Р Е Ш Е Н И Е
№270
гр. П., 14.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тринадесети август……...….…………………………
през две хиляди и деветнадесета година.........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 486 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 575/18.06.2020 г., постановено по гр.д. №
4308/2019 г. Пазарджишкият районен съд е признал за незаконно и е отменил У.то
на М.И.Л., ЕГН **********
***, извършено със Заповед № 1981/01.10.2019 г., издадена на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София 1220, район Надежда, бул. „Стефансон“ № 1А,
ет. 2, представлявано от управителя А.В.Т..
Възстановил е М.И.Л. на
заеманата преди У.то длъжност „С.О.“ при работодателя „Бат Секюрити“ ЕООД.
Осъдил е „Бат Секюрити“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на М.И.Л. обезщетение за оставане без работа поради
незаконното У. за периода от 07.10.2019 г. до 07.04.2020 г. в размер на
3 541,44 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата
молба – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъдил е „Бат
Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М.И.Л. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 560 лв.
Осъдил е „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 241,66 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Бат Секюрити“
ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Макар и пространни, оплакванията в жалбата се свеждат до следното:
ищецът не е подал молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение лично
до работодателя; депозирането на молбата е станало по електронен път, като тя е
изпратена на електронната поща на офиса на работодателя в гр.П. и отговаряла на
всички изисквания на Закона за електронните документи и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; при сканирането на молбата не бил
възпроизведен целият текст, а само молбата ищецът да бъде освободен от
заеманата длъжност на основание чл.325, ал.1; оригиналът на молбата не
достигнал до знанието на работодателя, а останал у ищеца. Твърди се още, че
ищецът не бил добросъвестен в отношенията си с работодателя още от момента на
сключването на договора, тъй като бил укрил информация за здравословните си
проблеми и наличието на решения на ТЕЛК, които му пречели да заеме длъжността.
Жалбоподателят счита, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено надлежно
по молба на Л. и съобразно изразената от него воля, поради което моли
обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на
разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.И.Л. в изразено становище за неосноватеност
на подадената жалба. Направен е анализ на събраните по делото доказателства и
са изложени съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се
разноски.
Окръжният съд след като се
запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата
на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235
от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „Бат
Секюрити“ ЕООД ищецът М.Л. е твърдял, че е работил в ответното дружество на
длъжност „С.О.“ по силата на трудов договор № 9 от 21.01.2010 г. с място на
работа К. „Сезам“ в гр. П., с месечно трудово възнаграждение в размер на 560
лв. и допълнителни трудови възнаграждения за всяка година трудов стаж и за
нощен труд.
Твърдял е, че страда от
заболявания, за които работата на смени, нощният труд и дейността по В.О. били
противопоказни. С ЕР на ТЕЛК № 0154-013 от 18.01.2018 г. му била определена 80
% трайно намалена работоспособност. Тъй като с времето състоянието му се
влошавало, на 01.10.2019 г. подал молба до работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ поради невъзможност
да изпълнява длъжността във връзка със здравословното му състояние.
Работодателят отказал да приеме молбата и го информирал, че ако иска да напусне
работа, трябва да попълни молба по образец за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Ищецът отказал да подпише такава молба, но
въпреки това работодателят издал Заповед № 1981/01.10.2019 г., с която
прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 ат КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 07.10.2019 г.
Ищецът е поддържал, че
издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна и заявил искането си У.то да бъде признато за незаконно и
отменено, да бъде възстановен на заеманата преди У.то длъжност и да му бъде
заплатено обезщетение за оставането без работа за периода от 07.10.2019 г. до
07.04.2020 г. в размер на 3 541,44 лв. (след допуснатото от съда изменение
на иска), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендирал е разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Бат Секюрити“ ЕООД е депозирал писмен отговор със становище, че
исковете са допустими, но неоснователни. Признал е, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, съгласно
който ищецът е изпълнявал длъжността „С.О.“. Твърдял е, че при постъпване на
работа ищецът е представил писмени доказателства, че е клинично здрав и
психически годен да извършва охрана съгласно ЗЧОД и до 01.10.2019 г. не бил
уведомил работодателя за здравословните си проблеми, включително за издадените
му решения на ТЕЛК. По този начин ищецът нарушил задължението си да уведоми
работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа.
Твърдял е още, че молбата за
напускане ищецът не бил подал лично в регионалния офис на работодателя в П., а
я бил изпратил сканирана по електронен път. При сканиране на молбата текстът й
не бил възпроизведен в цялост, като била посочена нормата на чл. 325, ал. 1, а
не чл. 325, ал. 1, т. 9. Работодателят е твърдял, че е разгледал и уважил така
получената молба, като издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. При връчването й ищецът не е имал възражения, нито е поискал да
бъде променено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. По
изложените съображения намира У.то за законно и моли за отхвърляне на исковете.
Установява се от събраните по делото
доказателства, а не е и спорно между страните, че между тях е бил сключен трудов
договор № 97 от 21.01.2010 г., по силата на който ищецът М.И.Л. е изпълнявал
длъжността „С.О.“ при ответника „Бат Секюрити“ ЕООД, а мястото на работа на
ищеца е било в К. „Сезам“, намиращо се в гр. П..
Видно е от доказателствата по делото,
че към момента на постъпване на работа ищецът е попълнил анкетна карта, в която
е посочил, че няма ограничена работоспособност, представил е декларация, в
която е декларирал, че няма заболявания, които са противопоказни за
упражняването на професията „О.“, и медицински удостоверения, че е клинично
здрав и психически годен да работи като „С.О.“.
С ЕР на ТЕЛК № 0176 от 14.01.2010 г. на
ищеца е определена 75 % трайно намалена работоспособност със срок на
инвалидността до 01.01.2012 г. с водеща диагноза: дисеминиран lupus
erithematodes и противопоказни
условия на труд: тежък физически труд.
Установява се от епикриза, издадена от
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, че ищецът е лекуван в Клиниката по
ревматология в периода от 12.06.2017 г. до 16.06.2017 г. с окончателна
диагноза: А.С. – Г.-П.Ф.. С. III
рентгенов С..
С ЕР на ТЕЛК № 0154 от 18.01.2018 г. на
ищеца е определена 75 % трайно намалена работоспособност със срок на
инвалидността до 01.01.2020 г. с водеща диагноза: дисеминиран …… и
противопоказни условия на труд: тежък физически труд, сменен и нощен труд,
токсични вещества, лоши климатични условия, В.О..
С молба от 01.10.2019 г., адресирана до
управителя на „Бат Секюрити“ ЕООД, ищецът е отправил искане да бъде освободен
от заеманата длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ поради
невъзможност да изпълнява възложената работа заради болест и здравни
противопоказания въз основа на ТЕЛК. Безспорно е установено по делото, че
оригиналът на молбата е останал у ищеца, а до работодателя е достигнало по
електронен път сканирано копие, в което правното основание от КТ е посочено
само като чл.325, ал.1 от КТ /без т.9/. От представеното като доказателство по
делото сканирано копие обаче се установява, че останалата част от текста на
молбата е достигнала до знанието на работодателя. В тази част от молбата ищецът
заявява, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради
невъзможността му да изпълнява възложената му работа поради болест и здравни
противопоказания въз основа на ТЕЛК.
От представената по делото Заповед №
1981/01.10.2019 г., издадена от „Бат Секюрити“ ЕООД, се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ, считано от 01.10.2019 г., а като причина за прекратяването му е
посочено заявление на работника. Заповедта е връчена на ищеца на 07.10.2019 г.
срещу подпис.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото е назначена и изслушана техническата експертиза, от
заключението на която се установява, че в пощенската кутия на ответника с
електронен адрес:……получено електронно съобщение от Г.Г. с имейл:……., получено
на 01.10.2019 г., със заглавие „М.Л.“. Писмото е изпратено в 13:28:10 ч. на
01.10.2019 г. и е получено в 13:28:16 ч. на 01.10.2019 г. Към писмото има
прикачен файл с наименование „IMG_.......“
и е с формат „PDF“.
Експертизата е приета по делото и не е оспорена от страните, поради което съдът
я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
От приетото по делото заключение на
счетоводната експертиза се установява, че сумата на брутното трудово
възнаграждение на ищеца по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
07.10.2019 г. до 06.04.2020 г. е в размер на 3 541,44 лв.
От извършената в съдебно заседание констатация на
трудовата книжка на ищеца се установява, че последният запис в трудовата книжка е за прекратяване
на трудовото правоотношение с „Бат Секюрити“ ЕООД на 01.10.2019 г. и прослужено
време при същия работодател от 23.01.2010 г. до 01.10.2019 г. Няма следващи
записвания в трудовата книжка.
По делото пред районния съд са
допуснати и събрани и гласни доказателства. Установява се от показанията на
свидетеля А.Й.М., че в продължение на осем години били колеги с ищеца в „Бат
Секюрити“ ЕООД. Работното им място било в К. „Сезам“ в гр. П.. Когато били на
работа, стояли на входа на К.то. Нямали достъп до К.то и до офиса в него. Свидетелят
знаел от ищеца, че има здравословни проблеми и иска да напусне работа, но
управителят на К.то – Ю. го спирал. Около 01.10.2019 г. ищецът представил молба
за напускане до супервайзъра на К.то – Н.Г.. Молбата стояла около една седмица,
след което се обадили на ищеца, че никой не приема молбата му. Управителят на К.то
Г.Г. уведомила ищеца, че не може да напусне на посоченото от него основание, а
само по взаимно съгласие.
От показанията на свидетеля В.Б.С. се
установява, че работи в „Бат Секюрити“ ЕООД като регионален представител в
офиса в П. Свидетелят заявява, че ищецът не бил ходил в офиса в П., за да
подаде молба за напускане, не се бил обаждал, че има намерение да напуска.
Молбата за напускане била получена по имейл като подадена от служител на К.
„Сезам“. Изпратили я в централния офис в София и няколко дни по-късно получили
заповед за прекратяване на трудовия договор. Направили опит да я връчат на
ищеца, но той вдигнал скандал и отказал да я получи.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че оригиналната молба за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена от ищеца на 01.10.2019 г., не е получавана от работодателя, а до негово знание е достигнало сканирано копие, в което правното основание за прекратяване на правоотношението било посочено само като чл.325, ал.1 от КТ. При сканирането на молбата била пропусната „т.9“.
При тези данни работодателят е счел, че работникът/служителят е поискал трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие и го е прекратил на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно трайно установената практика на ВКС взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Във всеки случай обаче, когато работодателят връчи заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва незаконно У.. В този смисъл са и постановените решения от Върховния касационен съд № 400/13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о. и № 146/7.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о.
В конкретния случай от съдържанието на молбата, достигнала до знанието на работодателя, не може да се направи извод, че Л. е изразил воля и е направил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Напротив, той изрично е посочил, че желае правоотношението да бъде прекратено поради невъзможността му да изпълнява възложената му работа по здравословни причини и издадено решение на ТЕЛК. Това изявление недвусмислено сочи, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, независимо, че при сканирането последната част от посоченото правно основание е пропусната. В молбата липсват каквито и да било обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че Л. желае и предлага трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, поради което като е издал заповед на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, работодателят е извършил незаконно У., което следва да бъде отменено с всички законни последици.
Ирелевантно за спора е това дали към момента на сключването на трудовия договор Л. е срил информация, касаеща здравословното му състояние.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК настоящата съдебна инстанция се присъединява към мотивите, изложени в обжалваното решение и препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на М.Л. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 280 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 575/18.06.2020 г., постановено по гр.д. № 4308/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА
„Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1220, район Надежда, бул.
„Стефансон“ № 1А, ет. 2, представлявано от управителя А.В.Т., да заплати на М.И.Л., ЕГН ********** ***
разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 280 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 27.08.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: