РЕШЕНИЕ
№368/06.06.2022г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Валентина Радева -
Ранчева............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №146 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т.Р.М. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №239 от 17.12.2021г.,
постановено по АНД №1117/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че с наказателното
постановление, М. бил наказан с глоба в размер на 1680 лв. за това, че сключил
договор за възлагане на обществена поръчка номер 54 на 14.07.2019г. на стойност
70 000 лв. без ДДС или 84 000 лв. с ДДС с изпълнител „Мит и Ко“ ЕООД
– П., при което изпълнителят не предоставил задължителен за сключване на
договора документ за установяване на липса на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите към Държавата, доказани с
влязъл в сила акт на компетентен орган. Удостоверението, с което се
установявала липса на тези задължения към Държавата стандартно било
Удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК. Допустимо било и представяне на други
документи. При извършената проверка от органите на АДФИ, за което бил съставен
констативен протокол на 09.03.2021г., не било установено към сключения договор
номер 54/14.07.2019г. да е наличен документ, удостоверяващ липса на задължения
по чл.54 ал.1 т.3 от ЗОП от „Мит и Ко“ ЕООД към Държавата. Поради това и на М.
бил съставен АУАН номер 11-01-281/16.03.2021г., връчен на 16.03.2021г. В срока
за възражение, жалбоподателят представил такова, като приложил като
доказателство и Удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК на изпълнителя „Мит и Ко“
ЕООД с изх. номер 160201700155970/17.05.2017г. на ТД на НАП – Пловдив. Твърди
се, че възложителят, макар и след приключване на проверката, установил, че
разполага с това удостоверение и в рамките на развилото се
административнонаказателно производство представил документа, от който се
установявала липсата на задължения съгласно изискванията на чл.54 ал.1 т.3 от
ЗОП за изпълнителя „Мит и Ко“ ЕООД. В издаденото НП, от АНО бил обсъден факта,
че жалбоподателят подал възражение с приложено доказателство – удостоверение по
чл.87 ал.6 от ДОПК на изпълнителя от дата 17.05.2017г., което било преди датата
на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка. Сочи се, че от мотивите,
изразени на стр. 5 в НП било видно, че АНО не твърдял така представеното
удостоверение да е било неприемливо, поради по-ранната му дата – 17.05.2017г.,
а само, че същото не било представено на проверяващите органи до съставяне на
констативния протокол на 09.03.2021г. и липсвало в досието на поръчката.
Правилно АНО счел, че няма порок по отношение на датата на представеното
Удостоверение по чл.87 ал.6 на „Мит и Ко“ ЕООД, тъй като никъде
в ДОПК, в ЗОП, ППЗОП или в условията на обществената поръчка (посочени в Обява
за обществена поръчка по чл.20 ал.3 от ЗОП номер 148/23.05.2019г.) не било
поставено условие в какъв период трябва да са
издадени документите, от които се установявала липса на основание за
отстраняване на участниците по чл.54 ал.1 от ЗОП. Неправилно обаче АНО счел, че
непредставянето на този документ в рамките на проверката, поради липсата му в
досието на обществената поръчка, било аналогично на липсата на такъв документ и
съответно, че е нарушена забраната на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП. Неправилно не
приложил хипотезата на чл.28 „а“ от ЗАНН. В случая, в преписката съществувало
Удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК, макар и издадено през 2017г. Твърди се, че
законът не поставял изискване за актуалността на документа. В рамките на
административнонаказателното производство жалбоподателят имал право да
представя доказателства, които АНО трябвало да разгледа преди да се произнесе,
съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН. Като не приел доказателството и не приложил чл.28
от ЗАНН, административнонаказващият орган допуснал нарушение на закона. Твърди
се, че Районен съд – Хасково също не обсъдил и не взел предвид така
представеното доказателство – Удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК. Неправилно
съдът заключил, че удостоверението било неактуално, тъй като било издадено през
2017г., преди обществената поръчка да бъде обявена, през 2019 г. Липсвала
правна норма или друго условие на процедурата, което да определя актуалността
на издавания документ за липсата на обстоятелствата по чл.54 ал.1 т.3 от ЗОП.
Съдът неправилно не отменил наказателното постановление. В конкретния случай
следвало да бъде преценено, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Първо следвало да се отчете, че макар и да не е представено към датата на
съставяне на констативния протокол от проверката на АДФИ – 09.03.2021г.,
Удостоверението по чл.87 ал.6 от ДОПК на „Мит и Ко“ ЕООД било налично и било
приобщено в административната преписка и съответно в доказателствата към
делото. В този смисъл не можело да се
приеме, че към момента на сключване на договора определеният изпълнител не отговарял на законовите
изисквания и на поставените условия за
обществена поръчка. Освен това възложителят бил уведомен и бил наясно, че по отношение
на дружеството – изпълнител „Мит и Ко“ ЕООД
не били налице основанията на чл.54 ал.1 т.3 от ЗОП, предвид
декларацията, която участникът предоставил при подаване на офертата си (Образец
3 – Техническо предложение). При това положение избраният участник обективно
отговарял на всички законови изисквания за участие в процедурата и за сключване
на договор за обществена поръчка. Соченото нарушение било извършено за първи
път, което, наред с обстоятелствата по-горе, давало основание да се приеме, че
случаят е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива на нарушения от
същия вид. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски за две
инстанции.
Ответникът – Агенция за държавна финансова
инспекция – София, чрез процесуален представител, моли да се остави в сила
решението на районния съд. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се
претендира адвокатско възнаграждение от насрещната страна, прави
възражение за прекомерност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Хасково.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №11-01-281 от 15.09.2021г., издадено от Директор
на АДФИ – София, с което на Т.Р.М., за нарушение на чл.112 ал.1 т.2 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ и на
основание чл.254, ал.1 от ЗОП , е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1680,00 лева. Присъдил е в полза
на АДФИ сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че не са допуснати нарушения във връзка със
съставянето на АУАН и издаването на НП. Съдът е приел за установено, че на
24.07.2019г. Т.Р.М., в качеството си на управител на дружеството и след
проведена обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява с предмет:
„Приемане, извозване и оползотворяване на утайки от ПСОВ – Хасково и ПСОВ –
Свиленград, за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Х.“ , е
сключил договор за услуга №54/24.07.2019г. с определения за изпълнител „Мит и
Ко“ ЕООД , гр. П., като при подписване на договора от името на дружеството,
избрано за изпълнител, не е бил представен документ, удостоверяващ липсата на
основанието по чл.54 ал.1 т.3 от ЗОП – удостоверение от НАП. Споделил е като
обоснован и съответен на материалния закон извода на наказващия орган, че е
следвало посочения документ да бъде представен най късно към датата на
сключване на договора – 24.07.2019г. и доколкото това не било сторено, е приел
за установени признаците от състава на
нарушението по чл.254, ал.1 вр. чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП. Обсъдил е и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че възраженията за приложимост на
същата са неоснователни. Относно наложеното наказание е приел, че е правилно
определено.
Решението е правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка,
Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на
защита на наказаното лице.
Правилен и съответен на установените по
делото факти и събраните
доказателства е и изводът на съда, че от санкционираното лице е извършено визираното в АУАН и НП нарушение.
Не се възприема довода на касатора, че тъй като е
представил удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, не следва да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност. На първо място следва да се
отбележи, че визираното удостоверение е представено в хода на започналата
административнонаказателна процедура – с възражението по съставения АУАН. Освен
това , следва да се има предвид, че удостоверението
е от 2017г. , а процедурата по обществената поръчка, по която наказаното
дружество е определено за изпълнител е открита значително по-късно - две годи
след издаване на удостоверението. В тази връзка удостоверението няма как да
послужи като документ, удостоверяващ липсата на основанието по чл.54, ал.1 т.3
от ЗОП за отстраняване от участие в процедурата и съответно, че е изпълнено условието по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП за
сключване на договор с избрания за изпълнител, а становището на касатора, че законът
не поставя изискване за актуалност на документа, не намира законова опора.
Предвид характера на документа, а именно да удостовери липсата на задължения
към момента на издаването му, няма как да се приеме, че същият е въобще относим
към откритата на много по-късен етап
процедура по възлагане на обществена поръчка.
Предвид изложеното, правилно районният съд е приел, че вмененото на
касатора нарушение е безспорно установено и доказано, респ. че правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящата инстанция споделя изцяло и извода на районния съд, че не са
налице основания за определяне на случая за маловажен. Нарушението не се отличава с липса на обществена опасност или
с незначителна обществена такава, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са били налице основания
за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилен е и изводът на районния съд относно размера на наложеното
наказание, тъй като при определянето му е спазено изискването на чл.254, ал.1
от ЗОП, съотв. съобразена е стойността
на сключения договор с включен ДДС.
По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна
на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да му
заплати юрисконсултско възнаграждение от 80.00 лв., определено в минималния
размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №239
от 17.12.2021г., постановено по АНД №1117/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Т.Р.М., ЕГН **********, да заплати на Агенция за
държавна финансова инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 /осемдесет /
лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.