основание сключен на 05.01.2006г. трудов договор.
В Заповед № РД-13-241 от 15.12.2020г. издадена от пом. Началника по логистиката
на Хидрографска служба на ВМС майор Ивайло Белегански относно отразяване на
ежедневната дейност на ВФ е разрешено на к-н I ранг В. Н. ползването на 30 календарни дни
домашно лечение за времето от 02.12.2020г. до 14.01.2021г. включително. Отразено е, че
лицето следва да се яви на работа на 15.01.2021г., както и че за времето на отсъствието му
ще го замества к-н II ранг А. Д..
Със Заповед на зам. командира на ВМС № РД-01-666 от 01.12.2020г., съгласно
Заповед за заместване № РД-01-660/27.11.2020г. от 01.12.2020г. до 04.12.2020г., на
основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, чл. 44, ал. 3 от ПП на закона във връзка с положен PCR
4
тест, поставяне под карантина и предстоящо лечение на к-н I ранг В. Н. – началник на ВФ
26870 – Варна назначил за заместване до 30 работни дни на отсъстващ офицер к-н II ранг А.
Д. – заместник-началник на ВФ 26870 – Варна, за изпълнение на задълженията на
длъжността „Началник“ на ВФ до завръщане на к-н I ранг В. Н., но не по-късно от
14.01.2021г.
На 08.12.2020г. на Г. Н. Ж. е връчено предизвестие № 1831/04.12.2020г. от зам.
Началника на ВФ 26870 к-н II ранг А. Д. съгласно заповед за заместване № РД-01-
666/01.12.2020г. на командира на ВМС, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и чл. 326
от КТ трудовият договор № 37/05.01.2006г. ще бъде прекратен с изтичане на 1 месец, от
деня следващ връчването на предизвестието.
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1б от КТ със Заповед №
ЛС-01-25 от 29.12.2020г. на началника на ВФ 26870 к-н I ранг В. Н. считано от 08.01.2021г.,
връчена на Г.Ж. на 04.01.2021г. Няма спор между страните, че заповедта за прекратяване е
подписана от командира на поделението к-н I ранг В. Н.. Последното се установява и от
показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел.
Пред ВОС по реда на чл. 190 от ГПК са приети заверени копия на заповеди и
докладна книга водена във ВФ 26870 – Варна от които се установява, че заповедите за
разрешено ползване на 7 работни дни отпуск на к-н I ранг В. Н. за времето от 26.11.2020г. до
04.12.2020г., както и за прекратяване на домашния отпуск поради приемане за лечение в
болнично заведение са подписани от зам. Началника на поделението на основание заповед
на командира на ВМС от 01.12.2020г.
Със Заповед № РД-13-10 от 15.01.2021г. к-н I ранг В. Н. констатирал собственото си
завръщане от отпуск по болест на 15.01.2021г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
съществувалото до прекратяването му правоотношение между страните е трудово,
възникнало на основание сключен трудов договор и по силата му ищецът заемал
длъжността „пазач на фар“, предназначена за заемане от цивилен служител при ответното
военно формирование.
Съгласно чл. 283, ал. 2 от ЗОВСРБ статусът на цивилните служители по трудово
правоотношение се урежда с КТ и с този закон, а съгласно чл. 291, ал. 1 от специалния закон
трудовите правоотношения с цивилните служители в Министерството на отбраната, в
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия
възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на КТ. Работодателят може
да възложи свои правомощия по трудовото правоотношение на оправомощени от него
длъжностни лица с ръководни функции.
5
Ето защо между страните по делото са налице отношения на равнопоставени лица в
едно съществуващо гражданско /трудово/ правоотношение, а не отношения на власт и
подчинение между административен орган и задължено лице. Спорът за
законосъобразността на заповедта е трудов, поради което заявеният исков ред за
разрешаване на възникналия трудов спор е допустимият такъв.
Основният довод обосноваващ незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
ТПО на въззивника въведен в исковата молба се свежда до издаване на заповедта от
некомпетентно лице, без правомощие да упражнява работодателска власт към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
За да се произнесе по същия, решаващият състав съобрази следното: работодателят,
според своята организационна форма и вътрешни правила изразява воля чрез лица, заемащи
длъжности, чрез които осъществява представителство. Ако е предвидено и доколкото не е
забранено от закон, възможно е определени правомощия да се възложени на друг субект по
делегация. Тогава той ги упражнява поради длъжността, която заема и това не зависи от
отсъствието на титуляра. Във всички случаи, когато последният отсъства поради отпуск,
болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно с
всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган.
При тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания служител, но
именно поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване
изпълнява. В тежест на работодателя с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тази
връзка е да докаже, че уволнението е извършено от лице, разполагащо с компетентността да
прекратява ТПО на цивилните служители, било то при условията на заместване или по
делегация при надлежно овластяване.
Установено е по делото, че на командира на поделението, който е пряк началник на
личния състав на ВФ съгласно чл. 153 от УВСВСРБ, на основание болничен лист от
15.12.2020г. и доклад № 1205 в докладна книга е било разрешено ползването на отпуск по
болест в размер на 30 календарни дни за домашно лечение за времето от 02.12.2020г. до
14.01.2020г. включително, със заповед № РД-13-241, издадена „за началника на ХС на ВМС
от помощник – началника по логистика на Хидрографската служба на ВМС“ на
15.12.2020г., назначен да замества началника на същата служба видно от отразеното в
заповедта, оформена при спазване правилото на чл. 14 от УВСВСРБ. За времето на
отсъствие на началника, съгласно текста на заповедта е опреден да го замества к-н II ранг А.
С. Д.. С последното, съдът приема че е изпълнено изискването на чл. 154, ал. 2 от
УВСВСРБ, а именно функциите на командира /началника/ в негово отсъствие /поради
ползване на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност/ да се изпълняват
от определен с негова писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-командир.
Няма спор между страните, че к-н II ранг А. С. Д. е заместник – командир на ВФ 26870,
назначен в това му качество за заместване до 30 работни дни на отсъстващ офицер и със
Заповед на зам. Командира на ВМС от 01.12.2020г. Неоснователен е доводът поддържан от
6
въззиваемата служба, че заповедта за заместване на командира на ВМС касае единствено
организационни задължения, произтичащи пряко от ЗОВСРБ, свързани с отбраната и
сигурността на страната, доколкото от съдържанието й не следва изключителност. Със
Заповед № РД-13-10 от 15.01.2021г. началникът на Хидрографска служба на ВМС, издадена
от самия него констатирал завръщането си от отпуск по болест на 15.01.2021г., съгласно
доклад № 44.
Спорът между страните при така установеното е доколко началникът на службата
разполага с работодателска компетентност и може правомерно да упражнява правомощията
си в периода на отсъствие поради ползване на отпуск по болест, за който по нарочна негова
заповед за заместване е оправомощен заместник-командир.
Некомпетентност е налице при липса на компетентност или нарушаването й, както и
при нарушаване на правилата за делегиране и заместване, като липсата на компетентност не
може да бъде санирана. В практиката си ВАС системно възприема, че издаденият от
некомпетентен орган административен акт е винаги нищожен, независимо кой вид
компетентност е нарушена.
Както съдът вече посочи, съгласно приетото в съдебната практика, когато титулярът
на работодателската власт отсъства, поради отпуск, болест, командировка, той може да бъде
заместен от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия от компетентния
орган, в която хипотеза именно заместващият упражнява правомощията на замествания,
поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява /Р
№ 320 от 28.10.2011 по гр.д. № 1818/2010г. на ВКС, III ГО; Р № № 346 от 23.07.2010г. по
гр.д. № 468/2009г. на ВКС, IV ГО и др./. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания.
Заместващият титуляра в хипотеза на заместване, разполага и с работодателска
компетентност да наложи дисциплинарно наказание, а по аргумент за по-силното основание,
и за прекратяване на трудовото правоотношение при останалите основания. Лицето, което
замества титуляра притежава всички негови правомощия, освен тези, които са изрично
изключени в акта за заместване. За разлика от делегирането на определени правомощия, при
което делегиращият не се лишава от тях въобще, а има право и сам да постанови акта, за
издаването на който вече е делегирал другиму правомощия, при заместването е обратното –
титулярът се лишава от правото сам да издаде акт от кръга на компетентността си, тъй като
заместването е породено от обективна невъзможност /отсъствие/ на замествания орган да
изпълнява функциите си. Титулярът не може да отнеме от заместника си компетентността,
учредена по заместване докато не е преустановена обективната невъзможност. Издадените
от титуляра актове в хипотеза на заместване и без да е прекратена обективната
невъзможност са нищожни. Последното следва, както от етимологичното значение на
думата „замествам“ - „заемам мястото на“, „измествам“, „поемам на функциите на“, така и
от целта на института на заместването – сигурност и яснота в действията на
организационно-разпоредителната и работодателска власт. Да се приеме обратното, както
7
ВРС е приел в обжалваното решение, че дадената по силата на заместването на заместника
компетентност, не изключва компетентността на титуляра означава по едно и също време
изключителната компетентност да се упражнява успоредно от различни лица, което е
недопустимо, би довело до несигурност и неопределеност в правните отношения, както и би
лишило от съдържание и обезсмислило заместването въобще.
В конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от
командира на военното формирование по време на обективното му отсъствие и
заместването му от заместник командира в периода от 02.12.2020г. до 14.01.2021г., който е
изпълнявал функциите и правомощията на първия. Следователно налице е хипотеза на
заместване, при която заместващият изпълнява в пълен обем правата и задълженията на
замествания, а последния не разполага с компетентност. Заместник командира по силата на
заместването, е придобил необходимата компетентност, притежавана от работодателя за
прекратяване на трудово правоотношение, поради което и издадената от командира
/титуляра/ заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника в периода
на заместването е издадена при липса на компетентност. На това основание заповедта е
незаконосъобразна и следва да се отмени, като служителят се възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност.
В заключение, предявените искове са основателни и следва да се уважат, а
обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът/ищец има
право на реализирани разноски. В искането за присъждането им съгласно представен списък
и доказателства за действително реализирани разноски, същите под формата на платено
възнаграждение на адвокат възлизат на 950 лв. за първата инстанция и на 420 лв. за въззивна
инстанция. В тези размери разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемия/ответник.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261566 от 11.05.2021г. по гр.д. № 2238/2021г. по описа на
ВРС, XVI-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени
предявените от въззивника срещу ВФ 26870 – Варна, Хидрографска служба на ВМС, с
адрес: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 16 искове за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му, извършено със Заповед № ЛС-01-25/29.12.2020г. на Началника на Военното
8
формирование на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, както и за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност – „Пазач, фар“ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно уволнението и
отменя Заповед № ЛС-01-25/29.12.2020г. на Началника на Военно формирование 26870
капитан I ранг В. Н., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Г. Н. Ж. с ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. Н. Ж. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност – “Пазач, фар” във Военно
формирование 26870 – Варна, Хидрографска служба на ВМС, гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Военно формирование 26870 – Варна,
Хидрографска служба на ВМС, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Ж. с ЕГН **********
сумата от 950 лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 420 лева – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 12.07.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9