Определение по дело №1395/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3715
Дата: 26 март 2023 г.
Съдия: Пламена Недкова Славова - Милева
Дело: 20235330101395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3715
гр. Пловдив, 26.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20235330101395 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Кисов Билдинг“ ООД с ЕИК *********
срещу Д. Р. Й. с ЕГН **********, с която се претендира заплащането на 4 896
лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК на 06.01.2023 г. до окончателното заплащане. Твърди се, че е
образувано частно гражданско дело № 242/2023 г. по описа на РС Пловдив,
VI гр. с., по което е издадена заповед за парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК. Излагат се твърдения за сключен договор на 26.08.2022 г. между
страните, в който е уговорено извършването от ищеца на строително-
монтажни работи в обект на ответника, находящ се ***. Сочи се, че за
извършване на строителството се дължат 24 480 лв. с ДДС, от които само
търсената с исковата молба сума не е заплатена от ответника, макар да е
настъпил нейния падеж. Твърди се, че тя се дължи на основание чл. 3.4. от
сключения между страните по делото договор, както и че ищецът е изпълнил
своите задължения по същия, като е извършил възложените строително-
монтажни работи и е изпратил акт образец 19 на ответника съгласно чл. 5.7.
от договора, като актът е получен от ответника лично на 23.12.2021 г.
Изтъкват е твърдения, че не са постъпили възражения от ответника по
изпълнената работа и затова се претендира заплащането на последната вноска
по договора.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът се
позовава на наличието на арбитражна клауза в сключения между страните
договор, а именно чл. 8, ал. 6 от договора. Прави се искане за прекратяване на
делото пред настоящия съд поради неподведомственост на спора на РС
Пловдив. Не е взето становище по съществото на спора.
Постъпило е становище от ищеца по възражението за
неподведомственост на спора, с което ищецът счита, че тъй като настоящото
производство е продължение на заповедното производство по реда на чл. 410
от ГПК, същото се явява допустимо и няма основание за прекратяване на
1
делото.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на
доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа
и от правна страна:
Съгласно чл. 8, ал. 6 от Договора от 26.08.2022 г. страните са уговорили
арбитражна клауза по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ГПК. Правният спор,
предмет на настоящото дело, е имуществен, като касае неплащането на
последната вноска по договора за строително-монтажни работи. Ответникът
няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Така уговорената
арбитражна клауза е действаща в отношенията между страните, като няма
наведени възражения за нейната нищожност, за това да е изгубила силата си
или да не може да бъде изпълнена. Поради което съдът я намира за валидна.
Ответникът е спазил преклузивния срок по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА,
съгласно който, за да се позовеш на уговорена в договор арбитражна клауза
по заведен пред държавен съд иск, следва да направиш възражение в срока за
отговор на исковата молба. Това е направено от ответника по делото.
От така цитираната нормативна уредба следва изводът, че наличието на
валидно арбитражно споразумение представлява процесуална пречка
страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на
имуществени права по материално-правния договор, тъй като по тяхна воля
такъв спор следва да се отнесе за разглеждане пред арбитражен съд (в този
смисъл Определение № 224 от 30.05.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 481/2016 г.,
I т. о., ТК). За наличието на тази процесуална пречка съдът не следи
служебно, но е длъжен да вземе предвид възражението на ответната страна по
предявения пред него иск за неподведомственост на спора поради
арбитражно споразумение, когато това възражение е наведено в срока за
отговор на исковата молба.
В тази връзка и доколкото възражението за неподведомственост,
основано на същата, е направено в срока за отговор на исковата молба, то
настоящият състав намира, че арбитражното споразумение между страните по
договора е валидно и следва да бъде взето предвид от съда. По тези
съображения съдът счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
Действително налице е съдебна практика – Определение № 585 от
21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г. на ВКС, I т. о. и останалите цитирани от
ищеца съдебни решения, според която по иск по чл. 422 от ГПК не следва да
се уважава възражение за неподведомственост, но тези съдебни актове касаят
по-различна фактическа обстановка от настоящата. Същите се отнасят за
предявен иск по чл. 422 от ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед,
при което направеното възражение за неподведомственост се основава на
арбитражна клауза, съдържаща се в договора, отнасящ се по каузалното
правоотношение, т. е. вземането по исковата претенция произтича от запис
на заповед, а арбитражната клауза произтича от друг източник (договора по
каузалното правоотношение). В настоящия случай вземанията за неплатена
цена по договора произтичат от самия договор, в който е уговорена
арбитражната клауза, което води до извод за основателност на възражението
2
за неподведомственост.
Поради прекратяването на настоящото производство заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент от чл. 415, ал. 5 от
ГПК следва да бъде обезсилена (в този смисъл т. 13, предл. 2 от
Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1395 по описа
за 2023 година на Районен съд Пловдив, XXIV гражд. състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК, издадена на 09.01.2023 г. по ЧГД № 242 по описа за
2023 г. на Районен съд Пловдив, VI гр. с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3