Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.12.2015г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 15 състав
На девети
октомври Година
2015
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 18342 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът ЗAД „А.” АД
твърди в исковата молба, че е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. №******** по застрахователна
полица с период на валидност 06.11.2007 – 05.11.2008г. На 09.12.2007г. водачът
на този автомобил – ответника Г.П.Г., при управление на МПС в нарушение на
правилата на ЗДвП и след употреба на алкохол, причинил имуществени вреди на
т.а. „Мерцедес 1218 Атего“ с рег. № *******. Като застраховател на гражданската
отговорност на деликвента, ищецът е репарирал претърпените от „А.Л. и С.“ АД –
собственик на увредения автомобил „Мерцедес“ – имуществени вреди в размер на 52
872.66 лева. Обезщетението е изплатено на ЗАД „А. Б.“ на 20.11.2009г., който
като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС е обезщетил имуществените
вреди на собственика на увредения автомобил и се е суброгирал в правата му
срещу ЗАД „А.“.
От платената сума
в размер на 52 872.66 лева, след като установил, че Г.Г. доброволно е заплатил
на „А.Л. и С.“ сумата от 10 000 лева, в реализация на регресното си право ищецът
претендира 42 872,66 лв. ведно с лихвата за забава в размер на 13 160 лева за
периода от 20.11.2011г. до датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Г.П.Г. оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва, че е предизвикал след употреба на алкохол процесното ПТП, в резултат
на което са нанесени вреди на процесния автомобил, но поддържа, че посочените в
исковата молба имуществени вреди не са в причинно-следствена връзка с процесния
деликт, както и че размерът на претендираното обезщетение не съответства на
действителните вреди от ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и във връзка с инвокираните в исковата молба доводи, намира за
установено следното:
По отношение на
иска по чл. 274, ал. 1, т.1, предл. 1 КЗ:
Представена е
застрахователна полица №1008А201358 от 05.11.2007г. за сключен между ищеца и
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното от
последния МПС марка „БМВ 320“ с рег. №******** с период н валидност от
06.11.2007г. до 05.11.2008г. Предвид изложеното, съдът намира, че към
твърдяната от ищеца дата на ПТП с участие на описания л.а. „БМВ 320” между
страните под делото е съществувало застрахователно правоотношение по сключения
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти”.
По делото е
представен протокол за ПТП N 1050535, съставен от органите на КАТ пр РПУ – гр. Ш.,
в който е посочено, че на 09.12.2007г. в гр. Ш. Г.П.Г., управлявайки л.а. „БМВ
320“ с посочения по-горе регистрационен номер, като не съобразил скоростта на
движението си с пътните условия, загубил контрол над МПС и се блъснал
последователно в паркираните вдясно автомобили, посочени в протокола, сред
които и процесния „Мерцедес Атего“. Във връзка с ПТП е образувано нохд
№1343/2008г. на Ш.ски районен съд, приключило със споразумение по чл.384 от НПК, което има значението на влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 от ГПК
и установява със задължителна за гражданския съд сила, че деянието е
противоправно и че е извършено от посочения в него виновен водач. Ето защо,
предвид приетото в одобреното от наказателния съд споразумение, съдът намира за
установено по безспорен начин, че процесното ПТП е причинено от Г.П.Г., който
управлявал процесния автомобил „БМВ 320“ с концентрация на алкохол в кръвта
1.74 %, установено по надлежния ред, при което нарушил ЗДвП – чл.21, ал.1 и
ППЗДвП –чл.73, ал.1, като причинил значителни имуществени вреди на т.а.
„Мерцедес 1218 Атего“.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че по
щета №10009100102280, образувана във връзка с процесното ПТП, с платежно
нареждане от 20.11.2009г. ищецът е изплатил на ЗАД „А. Б.“ АД – застраховател
по застраховка „Каско“ на увредения автомобил, който е обезщетил собственика му
за нанесените на автомобила щети и се е суброгирал в правата на застрахования
срещу ЗАД „А.“, застрахователно
обезщетение в размер на 52 872,66 лева. Ответникът е заплатил на „А.Л. енд С.“
– собственик на увредения мерцедес сума в размер на 10 000 лева на 03.11.2008г.
– обстоятелство, за което между страните няма спор. Спорно е дали всички вреди,
както са описани в приложените към исковата молба описи на щетите, съставени от
ЗАД „А. Б.“ АД – застрахователят по застраховка „Каско“ на увредения автомобил
„Мерцедес“ - чието отстраняване е
заплатено от ЗАД „А. Б.“ АД на „Б.С.А.“ ЕООД – извършило ремонта, са причинени
от процесното ПТП и дали претендираната стойност на обезщетението съответства
на стойността на действителните вреди.
За установяване
на процесните щети по автомобила по делото са представени писмени доказателства
– описи на щетите, на л.11 до л.17 от делото, съставени от застрахователя на
процесния автомобил по застраховка „Каско“ ЗАД „А. Б.“ АД. От представеното
извлечение от електронно банкиране на З. „А. Б.“ АД е видно, че с кредитен
превод от 11.02.2009г. застрахователят е платил на „Б.С.А.“ ЕООД сума в размер
на 63 874.32 лв. по представени фактури /л.20 до л.32 от делото/ за извършени
от последното дружество ремонтни дейности по процесния автомобил.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно – автотехническа експертиза
посочените в Опис на щетите на л.13 от делото е записано „ауспух-гърне – н“, но
в предоставения му от З. „А.“ АД фотоалбум от 120 снимки, съставени по време на
огледите на автомобила /приложен към заключението на експертизата на оптичен
носител – CD/, тези увреждания не са показани. Освен това, зоната на удара на автомобила
е в предна дясна част на кабината, окачването на предно дясно колело. Удар в
зоната на ауспуховите гърнета не е имало. В описа на щетите от 10.06.2007г. е
посочено “греда-преден мост – н“. Предния мост е стоманена кована греда,
изключително здрав детайл и при конкретния механизъм на ПТП увреждането му е
невъзможно. Ето защо, заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и пълно, посочва, че имуществените вреди, нанесени по
предната част, по окачването, по уредбите на двигателя, по кабината и по
фургона на товарен автомобил „Мерседес 1218 Атего“ с рег. №****** за в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, с изключение на посочените в
описите увреди на ауспуховите гърнета и гредата на предния мост. Стойността на
тези имуществени вреди, определена към датата на застрахователното събитие по
средни пазарни цени, възлиза на 42 644.15 лева без ДДС или 51 172.98 с ДДС.
Съгласно чл.
274, ал. 1, т.1, предл. 1 от КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявалo моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Видно от посочените
разпоредби предпоставките за предвиденото право на регрес са: 1/ да е бил
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни
средства, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото
трето лице застрахователното обезщетение, и 3/ вредите да са причинени от лице,
управлявало моторното превозно средство, за което е сключена застраховката,
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
В случая се
установява безспорно от доказателствата по делото, обсъдени по-горе, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът има
основание за регресен иск срещу него по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, предл.1. Съдът
намира, че размерът на регреса е ограничен от действителния размер на щетите,
които са в причинна връзка с осъществения от ответника деликт, а именно сумата
от 51 172,98 лева. Това е сумата, която ищецът е следвало да заплати на увреденото
трето лице, респ. неговия застраховател и платеното в повече не следва да бъде
възлагано на деликвента, т.к. не е в причинна връзка с противоправното му
деяние. След приспадане на сумата от 10 000 лева, за която между страните не се
спори, че е изплатена от ответника, искът се явява основателен до размера от 41
172.98 лева. За тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 42 872,66 лв. – отхвърлен.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според чл. 86,
ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от
кредитора, респ. – с изтичането на определения в поканата от кредитора срок. В
случаите на чл. 274, ал. 1 от КЗ, вземането е изискуемо от деня на заплащане на
застрахователното обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е
равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за
изпълнение на задължението на ответника по чл. 274, ал. 1 от КЗ, за да изпадне
същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на
ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била
отправена, като същата е получена от ответника на 30.11.2009 г. – видно от известие
за доставяне PS 1113 0021VK 5, като с изтичането на седмодневния срок,
определен от кредитора, ответникът е изпаднал в забава. По делото се претендира
мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 20.11.2011 г. – дата, изрично
посочена от ищеца в исковата молба, до датата на завеждане на иска –
17.11.2014г. Предвид изложеното, искът се явява доказан по основание. За
определяне на неговия размер, съдът използва он-лайн калкулатор, достъпен на интернет
адрес http://www.calculator.bg, чрез който по реда на чл.162 от ГПК
изчисли, че размерът на дължимата законна лихва върху главница от 41 172.98 лв.
за периода 20.11.2011 – 17.11.2014г. е 12 609,62 лева, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за сумата над уважения до
пълния предявен размер от 13 160 лв.
Относно разноските по производството:
При този изход
на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството в размер на 4752,48 лв. – за
заплатената държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски, при което такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран
съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „А.
” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
- на основание
чл. 274, ал. 1, т.1, предл.1 от КЗ сумата 41
172.98 лв. /четиридесет и една хиляди сто седемдесет и два лева и 98ст./ –
обезщетение, заплатено от ищеца за причинени от ответника вреди по т.а.
„Мерцедес 1218 Атего“ с рег.номер ******* в резултат на ПТП от 09.12.2007 г. в
гр. Ш., реализирано от ответника под въздействието на алкохол, заедно със
законната лихва, считано от 17.11.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 42 872.66 лв.
- на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 609,62 лв. /дванадесет хиляди шестотин и девет
лева и 62 ст./ – законна лихва върху
главницата, дължима за периода 20.11.2011 – 17.11.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 13 160 лв.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 4 752,48 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и два лева
и 48 ст./ – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: