МОТИВИ към НОХД №474/2013 г.:

Обвинението е против подсъдимия А.Г. *** за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимия се обвинява за това, че в периода от 30.10.2012 г. до  22.11.2012 г. в с.Ю, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 500.00 лева от владението на И.Г.Ш. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият А.Б. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ I. Пострадалият И.Ш. ***. Там той съхранявал свои вещи.

 На 30.10.2012 г.  подсъдимият А.Б.,  след като се е убедил, че свидетелят И.Ш. не е вкъщи, влязъл в двора му. През незаключена врата на къщата подсъдимият Б. проникнал  в приземния етаж и оттам взел LCD телевизор „Тошиба“, модел 20VL63G 20-инчов. На 31.10.2012 г.  подсъдимият Б. отишъл в Заложна къща „Еврокомерс 1”, находяща се на ул.“П“№ в гр.П Там той разговарял със свидетеля А .Т. продавач-консултант. Подсъдимият Б.  сключил договор за паричен заем срещу залог на движима вещ като срещу откраднатия телевизор „Тошиба“ получил сумата от 50.00 лева. За сключения договор бил издаден заложен билет №3451/31.10.2012 г. Подсъдимият Б. следвало да върне сумата от заема в срок до една седмица. Той не се появил в заложната къща в посочения срок, поради което заложеният телевизор бил обявен за продажба. Телевизорът бил купен от свидетеля М. Д., служител в същата заложна къща.

ПУНКТ II. На 22.11.2012 г. подсъдимият Б. отново отишъл в дома на свидетеля Ш. ***. През незаключена врата на къщата той влязъл в спално помещение на втория етаж. В помещението върху  секция  били оставени две видеокамери. Едната от тях била „Сони“,  модел  DCR DVD106E с IMEI 6937 със зарядно устройство за нея, а другата била „Мултифункционал“. Подсъдимият Б. взел двете камери и напуснал къщата. На 23.11.2012 г.  подсъдимият  Б. отишъл в Заложна къща „Доверие“, находяща се на  ул.“Васил Левски“№21 в гр. Пазарджик.  Там той разговарял със свидетеля А. Александров, продавач-консултант  в заложната къща. Подсъдимият Б. сключил договор за паричен заем срещу залог на движима вещ като срещу откраднатата видеокамера  „Сони“ със зарядно устройство за нея получил сумата от 60.00 лева. За сключения договор бил издаден заложен билет.

 В края на месец ноември  2012 г. следобяд подсъдимият Б. отишъл в дома на свидетеля В. Ш. *** и му предложил да закупи другата видеокамера “Мултифункционал“. Двамата се споразумели за сумата от 20.00 лева. Подсъдимият Б. продал видеокамерата „Мултифункционал” на свидетеля Ш., за сумата от 20.00 лева.

На 04.12.2012 г. вечерта свидетелят И.Ш. установил липсата на вещите си и подал жалба в полицията. Жалбата била възложена за проверка на свидетеля Методи Пенчев, полицейски служител в РУП гр. Пазарджик.  Той провел разговор с подсъдимия  Б., който  признал пред полицейския служител за извършената кражба. На 05.12.2012 г. свидетелят Васил Ш. предал на полицейския служител камерата марка „Мултифункционал“ с протокол за доброволно предаване. На 06.12.2012 г. служителите на ЗК „Доверие” предали на полицията камерата „Сони” ведно със зарядното устройство за нея. На 10.12.2012 г. свидетелят  Мирослав Димитров  предал телевизора „Тошиба“ с протокол за доброволно предаване на полицейските служители. Всички вещи са върнати на пострадалия с постановление на прокуратурата.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи от владението на пострадалия Ш. възлиза общо на 500.00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  И.Ш., А. Т., М. Д., А. А., М..П. В. Ш., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.Г.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 30.10.2012 г. до  22.11.2012 г. в с.Ю, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 500.00 лева от владението на И.Г.Ш. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

При извършване на деянията подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.

Деяния, извършени от подсъдимия Б. осъществяват поотделно един и същи състав на престъпленията „кражба“, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпления, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Б. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване на деянието.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина, с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, сравнително младата възраст, невисоката стойност на предмета на деянието, възстановяване на вещите предмет на деянията с активното съдействие на подсъдимия, а като отегчаващи – предишните осъждания и негативните характеристични данни.

При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.Г.Б. при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа за една година. 

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А.Б. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 50 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: