Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. М., против Решение № 1936/05.12.2023 г., постановено по АНД № 5582/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), XXIV н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 723294-F717386/01.09.2023 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „РЕФРЕШ СТАЙЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от Н. Г. Ю., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС. Със същото решение е осъдена НАП да заплати на ЕООД-то сумата от 500 лева разноски по делото.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, както и че наложената санкция се явява непропорционална съгласно практиката на СЕС - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „РЕФРЕШ СТАЙЛ“ ЕООД, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 723294-F717386/01.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „РЕФРЕШ СТАЙЛ“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1, предл. четвърто от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F717386 от 25.07.2023 г., съставен от М. А. Т. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е констатирано, че при извършена служебна проверка на 16.05.2023 г. е установено, че „РЕФРЕШ СТАЙЛ“ ЕООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.04.2023 г. – 30.04.2023 г. до 15.05.2023 г. включително. Констатирано е, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени на 07.07.2023 г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с вх. № 16005509634, с което е прието, че е налице нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че подаването на отчетни регистри без справка декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок, представлява едно противоправно бездействие в нарушение на една материалноправна норма – тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в срока, установен от закона и именно за това нарушение под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридически лица. В този смисъл ПРС е приел, че следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция. Все в тази насока е посочено, че от АНД № 5581/2023 г. по описа на ПРС е установено, че са издадени АУАН и НП, с които същият субект е наказан за неподаване на справка-декларация за същия данъчен период. С оглед на това е прието, че в нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП. На следващо място е установено също така и че наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на СЕС.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на ПРС, че е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, както и че наложената санкция се явява непропорционална, но доколкото към настоящия момент е налице влязъл в сила по-благоприятен закон, а именно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, който не предвижда административно наказание за неподаване на отчетните регистри по чл. 124 или неподаването им в предвидените срокове, то решението в частта, в която е отменено НП, е правилно като краен резултат.

Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му (ал. 1), като, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя (ал. 2). По-благоприятен във всички случаи е този закон, който изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по размер или вид. Както вече се посочи по-горе, с измененията на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) е отпаднала наказуемостта по отношение на деянието за неподаване на отчетните регистри по чл. 124 или неподаването им в предвидените срокове, макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването му, поради което и решението в частта, с която е отменено НП следва да бъде оставено в сила.

Оспореното решение обаче в частта му за разноските се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Както правилно е посочил ПРС, „принципно“, с оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски, но претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В конкретния случай в жалбата, с която е бил сезиран ПРС липсва направено искане за присъждане на разноски, а такова не е направено и до приключване на съдебните прения от страна на жалбоподателя. Със своето решение обаче съдът е присъдил в полза на „РЕФРЕШ СТАЙЛ“ ЕООД разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, като по този начин се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното решение в тази му част по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК и без да е направено искане от страните в тази насока.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1936/05.12.2023 г., постановено по АНД № 5582/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н.с. в останалата му част.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1936/05.12.2023 г., постановено по АНД № 5582/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н.с., в частта, в която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Рефреш стайл“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от Н. Г. Ю., сумата от 500,00 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.