Р Е Ш Е Н И Е № 199
гр. ВРАЦА, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 12.06.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар М. Ценова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 264 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззино и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4588/02.11.17 г. на Х.К.И. и М.Д.И., чрез
адв. М.Г., срещу решение на районен съд гр. Мездра № 224/17.10.17 г.
постановено по гр. дело № 577/17 г. по описа на същия съд, с което съдът е
УВАЖИЛ изцяло предявените от АД "Юробанк България" със седалище гр.
София обективно, кумулативно съединени установителни искове с право основание
чл. 422 от ГПК срещу солидарно задължените ответници и настоящи
жалбоподатели Х.К.И. и М.Д.И. и двамата
от гр. Мездра, приемайки за установено, че те в качеството си на поръчители
ДЪЛЖАТ на банката-ищец следните суми: - 19 126.22 лв. главници по договор за
банков кредит № ВL 18139 от 05.06.08 г. и договор за поръчителство от 21.08.08
г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на 26.08.16 г. до окончателното
изплащане на сумата; - 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от 06.07.13 г.
до 24.08.16 г.; - 1 151.59 лв. такси за периода от 30.06.13 г. до 24.08.16 г.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 437 от 26.08.16 г.
по ч. гр. дело № 1121/16 г. на районен съд гр. Мездра. Със същото решение
ответниците Х.И. и М.И. са осъдени да заплатят на банката-ишец съдебни разноски
направени в исковото производство в размер на 716.32 лв.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати от районен съд нарушения на
процесуалноправни норми и за нарушения на материалния закон. Банката ищец,
която носела доказателствената тежест, не успяла да установи в процеса кои
вноски са падежирали и кои не и кога е настъпва предсрочната изискуемост на
процесния кредит. Ето защо, по делото било недоказано от кой момент започва да
тече за поръчителите срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и изводът на районен съд,
че този срок не е изтекъл, бил неправилен. Жалбоподателите навеждат също
доводи, че установеният в процеса факт, че уведомлението на банката за
настъпване предсрочната изискуемост на кредита е било изпратено първо на тях, а
след повече от шест месеца на длъжника ЕООД "Транс Стой Х И Ц" със
седалище гр.Роман, следва да се приеме за извършена от банката злоупотреба с
права и да се тълкува в тяхна полза, като продължаване на срока на кредитора на
длъжника, което няма действие спрямо тях като поръчители, след като те не са
дали съгласието си. Навеждат се и оплаквания, че районен съд не се е произнесъл
по възражението, че съдържанието на чл. 5 от Договора за кредит е в
противоречие с добрите нрави, а това имало отношение към размера на
задължението, което се претендира от банката.
При изложените оплаквания, въззивниците молят за отмяна на атакувания
акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на
предявените срещу тях искове като неоснователни. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответната банка АД "Юробанк България" гр. София представя
отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
С вх. № 2121/14.05.18 г. по делото е постъпила и жалба от Х.К.И. и М.Д.И.,
чрез адв. М.Г., срещу решение № 125/23.04.18 г. на районен съд гр. Мездра, постановено
по гр. дело № 577/17 г., което е с характер на определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което районен съд е допълнил свое решение № 224/17.10.17 г. в частта за
разноските, като е осъдил Х.И. и М.И. да заплатят на банката ищец направените
съдебни разноски в заповедното производство - 616.32 лв. държавна такса и 1
190.69 лв. адв. хонорар, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изп. лист по ч. гр. д. № 1121/16 г. на районен съд гр. Мездра.
Според жалбоподателите тези разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
поискани с исковата молба. При несподеляне на това оплакване, Х.И. и М.И. молят
за намаляване на адв. хонорар на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответната банка е представила отговор по тази жалба, в който застъпва
становище за нейната неоснователност.
С жалба вх. № 878/06.03.19 г. Х.К.И. и М.Д.И., чрез адв. М.Г., са
обжалвали определение на районен съд гр. Мездра № 130/13.02.19 г. постановено
по гр. дело № 577/17 г., с което съдът е оставил без уважение искането им за
изменение на решение № 125/24.04.18 г. по гр. дело № 577/17 г. постановено във
вр. с разноските заповедното производство.
Ответната банка е представила отговор, с който намира, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд намира първите две жалби за редовни от външна страна и
процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежна страна в
производството и имат за предмет съдебни актове, които подлежат на контрол от
настоящата инстанция.
По същество на постъпилата въззивна жалба срещу решение на районен съд
гр. Мездра № 224/17.10.17 г. окръжен съд намира следното:
Пред първостепенния съд АД "Юробанк България" със седалище
гр. София е предявила срещу ответниците Х.К.И. и М.Д.И. *** установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на
ответниците в качеството им на солидарни длъжници и поръчители по договор за
поръчителство от 21.08.08 г., договор за банков кредит № BL 18139 от 05.06.08
г. и анекси към същия, че същите /ответниците/ дължат на дружеството ищец
следните суми: - 19 126.22 лв. главница по договора за кредит за периода от
06.07.13 г. до 24.08.16 г.; - 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от
06.07.13 г. до 24.08.16 г.; - 1 151.59 лв. банкова такси за периода от
30.06.1е3 г. до 24.08.16 г., заедно със законните лихви и разноски, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 737/26.08.16 г. и изп. лист
от същата дата, по ч. гр. дело № 1121816 г. по описа на районен съд гр.
Мездвра.
Ответниците са представили отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който
оспорват предявените искове и молят за тяхното отхвърляне. Без да оспорват договора
за банков кредит и договора за поръчителство, ответниците правят основно
правопогасително възраженение, че исковете срещу тях в качеството им на
поръчители следва да се отхвърлят на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
банката кредитор е бездействала и не е предприела срещу кредитополучателя ЕООД
"Транс Строй - ХИЦ" гр. Роман действия за принудително събиране на
вземанията си поради просрочие на дължими вноски по кредита в преклузивния 6
месечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Според ответниците срокът по цитирания текст
от ЗЗД започва да тече от датата, на която банката кредитор е следвало на
предприеме действия срещу длъжника във
вр. със забавата и тъй като по делото няма категорични доказателства от кой
момент точно дружеството длъжник е изпаднало в забава, то следва да се приеме,
че 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл по отношение на тях и
правото на иск на банката е погасено. На следващо място се прави възражение за
нищожност на чл. 5 от договора за кредит поради противоречие с добрите нрави,
тъй като е договорено, че определената лихва автоматично се увеличава с
наказателна надбавка при просрочие на главницата в размер на 10 пункта.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушана е и счетоводна
експертиза неоспорена от страните, от които се установява следната фактическа
обстановка по спора:
От съдържанието на представения договор № BL 18139 се установява, че
той е сключен на 05.06.08 г. между ищеца
АД "Юробанк България" със седалище гр. София и кредитополучателя ЕООД
"Транс Строй - ХИЦ " гр. Роман и представлява договор за банков
кредит "Бизнес револвираща линия" по силата, на който банката отпуска
в полза на кредитополучателя 20 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди. Кредитополучателя се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви за
120 месеца считано от датата на откриване заемната сметка по договора 05.06.08
г. Дължимата годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия
базов лихвен процент за малки фирми, който към момента на сключване на договора
е 11.10 % и лихвена добавка в размер на 2.75 пункта. При просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна
надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта. С анекс № 1 от
21.08.08 г. страните се съгласяват да променят съдържанието на чл. 7 от
договора за банков кредит от 05.06.08 г., като се сключва и втори договор за
поръчителство с настоящите ответници Х.К.И. и М.Д.И.. На стр. 72 е представен
договор за поръчителство сключен между банката ищеца и ответниците по силата,
на който поръчителите Х.К.И. и М.Д.И. се задължават спрямо банката да отговарят
солидарно за задълженията на дружеството кредитополучател ЕООД "Транс
Строй-ХИЦ с ЕИК *** по договор за банков
кредит, продукт "Бизнес револвираща линия" № BL 18139/05.06.08 г.
