Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. Трявна, 10.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева
ГР.Д. № 222 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 ГПК.
В
исковата молба на „Теленор България“ЕАД против М.В.Б.
се твърди, че на 16.09.2015г. между страните е сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер за срок от 12 месеца. На 14.12.2015г. е сключено
допълнително споразумение към договора, за срок от 24 месеца. Твърди се също,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, които са в общ
размер на 158,77 лв. и включват неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 01.01.2016г. – 31.03.2016г.
Следствие неизпълнението, ищецът прекратил споразумението и начислил неустойка
по Раздел IV чл.4 от него, в размер на 500,61 лв., формирана от
стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на споразумението. В
исковата молба се твърди също, че на 14.12.2015г. между страните е сключен и
договор за лизинг, с който ищецът предоставил за временно и възмездно ползване
на ответника устройство марка „Sony Xperia M4 Aqua Black“ срещу заплащане на лизингова вноска в общ
размер на 332,97 лв. /първоначална вноска в размер на 82,50 лв. и 23 месечни
вноски в размер на 10,89 лв./. По договора за лизинг ответникът дължал общо
243,49 лв., формирани от лизингови вноски за периода 01.01.2016г.
– 31.05.2016г. За задълженията на ответника били издадени 5 броя фактури,
съответно от 01.02.2016г., 01.03.2016г., 01.04.2016г., 01.05.2016г. и
01.06.2016г. За дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като издадената по него заповед е била връчена на
ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ищецът им вземания към ответника в общ
размер на 902,87 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси,
използвани мобилни услуги и неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989400652 и неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване на вземането, както и да се осъди ответника да
заплати направените разноски по заповедното и настоящото производство.
На
ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47
ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. П. П.,
на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. В
срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се взима становище за допустимост и
основателност на предявения иск.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си адв. В., поддържа предявения иск. Назначеният особен
представител на ответницата – адв. П., поддържа
становището си от писмения отговор.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Със заявление
вх.№305/13.03.2018г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу М.В.Б..
Със заповед №69/13.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №109/2018г.
по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 902,87 лв. – главница,
представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор от 14.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 13.03.2018г. до окончателното
заплащане на задължението; сумата от 360,00 лв. – разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение; сумата от 25,00 лв. – внесена
държавна такси.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу
длъжника.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства,
се установява следното:
На
16.09.2015г. е сключен договор за мобилни услуги между „Теленор
България“ЕАД и М.В.Б., относно абонаментен план „Резерв 19.99“, при стандартен
месечен абонамент в размер на 19,99 лв. на месец и със срок на договора – 12
месеца. На 14.12.2015г. е сключено допълнително споразумение към този договор,
относно абонаментен план „Нонстоп 29.99 Коледа 2015“, със стандартен месечен абонамент
от 29,99 лв. на месец и със срок на действие – 24 месеца. В раздел IV
чл.4 от допълнителното споразумение е уговорено, че в случай на прекратяване
ползването на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на
действие на договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора.
На
14.12.2015г., между „Теленор България“ЕАД /като лизингодател/ и М.В.Б. /като лизингополучател/
е сключен и договор за лизинг, по силата на който лизингодателят
е предоставил на лизингополучателя правото да
придобие собствеността върху предоставено за ползване устройство марка „Sony“,
модел „Xperia М4 Aqua Black“
с телефонен номер +359*********, а лизингополучателят се
е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 332,97 лв. с ДДС, платими
както следва: 82,50 лв. с ДДС, платими на датата на сключване на договора, и 23
броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10,89 лв. с ДДС.
От
приложените по делото 5 броя фактури, издадени от „Теленор
България“ЕАД, с получател М.В.Б., както и от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Т.Ц.П., прието като
доказателство по делото, се установява, че „Теленор
България“ЕАД е издал на М.Б. следните фактури: фактура №**********/01.02.2016г.
относно отчетен периода 01.01.2016г. – 31.01.2016г.
за сумата от 88,86 лв., от която 78,78 лв. за
абонаментна такса и използвани услуги, и 10,89 лв. за лизингова вноска, като от
сумата е приспаднато старо задължение в размер на 0,81 лв. /със срок за плащане
16.02.2016г./; фактура №**********/01.03.2016г. относно отчетен периода
01.02.2016г. – 29.02.2016г. за сумата от 59,71 лв., от която 48,82 лв. за абонаментна
такса и използвани услуги, и 10,89 лв. за лизингова вноска /със срок за плащане
16.03.2016г./; фактура №**********/01.04.2016г. относно отчетен периода 01.03.2016г.
– 31.03.2016г. за сумата от 42,87 лв., от която 31,98 лв. за абонаментна такса
и използвани услуги, и 10,89 лв. за лизингова вноска /със срок за плащане 16.04.2016г./;
фактура №**********/01.05.2016г. относно отчетен периода 01.04.2016г. –
30.04.2016г. за сумата от 3,91 лв., представляваща остатък от лизингова вноска
следствие приспаднати отстъпки /със срок за плащане 16.05.2016г./; фактура
№**********/01.06.2016г. относно отчетен периода 01.05.2016г. – 31.05.2016г. за
сумата от 707,52 лв., от която 500,61 лв. – неустойка на номер ++359********* и
206,91 лв. /10,89 лв. Х 19/ за последните 19 лизингови вноски. Към 29.11.2018г.
сумите по посочените фактури не са издължени от ответника. Поради неплащането
на дължимите по договора суми, мобилният оператор прекратява договора и
начислява предвидената в него неустойка по Раздел IV чл.4 за месечните
абонаментни такси от датата на двустранното спиране на договора – 22.04.2016г.
до изтичане срока на споразумението – 14.12.2017г., всяка от които в размер на
24,99 лв. /20,033 х 24,99 лв./ или общо неустойка в размер на 500,61 лв. Общият
размер на неплатените задължения на ответницата за месечни абонаменти,
използвани услуги и лизингови вноски по сключените с ищеца договори към
13.03.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ възлиза на 402,26 лв., от които 206,91 лв. фактуриран лизинг и
195,35 лв. месечни абонаменти и ползвани услуги. Начислената неустойка по
Раздел IV чл.4 за периода 22.04.2016г. – 14.12.2017г. е в размер на
500,61 лв.
С оглед гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна предявеният иск за основателен и доказан до размер на сумата от
402,26 лв., представляваща неплатени задължения за месечни абонаменти и
използвани услуги по договор за мобилни услуги от 16.09.2015г. и лизингови
вноски по договор за лизинг от 14.12.2015г. за периода 01.01.2016г.
– 31.05.2016г. Установи се по безспорен начин по делото, че между страните е
сключен договор за мобилни услуги от 16.09.2015г., както и допълнително
споразумение към него от 14.12.2015т. и по силата на последното ответницата е
получила възможността да ползва мобилен/фиксиран номер, по абонаментен план и
условия, посочени в договора, срещу задължението за заплащане на месечна такса
в размер на 29,99 лв. На 14.12.2015г. между страните е сключен и договор за
лизинг, с който ответницата е получила правота да придобие собствеността на устройство
марка „Sony“, модел „Xperia М4 Aqua Black“
с телефонен номер +359*********, срещу първоначална вноска в размер на 82,50 лв.
и 23 броя лизингови вноски, всяка в размер на 10,89 лв. с ДДС. Имайки посочените
задължения по двата договора, ответницата не е изпълнила задължението си да
заплати суми за месечен абонамент и ползвани услуги в общ размер на 195,35 лв.,
както и за лизингови вноски в общ размер на 206,91 лв. за периода 01.01.2016г. – 31.05.2016г., или общо сумата от 402,26 лв. Ето
защо по отношение на тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът
намира за неоснователен предявеният по делото иск в частта досежно
претендираната от ищеца сума за неустойка по раздел IV
чл.4 от допълнителното споразумение от 14.12.2015г., според която потребителят
дължи неустойка в размер на сумата от абонаментния план до края на срока на
договора, в случай на прекратяването му по вина на потребителя. Клаузата, на
която се основава претенцията за неустойка е нищожна, като за наличието на
такава клауза съдът следи служебно и дължи произнасяне, независимо дали е
сезиран с възражение за съществуването й. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментни вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Такава
неустойка има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия
правен резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата. Нищожният характер на подобна клауза се
приема и в константната практика на ВКС на РБ, обективирана
в решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и решение №
219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС , I т.о.
По
тази причина съдът счете предявеният иск в тази част за неоснователен.
Предвид
всичко изложено по-горе следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 402,26 лв., представляваща неизпълнени
задължения по договор за мобилни услуги от 16.09.2015г. и допълнително
споразумение към него от 14.12.2015г., както и договор за лизинг от
14.12.2015г., за периода 01.01.2016г. – 31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 13.03.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №69/13.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №109/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В
останалата част до претендирания размер от 902,87 лв.
предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 171,53 лв. - направени разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от вземането.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 372,02 лв. - направени разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Б., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. П. ***/, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е от М.С.и Я. Х., сумата от 402,26 лв. /четиристотин и два лева и
26 ст./, представляваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги от
16.09.2015г. и допълнително споразумение към него от 14.12.2015г., както и
договор за лизинг от 14.12.2015г., за периода 01.01.2016г.
– 31.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 13.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №69/13.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №109/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част до претендирания
размер от 902,87 лв. /деветстотин и два лева и 87 ст./ предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.В.Б.,
с ЕГН **********,*** /с особен
представител адв. П. ***/, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е от М.С.и Я. Х., сумата от 171,53 лв. /сто седемдесет и един
лева и 53 ст./ - направени разноски в заповедното производство, съобразно
уважената част от вземането.
ОСЪЖДА М.В.Б.,
с ЕГН **********,*** /с особен
представител адв. П. ***/, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. заедно с който и да е от М.С.и Я. Х., сумата от 372,02 лв. /триста седемдесет и два
лева и 02 ст./- направени разноски в настоящото производство съобразно
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: