Решение по дело №125/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 5

гр. Разград, 30.01.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 125 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от П. А. К. от гр. В. против Решение № 204 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200426 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден електронен фиш Серия К, № 6041089 на ОДМВР – Разград. С посочения ЕФ за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв.  В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен и електронният фиш.

Ответникът оспорва жалбата и счита въззивното решение за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 15.06.2022 г. в 12,34 ч. в гр. Цар Калоян, ул. Дружба, до дом номер 57, камера посока гр. Русе, при отчетен толеранс от -3 км/ч., с АТСС СПУКС ARH CAM S1 № 120с50f е заснето движение на лек автомобил Нисан Кашкай рег. № ******** със скорост 71 км/ч. при разрешена скорост 50 км/ч. За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е бил издаден електронен фиш серия К, № 6041089. С ЕФ на жалбоподателя като законен представител на фирма „ЕЛПАК“ ЕООД - гр. Варна – собственик на автомобила е наложена глоба в размер на 100 лв.

Фишът е бил връчен на „ЕЛПАК“ ЕООД на 27.06.2022 г.

Към ЕФ са приложени снимка /клип/ № 120С50F/0011474 от техническото средство, протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021 г. на Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол за използване на Автоматизирано средство или система рег. № 330р-15977 от 16.06.2022 г.

Видно от приложената справка в Търговския регистър, жалбоподателят е едноличен собственик на капитала и управител на „ЕЛПАК“ ЕООД – Варна.

При горните факти въззивният съд е потвърдил ЕФ с мотиви, че отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относимите факти са ясно посочени, нарушението е установено по несъмнен начин, няма данни, които да поставят под съмнение точността на работа на техническото средство, отчетена е допустимата грешка, жалбоподателят не е упражнил правото си да посочи друго лице като нарушител и правилно е приложена санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП постановява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Оспореният пред въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните по делото писмени и веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водачът на лекия автомобил „Нисан Кашкай“ рег. № ******** е нарушил забраната за превишаване на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. За това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е предвидена глоба в размер на 100 лв. В съответствие с чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 ЗДвП фишът е съставен на законния представител на юридическото лице - собственик на МПС. В ЕФ е отразено правото му в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Жалбоподателят не е посочил лице, на което да е предоставил лекия  автомобил, поради което следва да понесе санкционните последици от издаването на фиша.

ЕФ е издаден при спазване на процесуалните изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120с50f, която представлява мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията АТС притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, вписано в регистъра на БИМ, със срок на валидност 07.09.2027 г. Измервателното средство е преминало метрологична проверка през периода 27.10.-09.11.2021 г., видно от Протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021 г. на БИМ. След като скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен контрол, той осигурява достоверност и точност на измерванията и съгласно чл. 746 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, позволява да се индивидуализира автомобила, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на два автомобила. Към ЕФ е приложена снимка № 120С50F/0011474 от АТСС, на която ясно се различават вида, марката и регистрационния номер на автомобила, посочени са локацията, GPS координати, дата и час на заснемане, разстоянието и отчетената скорост на движение – 74 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Горната снимка е надлежно веществено доказателствено средство и подкрепя отразените в ЕФ факти, независимо, че зад процесния автомобил е заснето и друго МПС.

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС рег. № 330р-15977 от 16.06.2022 г. е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от служител в ОДМВР – Разград, СПП – Р. Е., в кръга на службата му, надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който са извършени. Протоколът удостоверява, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. В протокола е потвърдено наличието на дигитална снимка за временно монтираното АТСС, изискуема от чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който факт не е бил оспорен пред въззивния съд.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ограничението на скоростта в населено място се въвежда с пътен знак Д11, наличието на какъвто в случая не било указано. В протокола за използване на АТСС е отразено общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., което съответства на разрешената стойност по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В разглеждания случай не е въведено ограничение, различно от посоченото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което в протокола за използване на АТСС не следва да се посочва пътен знак и разстояние от знака до АТСС. Що се касае до пътен знак Д11, в чл. 112, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е указано, че пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание. А в чл. 112, ал. 3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. е предвидено, че когато за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се поставя и пътен знак В26. Следователно, наличието или липсата на пътен знак Д11 е ирелевантно за спора.

Неоснователно е и оплакването за липса на справка относно собствеността върху заснетото МПС. Фактът, че носител на правото на собственост върху автомобила е „ЕЛПАК“ ЕООД, не е бил спорен по делото и е бил приет за установен от въззивния съд. Нито по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, нито във въззивната или касационната жалба не е наведено твърдение, че друго лице е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. При това не е било необходимо да се представя справка от АИС „Регистрация на МПС“.

Предвид горното касационната инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство, определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200426 по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА П. А. К. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/         

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/  

      

 

 

                                                                                    2./п/