за цялото задължение по
договора за кредит, включително
главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по събиране на вземането.
Според чл. 5 поръчителите отговарят пред банката до окончателно погасяване на
всички задължения по договора за кредит, включително и в случая, когато банката
обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем.
Приложеното ч. гр. дело № 1121/16 г. по описа на районен съд гр. Мездра
е образувано по подадено на 26.08.16 г. заявление на АД "Юробанк
България" за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от сметката по процесния
договор за банков кредит, срещу солидарно отговорните длъжници -
кредитополучател ЕООД "Транс Строй - ХИЦ гр. Роман и поръчителите Х.К.И.М.Д.И.
и М.Ж.Н.. Видно от представеното извлечение, кредитът е отнесен в изискуемост
от дата 06.07.13 г., като размерът на дълга възлиза на: главница 19 126.22 лв.,
договорна лихва от 10 538.24 лв. и такси от 1 151.59 лв., разноски в
заповедното производство - 616.32 лв. д. т. и 1 190 лв. адв. хонорар. Нормата
на чл. 26, б. "г" от процесния договор предвижда, че банката има
право да обяви за изискуемо цялото кредитно задължение когато кредитополучателя
не е изпълнил, което и да е друго задължение поето по силата на договора,
включително не е внесъл дължимите вноски по и/или лихви. Според чл. 27 банката
има право при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите
договорни задължения да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем. Към
заявлението са приложени нот. покани от банката-заявител до длъжниците -
дружеството кредитополучател и поръчителите, с която банката ги уведомява, че
на осн. чл.26 и чл. 27 от договора, обявява същия за изцяло предсрочно изискуем
преди крайния срок на погасяване, поради формирани просрочия и неплащане на
задълженията по договора. Нот. покана до дружеството кредитополучател "Трас
Строй ХИЦ" е връчена от нотариус Х.А. с р-н на действие районен съд гр.
Мездра на представляващия дружеството негов управител Н.М. на 21.07.16 г. Нот.
покани до ответниците са връчени също от нотариус Х.А. на 20.01.16 г. След
преценка на представените доказателства, заповедният съд е преценил заявлението
за основателно и е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 437/26.08.16 г. по ч. гр. дело № 1121/16 г. по описа на районен съд гр.
Мездра въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумите по заявлението. В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение само от поръчителите Х.К.И. и М.Д.И.,
при което пред районен съд гр. Мездра е образувано гр. дело № 577/17 г., в
което банката заявител е предявила претенцията си по чл. 422 от ГПК срещу
солидарните длъжници подали възражение, за установяване в отношенията между
тях, че те дължат на банката по издадената по ч. гр. дело № 1121/16 г. на МРС
заповед за изпълнение следните суми: - 19 126.22 лв. главница; договорна лихва
от 10 538.24 лв. за периода от 06.07.13 г. до 24.08.16 г.; сумата 1 151.59 лв.
банкови такси за периода от 30.06.13 г. до 24.08.16 г.
В исковото производството е изслушана и приета специализирана счетоводна
експертиза с в. л. Д.Н., неоспорена от страните, която установява следните обстоятелства: На
05.06.08 г. е подписан между АД "Юробанк България" и ЕООД "Транс
Строй ХИЦ" договор за банков кредит под формата на револвираща кредитна
линия в размер на 20 000 лв. Според условията на договора, дружеството
кредитополучател се задължава да погаси същия за 120 месеца от откриване на
заемната сметка, като на всяко 21 число на месеца дължи погасителна вноска в
размер на 2% от сбора на усвоената към тази дата главница и дължимата към тази
дата лихва. На 21.08.08 г. е подписан договор за поръчителство между банката и
ответниците Х.И. и М.И. за обезпечение на задължението на кредитополучателя по
договора от 05.06.08 г. Според експерта, който е проучил всички документи
съдържащи се в делото и тези съхраняващи се при банката ищец, предоставеният на
ЕООД "Транс Строя ХИЦ" кредит не е обслужван редовно, съгласно клаузите
на договора. На стр. 133 от делото, експерта Н. подробно е посочила месеците, в
които дружеството кредитополучател е извършвало плащания до договора.
Последното плащане е направено от кредитополучателя през м. 06.13 г., като след
това кредита не е обслужван. Според експерта неиздължените от кредитополучателя
суми по кредита са както следва - главница в размер на 19 126.22 лв.; договорна
лихва за периода от изпадането в забава /преустановяване на плащанията/ 06.07.13
г. до 24.08.16 г. в размер на 10 538.24 лв. и банкови такси от 1 151.59 лв.,
включващи такси за обслужване по договора от 616.39 лв. и разноски за изпращане
на нот. покани 535.20 лв.
При така установените обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното:
По делото няма спор по действителността на процесните договор за банков
кредит от 05.06.08 г. и договора за поръчителство от 21.08.08 г., тоест тези
договори са породили желаните от страните правни последици. При това положение
и тъй като поръчителят отговаря за чужд дълг, поръчителството е акцесорен
договор и отговорността на поръчителя се намира във функционална зависимост от
чуждия дълг, като тя не може да възникне, ако главния дълг не съществува. Предпоставка,
за да стане задължението на поръчителя за предсрочно изискуемо, е да е
настъпила предсрочната изискуемост на главния дълг.
В конкретния случай, текстовете на чл. 26 и чл.27 от процесния договор
за банков кредит предвиждат, че вземането на банката става предсрочно изискуемо
при възникване на просрочие за което и да било от дължимите задължения,
включително и невнасянето на дължима вноска за главницата и/или лихва. В
заповедното производството и исковата молба се твърди от банката, а и в
настоящото производството се установява неизпълнение от дружеството
кредитополучател на всички месечни погасителни вноски с падежи след 06.07.13 г.
Според експерта от приетата по делото счетоводна експертиза, последното плащане
от страна на кредитополучателя и извършено на 11.06.13 г. Следва да се посочи,
че по делото няма направено изрично възражение от ответниците-поръчители, че
вземанията по процесни договор за банков кредит не са предсрочно изискуеми. Възраженията им са във вр. с
началния момент, от който настъпва предсрочната изискуемост и в тази връзка
дали е изтекъл или не за тях преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно съдебната практика /реш. № 190/14.12.16 г. постановено по т.
д. № 2349/15 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на 290 от ГПК/ в
производството по чл. 422 от ГПК, каквото е процесното и съобразно общото
правило по чл. 154, ал. 1 от ГПК, като ползващ се от този факт, ищецът-кредитор
следва да установи предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията си по договора за кредит, включително и упражненото от него право за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем с уведомяване на длъжника. Според
окръжен съд по делото, в условията на пълно и главно доказване, банката-ищец е
доказала, че е уведомила-кредитополучател ЕООД "Транс Строй ХИЦ" гр.
Роман, че счита договорът за кредит предсрочно изискуем. Това е така, тъй като
от представената на стр. 75 нот. покана, се установява, че изявлението на
банката, че на осн. чл. 26 и 27 от договора за кредит, поради просрочие и
непогасяване на задълженията на дружеството-кредитополучател, в посочените в
поканата размери, обявява договора за изцяло предсрочно изискуем преди крайния
срок на погасяване, е връчено лично на управителя и представляващ ЕООД
"Транс Строй - ХИЦ" Н.М. на
21.07.2016 г.
Моментът, от който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита на предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. В този момент
целият или неплатеният остатък от кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителите. Това е началният момент, от който тече и
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на поръчителите би
отпаднала, ако към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение този срок е изтекъл. Поради което въззивният съд намира за
ирелевантно връчването на волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост
на поръчителите Х.К.И. и М.Д.И., което в казуса е станало на 20.01.16 г. От
значение за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията е връчването
на волеизявлението на банката на кредитополучателя, което в случая е трето лице
неучастващо в производството - ЕООД "Транс Строй-ХИЦ" гр. Роман и
връчването, както се посочи по-горе, е станало на 21.07.16 г.
Окръжен съд намира за доказано по делото, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 21.07.16 г., а банката е подала заявлението си за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 2 от ГПК до районен съд гр. Мездра на
26.08.16 г., тоест след обявяване на предсрочната изискуемост. При това
положение, тъй като към 26.08.16 г. преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
все още не е изтекъл следва да се ангажира отговорността на ответниците
поръчители за установяване изцяло дължимостта на исковите суми, без значение,
че в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в исковата
молба не е направено разграничение на вноските с настъпил и ненастъпил падеж.
Следва да се посочи, че според разрешението дадено с ТР № 8/02.04.19 г. по т. д.
№ 8/17 г. на ОСГТК на ВКС разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК има значение само, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, а в конкретния случай това не е
така - банката ищец е обявила надлежно на дружеството-кредитополучател ООД
"Транс Строй ХИЦ", че счита кредита за предсрочно изискуем преди да
инициира заповедното производство по ч. гр. д. № 1121/16 г. на районен съд гр.
Мездра. И както се посочи, отговорността на ответниците-поръчители е акцесорна
и тя може да се ангажира, след като главния дълг е станал изискуем.
Окръжен съд не споделя основното възражение на въззивниците-поръчители,
че за тях срокът по чл. 147, ал. 1 от ГПК е изтекъл. По въпроса от кой момент
започва да тече преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД в случаите на предсрочно
изискуем кредит съществува задължителна практика на ВКС. Тя е в смисъл, че
началото на срока по чл. 1471 ал. 1 от ЗЗД, с изтичането на който поръчителите
се освобождават от отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора
за кредит, съвпада с момента на настъпване на предсрочната изискуемост кредита.
С тълкувателно решение на ВКС № 4/18.06.14 г. по т. д.№ 4/13 Г., т. 18 г.са
дадени задължителни указания до съдилищата, че в хипотезата на предявен иск по
чл. 422 от ГПК за вземане произтичащо от банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на обстоятелствата,
но след което банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора
за настъпване на предсрочна изискуемост, следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Районен съд е
постановил решението си във съответствие със задължителната практика на ВКС,
като е приел, че 6 м. преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е започнал да
тече от датата, на която до длъжника кредитополучател е достигнало изявлението
на банката кредитор за превръщане на кредита в предсрочно изискуем и доколкото
този срок не е бил изтекъл към датата на подаване на заялението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, отговорността на въззивниците като поръчители не е отпаднала на
осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на изложеното, предявените пред районен съд
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съдът не споделя и оплакването на въззивниците, че текста на чл. 5 от
процесния договор за кредит е договорен в противоречие с добрите нрави и по тази
причина клаузата е нищожна, тъй като текста давал възможност на банката да
претендира по съдебен ред едновременно неустойка и лихва по чл. 86 от ЗЗД. В
чл. 5 от договора страните са се договорили при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, да се увеличи
автоматично с наказателна добавка /неустойка/ за просрочие на главницата в
размер на 10 пункта. Доколкото лихвата по чл. 4 от дог. за кредит е възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, според окръжен съд в случая става дума за договорено между банката
кредитор и дружеството кредитополучател увеличение на възнаградителната лихва
ако кредитополучателят допусне просрочие, което увеличение страните са нарекли
"неустойка", тоест не става дума за договорена между страните
същинска неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Тъй като постигнатата между
страните по кредита договорка в чл. 5 от договора за увеличение на лихвата по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД не излиза извън основната възнаградителна цел и функция
на тази лихва, не може да се приеме че тя е нищожна.
При съвпадение на правните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първостепенния районен съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
По същество на постъпилата с вх. № 2121/14.05.18 г. жалба от Х.К.И. и М.Д.И.,
чрез адв. М.Г., срещу решение № 125/23.04.18 г. на районен съд гр. Мездра,
постановено по гр. дело № 577/17 г., с характер на определение по чл. 248, ал.
1 от ГПК, с което районен съд е допълнил свое решение № 224/17.10.17 г. в
частта за разноските, като е осъдил Х.И. и М.И. да заплатят на банката ищец
направените съдебни разноски в заповедното производство - 616.32 лв. държавна
такса и 1 190.69 лв. адв. хонорар, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изп. лист по ч. гр. д. № 1121/16 г. на районен съд гр.
Мездра, окръжен съд намира следното:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.14 г.
по т. д. № 4/13 г. на ВКС, съдът, който разглежда иска предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските
направени в заповедното производство, като съобрази изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При така постановеното от ВКС, с което съдилищата са задължени да
се съобразят, с атакуваното решение с характер на определение по № 125/23.04.18
г. районен съд правилно е уважил молбата на банката ищец "Юробанк
България" АД и е допълнил решението си № 224//17.10.17 г., като е осъдил
ответниците Х.К. и М.И. да заплатят на банката ищец направените в заповедното
производството разноски в размер на 616.32 лв д. т. и адв. хонорар за
процесуалния представител на банката-заявител в размер на 1 190.69 лв., за
които суми е издаден заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 1121/16
г. на районен съд. гр. Мездра. Оплакванието на частните жалбоподатели К. и М. И.,
че в исковата молба банката ищец не е заявила искане за заплащане на разноски в
заповедното производство, не се споделя от окръжен съд. В исковата молба е
посочено, че банката претендира присъждане на съдебни разноски, което искане
тълкувано във вр. с задължителните постановки на цитираното по-горе ТР на ВКС,
налага извод, че в исковата молба е направено искане за присъждане на съдебни
разноски, както в исковото, така и заповедното производство. Възражението на
жалбоподателите с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
присъденото от районен съд възнаграждение за представляващия банката адвокат в
размер на 1 190.69 лв. в заповедното производство е направено в срок - в
отговора по чл. 248, ал. 2 от ГПК на стр. 165 от приложеното дело № 577/17 г.
на МРС, но по същество е неоснователно. Това е така, тъй като сумата 1 190.69
лв. е близка от минималния размер на възнаграждението от 992.24 лв. определено
според ал. 7 и във вр. с ал. 2, т. 4 от чл. 7 от Наредба № 1/09.07.04 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения.
С оглед на изложеното, обжалваното решение с характер на определение по
чл. 248 от ГПК, следва да се потвърди.
По жалба с вх. № 878/06.03.19 г. Х.К.И. и М.Д.И., чрез адв. М.Г., с
който са обжалвали определение на районен съд гр. Мездра № 130/13.02.19 г.
постановено по гр. дело № 577/17 г., с което съдът е оставил без уважение
искането им за изменение на решение № 125/23.04.18 г. по гр. дело № 577/17 г.
постановено във вр. с разноските в заповедното производство, окръжен съд намира
следното: Тъй като е процесуално недопустимо районен съд сам да ревизира акта
си постановен на осн. чл. 248 от ГПК, постъпилата жалба следва да се остави без
разглеждане, а атакуваното определение № 130/13.02.19 г. постановено по гр.
дело № 577/17 г. следва на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК да се обезсили.
По разноските пред настоящата инстанция районен съд намира следното:
При изхода от спора и на осн. чл. 278, ал. 3 от ГПК на ответната по жалбите
банка се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, но такива не следва
да се присъждат, тъй като няма заявено искане от банката.
При изхода от спора окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 224/17.10.17 г.
постановено по гр. дело № 577/17 г. по описа на районен съд гр. Мездра.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
125/23.04.18 г. на районен съд гр. Мездра, постановено по гр. дело № 577/17 г.,
с характер на определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ с жалба вх. № 878/06.03.19 г. на Х.К.И. и М.Д.И.,
чрез адв. М.Г., с която са обжалвали определение на районен съд гр. Мездра №
130/13.02.19 г. постановено по гр. дело № 577/17 г., с което съдът е оставил
без уважение искането им за изменение на решение № 125/23.04.18 г. по гр. дело
№ 577/17 г. постановено във вр. с разноските заповедното производство и
ОБЕЗСИЛВА определение на районен съд гр. Мездра № 130/13.02.19 г.
постановено по гр. дело № 577/17 г., като процесуално недопустимо.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ...... ЧЛЕНОВЕ
1...... 2........