Р
Е Ш Е Н И Е № 5
гр. Разград, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 125
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от П. А. К. от гр. В. против Решение № 204 от 25.10.2022 г., постановено по
АНД № 20223330200426 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден
електронен фиш Серия К, № 6041089 на ОДМВР – Разград. С посочения ЕФ за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. В жалбата се сочи, че оспореното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде отменен и електронният фиш.
Ответникът оспорва жалбата и счита
въззивното решение за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Разград дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 15.06.2022 г. в 12,34 ч.
в гр. Цар Калоян, ул. Дружба, до дом номер 57, камера посока гр. Русе, при
отчетен толеранс от -3 км/ч., с АТСС СПУКС ARH CAM S1 № 120с50f е заснето движение на лек автомобил Нисан
Кашкай рег. № ******** със скорост 71 км/ч. при разрешена скорост
50 км/ч. За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е бил издаден електронен фиш серия К,
№ 6041089. С ЕФ на жалбоподателя като законен представител на фирма „ЕЛПАК“
ЕООД - гр. Варна – собственик на автомобила е наложена глоба в размер на 100
лв.
Фишът е бил връчен на „ЕЛПАК“ ЕООД на 27.06.2022 г.
Към ЕФ са приложени снимка /клип/ № 120С50F/0011474 от техническото средство, протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021
г. на Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 и протокол за използване на Автоматизирано средство
или система рег. № 330р-15977 от 16.06.2022 г.
Видно от приложената справка в Търговския регистър, жалбоподателят е едноличен
собственик на капитала и управител на „ЕЛПАК“ ЕООД – Варна.
При горните факти въззивният съд е потвърдил ЕФ с мотиви, че отговаря на
изискванията по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относимите факти са ясно посочени,
нарушението е установено по несъмнен начин, няма данни, които да поставят под
съмнение точността на работа на техническото средство, отчетена е допустимата
грешка, жалбоподателят не е упражнил правото си да посочи друго лице като
нарушител и правилно е приложена санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП постановява,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Оспореният пред въззивния съд ЕФ е издаден
от компетентен орган, в утвърдената от министъра на вътрешните работи форма и
има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните по делото писмени и
веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
тъй като водачът на лекия автомобил „Нисан Кашкай“ рег. № ******** е нарушил забраната за превишаване на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. За това нарушение в чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП е предвидена глоба в размер на 100 лв. В съответствие с чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 ЗДвП фишът е съставен на законния
представител на юридическото лице - собственик на МПС. В ЕФ е отразено правото
му в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Жалбоподателят
не е посочил лице, на което да е предоставил лекия автомобил, поради което следва да понесе
санкционните последици от издаването на фиша.
ЕФ е издаден при спазване на процесуалните
изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Нарушението е заснето с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен № 120с50f, която представлява
мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от
ДР на ЗДвП. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във
вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията АТС притежава удостоверение за
одобрен тип № 17.09.5126, вписано в регистъра на БИМ, със срок на валидност
07.09.2027 г. Измервателното средство е преминало метрологична проверка през
периода 27.10.-09.11.2021 г., видно от Протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021
г. на БИМ. След като скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен
контрол, той осигурява достоверност и точност на измерванията и съгласно чл.
746 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, позволява да се индивидуализира автомобила, чиято скорост е измерена,
включително при едновременно движение на два автомобила. Към ЕФ е приложена
снимка № 120С50F/0011474 от АТСС, на
която ясно се различават вида, марката и регистрационния номер на автомобила,
посочени са локацията, GPS координати, дата и час на заснемане, разстоянието и
отчетената скорост на движение – 74 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП
снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Горната снимка е надлежно веществено доказателствено средство и подкрепя
отразените в ЕФ факти, независимо, че зад процесния автомобил е заснето и друго
МПС.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС рег. № 330р-15977 от
16.06.2022 г. е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. от служител в ОДМВР – Разград, СПП – Р. Е., в кръга на службата му, надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено
доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който са
извършени. Протоколът удостоверява, че АТСС е било разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
В протокола е потвърдено наличието на дигитална снимка за временно монтираното АТСС,
изискуема от чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който факт
не е бил оспорен пред въззивния съд.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ограничението на скоростта в
населено място се въвежда с пътен знак Д11, наличието на какъвто в случая не
било указано. В протокола за използване на АТСС е отразено общото ограничение
на скоростта в населено място от 50 км/ч., което съответства на разрешената
стойност по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В разглеждания случай не е въведено
ограничение, различно от посоченото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което в
протокола за използване на АТСС не следва да се посочва пътен знак и разстояние
от знака до АТСС. Що се касае до пътен знак Д11, в чл. 112, ал. 1 от Наредба №
18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е указано, че пътен
знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ се използва за
сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в
населено място и селищно образувание. А в чл. 112, ал. 3 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. е предвидено, че когато за територията на населеното място и
селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на
движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се поставя и пътен
знак В26.
Следователно, наличието или липсата на пътен знак Д11 е ирелевантно за спора.
Неоснователно е и оплакването за липса на справка относно собствеността
върху заснетото МПС. Фактът, че носител на правото на собственост върху
автомобила е „ЕЛПАК“ ЕООД, не е бил спорен по делото и е бил приет за установен
от въззивния съд. Нито по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, нито във въззивната или
касационната жалба не е наведено твърдение, че друго лице е собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението. При това не е било необходимо да
се представя справка от АИС „Регистрация на МПС“.
Предвид горното касационната инстанция намира, че не
са налице сочените отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в
полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
за осъществената защита в касационното производство, определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в минималния размер от 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
204 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200426 по описа на Районен
съд – Разград.
ОСЪЖДА П. А. К. да заплати на ОДМВР – Разград
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/