№ 19142
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110153465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 205778/03.10.2022 г. на М. И. И., ЕГН **********, гр.
София, ж.к..а, бл.321, вх. Б, ет. 1, ап. 41, срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. Лозарска № 12, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. Манастирски ливади, бл. 112, вх.А, ет. 2, ап. 11, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
чрез адвокат Д. М., електронен адрес: ********@*****.***, с която е предявен е осъдителен иск
по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 446.18 лв., недължимо платена по Договор за
потребителски кредит № 846762/2022 г.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем
№ 846762/31.10.2022 г. за сумата от .0 лв. Сочи, че в чл. 6 от Договора било посочено, че
заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение – поръчител, физическо лице,
което да отговаря на конкретни изискуеми от кредитора условия, банкова гаранция, ипотека,
особен залог върху движима вещ, учредени в полза на кредитора. Твърди, че била уговорена
неустойка в размер на 400 лв. при неосигуряване на уговореното обезпечение, която неустойка е
платима разсрочено – с всяка месечна вноска. Тъй като ищецът не е осигурил някое от исканите
обезпечение на вземането по кредита, на същия му била начислена неустойка в размер на 400 лв.
Твърди, че е заплатил изцяло вземането по кредита с две плащания. Счита, че договорът е
нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 връзка чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената
от закона форма. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от
12, в два екземпляра. Твърди, че договорът е нищожен и поради това, че не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита, както и
ясно разписана методика за неговото формиране (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Твърди, че в договора
е посочен грешен ГПР, както и че не е посочена договорната лихва. Счита, че е налице заобикаляне
на закона, неравноправност на клаузата за неустойка, респективно, че същата е нищожна, на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната
сума като недължимо платени суми по посочения кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни клаузи от Договора, сключен между страните.
1
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е представен процесния договор за заем, нито общи условия към същия или
други документи, от които да се установява съдържанието на договора. Ответникът признава, че
между страните е сключен Договор за паричен заем № 846762 на 31.10.2022 г., сключен между
страните по делото за сумата от .0 лв., който е следвало да бъде върнат на шест вноски.
Ответникът признава, че в договора е било уговорено заплащане на неустойка в размер от 718.53
лв., обективирана в чл. 8 от Договора, която се дължи в пълен размер още в момента на възникване
на основанието за начисляването й – непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по
достатъчно надежден и сигурен начин вземането по договора, който поръчител да отговаря на
условията на чл. 10, ал. 2 от Общите условия на ответното дружество.
Изслушана е и е приета като компетентно изготвена, обективна и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която установява следното: изплатената от ищеца сума по
договора е в общ размер на 2602.32 лв., в това число .0 лв. главница, договорна лихва в размер на
156.14 лв. и неустойка в размер на 446.18 лв. Вещото лице е установило, че при нормативно
установената формула по чл. 19, ал. 2 от ЗПК действителният размер на годишния процент на
разходите по процесния договор за заем, след като е извършена проверка в счетоводството на
ответника, ГПР възлиза на 318.82 %.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили процесния
договор за заем с включена неустоечна клауза, както и че ищцата е заплатила част от определената
по договора неустойка в размер на 446.18 лв. Тъй като договорът не е представен по делото, съдът
е лишен от възможност да изследва неговите клаузи и конкретно неустоечната клауза. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими за усвояване на
кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът
намира, че размера на неустойката е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по процесния Договор представлява разход, свързан с усвояването и обслужването на
задълженията по него и е била известна на кредитора към момента на сключване на договора и е
следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да бъде посочена като сума,
която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР няма данни да
2
са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед установения процент на разходи по
договора от вещото лице при хипотезата на включване на предвидената в договора неустойка,
съдът приема, че същият би възлизал на стойност многократно над императивно установения праг
в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като
не включи дължимите такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че е налице един нищожен договор за
кредит между страните, като получената от ответното дружество неустойка по този договор е
недължимо платена и със същата ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и съгласно чл. 55 от
ЗЗД подлежи на връщане. Налице е противоречие с императивна правна норма, касаеща клаузите
на потребителските кредити, а именно – включването на всички компоненти на разходите по
договора, съгласно легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“. При такъв порок на договора, съдът счита, че целият договор се явява
нищожен, но тъй като не е предявен такъв иск, следва да се прогласи нищожност само на
неустоечната клауза.
Предвид изложеното, платеното от ищцата по неустоечната клауза по Договора в размер на
446.18 лв., като платено по нищожен договор се явява недължимо платено, респективно
ответникът е получил нещо, което не му се дължи и следва да го върне на ищеца. Следва иска по
чл. 55 от ЗЗД да бъде уважен и да бъде осъден ответника да заплати исковата сума.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Същият е направил такива,
както следва: 50 лв. за държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице. Договор за правна помощ и
съдействие не е представен по делото и липсват данни за изплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца, поради което се присъждат само реално направените разноски, посочени по-горе. При този
изход от делото ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. Лозарска № 12,
представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, бл. 112, вх.А, ет. 2,
ап. 11, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адвокат Д. М., електронен адрес:
********@*****.***, да заплати на М. И. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к..а, бл.321, вх. Б, ет.
1, ап. 41, сумата от 446.18 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки), на
основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба на 03.10.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3