Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Русе, 16.12.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд, първи граждански състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Надежда
Александрова
при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 7280 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от С.Д.С. *** за заплащане на сумата 15 000.00 лева за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта- 09.01.2019
год. до окончателното изплащане на сумата, дължими от ответника поради
претърпяна травма вследствие падане върху непочистен лед. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че на 09.01.2019 год. към 11.00 часа
вървял по платното от Уникредит Булбанк по посока Община Русе, като се движел
по площад Света Троица към площад Свобода в централната пешеходна зона на гр.
Русе. Снегът бил почистен, но настилката била заледена. Ищецът се подхлъзнал и
паднал напред, като се подпрял на дясната си длан, която се подхлъзнала назад
към краката му, вследствие което паднал на дясното си рамо. Изпитал силна
болка, не можел да движи дясната си ръка. На помощ му се притекъл А* Т* А*,
който го вдигнал от земята. Продължил да изпитва болка в дясното рамо и дясната
ръка и след като се прибрал вкъщи, затова повикал свой познат, който го откарал
в болницата. При извършения преглед и направените рентгеновите снимки било
установено, че е налице счупване на дясна *** „****“, поставен бил фиксиращ
ръкав, който ищецът трябвало да носи непрекъснато в продължение на два месеца.
През цялото това време бил обслужван от жената, с която живее. Не можел да се
грижи за личната си хигиена и да се храни нормално,имал смущения в съня. Бил в
болнични четири месеца, но отказал поредния, тъй като имало опасност да остане
без работа. Ищецът твърди, че и до момента изпитва болки при движение на
дясната ръка и рамо.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128
от ГПК. Извършени са предвидените в чл. 129 и 130 от ГПК проверки, при които е
установено, че предявеният иск е редовен и допустим.
Спазена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Ответникът в
подадения отговор оспорва иска. Счита, че не са налице доказателства, които да
потвърждават изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди че е
изпълнил задълженията си във връзка с поддържането на пътната настилка в гр.
Русе, като е сключил договор с трето лице за снегопочистване и зимно поддържане
на територията, за която отговаря Община Русе. В условията на евентуалност се
счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишено.
По искане на ответника по делото като трето лице помагач
е конституирано РПС- Русе ПЪБЛИК
СЪРВИСИЗ ЕООД, срещу което е предявен обратен иск, с който на основание договор
между Община Русе и ответника по обратния иск се претендира в случай на
уважаване на първоначално предявения иск дружеството да бъде осъдено на
основание чл. 11, ал. 3 от договора между страните, да заплати на Община Русе
сумата 15 000.00 лева. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор по обратния иск и становище по
първоначалния, третото лице- помагач на страната на РПС- Русе ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ
ЕООД изразява становище за неоснователност, както на първоначалния, така и на
обратния иск. Твърди се, че дружеството е изпълнило задълженията си, поети с
договора за снегопочистване и зимно поддържане на улиците в гр. Русе, като на
процесната дата снегът също е бил почистен, а за предотвратяване на
заледяването също са били взети нужните мерки. Възразява, че тъй като не било
ясно точното място, на което е паднал ищецът, то отговорност за това следва да
носят дружеството, което стопанисва сградата, пред която е станало
произшествието, респективно домоуправителят, както и Община Русе, която не е
изпълнила задълженията си по контрол и не е наложила санкции на виновните лица,
които не са почистили тротоара пред сградата. В условията на евентуалност
третото лице- помагач на страната на ответника оспорва първоначалния иск и по
размер, като твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцеца. По искане
на ответника по обратния иск по делото е конституирано трето лице- помагач на
негова страна.
В срока за становище третото лице- помагач по обратния
иск - ЗАД АРМЕЕЦ АД изразява становище за неоснователност на исковете, предмет
на производството, както и оспорва да са налице предпоставки за ангажиране на
неговата отговорност спрямо ответника по обратния иск, основани на сключения
между тях застрахователен договор.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна по
първоначално предявеният иск следното:
От представените по делото писмени доказателства-
съдебно- медицинско удостоверение, болнични листи, както и от заключението на
приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на 09.01.2019
год. ищецът С.С. е получил следните увреждания: счупване на дясна лопатка в
долната част на ставната повърхност. Според заключението на вещото лице е
налице трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече
от 30 дни. Не е извършвана оперативна интервенция, няма метални остеосинтези,
като такива не са се налагали. Възстановителният процес при такива увреждания е
от два до три месеца. В конкретния случай същият е удължен поради болките,
които е имал пострадалия, наложили по- дълъг период на имобилизация и
възстановяване. Към момента е налице възстановяване на функцията на ръката.
Последици в бъдеще няма да има.
Ищецът е носил
ортеза около 4 месеца заради силните болки и по указание на лекуващия лекар.
Според свидетелите М*М* и Е*П* непосредствено след счупването ищецът е чувствал
силни болки, а след обездвижването на ръката намалели, но все пак останали.
Ищецът спял седнал на стол до масата, с облегната на възглавничка глава. Не
можел да се обслужва сам в битово и хигиенно отношение, поради което се
налагало неговата приятелка, с която живее- свидетелят Петкова да му помага. Тя
правела всичко- тоалет, къпане, хранене, обличане. Това състояние продължило
около 5 месеца. След сваляне на
ортезата, ищецът започнал рехабилитация, която продължила около 3 месеца.
Свидетелят А* А* установи, че познава ищеца от деня на
злополуката. Той е очевидец на падането. На мястото на инцидента е имало лед.
Личало си, че е чистено, но не е било добре почистено, нито опесъчена
пешеходната част. Изринатият сняг се е намирал в непосредствена близост.
Свидетелят потвърди изложеното в исковата молба относно мястото на падането-
ищецът се е движел от операта по вътрешната алея, която минава покрай блока,
непосредствено преди магазин Билла в Търговски център Дунав. Завил на ляво в пресечката между блока
и един от входовете на комплекса. Паднал непосредствено преди площада в близост
до хоризонтална отводнителна решетка на нивото на намиращия се в тревната площ
в съседство електрически стълб.
Свидетелят посочи същото място, както и потвърди наличието на купчини
сняг в съседство и лед на мястото, където е паднал ищецът.
Видно от приложената метрологична справка, на 09.01.2019
год. по обяд и в ранния следобед максималните температури са достигнали 4- 6
градуса. Последните обилни валежи са от 07.01.2019 год. От 07.01. до 09.01.2019
год. минималните температури са - 5,8 градуса на 07.01., - 9,2 градуса на
08.01. и – 6,4 градуса на 09.01.2019 год. Следователно, дори и снегът да е бил
почистен, при толкова ниски минимални темрператури, ако настилката не е
опесъчена или не е третирана с материали и смеси, които да препятстват
заледяването, то естествено останалият след почистването сняг да е бил заледен.
По делото няма данни районът да е бил третиран против заледяване в
предхождащите инцидента дни.
Свидетелят С* А* установи, че работи като „*************“
към Община Русе, в чиито район на проверки се включва площад Свобода. На 09.01.2019
г. не е имало почистване и опесъчаване на площад Свобода. Не си спомня дали е
имало нужда от почистване този ден.
С договор от
01.06.2015 г., сключен на основание чл. 41, ал.1 ЗОП, Община Русе е възложила на РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК
СЪРВИСИЗ ЕООД поддържането чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти,
в.т.ч. и снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено
ползване на гр. Русе, в съответствие с договора, заданието за обществена
поръчка и офертата. Срокът на договора е определен на 5 години, считано от
датата, на която е подписан.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 49 ЗЗД, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа, поради което и Община Русе следва да отговаря за
тези вреди.
От представения по делото договор за обществена поръчка
се доказва, че ответната страна е възложила на третото лице- помагач,
подпомагащо я в производството по делото, дейността по снегопочистване и зимно
поддържане на териториите за обществено ползване на гр. Русе, по повод
изпълнението, респ. неизпълнението на която са причинени неимуществените вреди
на ищеца.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото
обосновава извод, че ищецът е паднал на площад Свобода, върху който е имало
лед, не е бил почистен и обработен по начин, позволяващ нормалното придвижване
по тях на пешеходци (опесъчаване или поставяне препарати за разтопяване на
леда). Свидетелят А* е видял самото падане на ищеца и установява причината за
него – подхлъзване. Този свидетел пряко е възприел състоянието на площада на мястото
на инцидента. Неговите показания се подкрепят и от приложената справка от НИМХ,
установяваща снеговалеж два дни преди инцидента и много ниски минимални
температури, които са характерни за това време на годината.
Непочистването на процесния участък от площад Свобода води
до извод, че ответникът или лицето, на което той е възложил това, не го е почистил
и обработил по подходящ начин, т. е. налице е бездействие, чиято пряка
последица се явява подхлъзването и падането на ищеца и настъпилите в резултат на
това телесни увреждания. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, налице е причинна връзка между увреждането и виновното бездействие
на ответната община. Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че
настъпилите в резултат на падането телесни увреждания са пряка последица от
виновното бездействие на ответника, свързано с вмененото му от закона
задължение за поддържане на улиците.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В
този смисъл, понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява начина на получаване на
увреждането, възрастта на пострадалия, вида и характера на телесните увреждания,
значителния интензитет на причинените болки и страдания в началото, промяната в
начина му на живот за продължителен период от време, обстоятелството, че е
настъпило пълното възстановяване на движението на пострадалата ръка, приема, че
справедливият размер за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди е 5 000.00
лева.
Неоснователно е възражението на ответника по обратния иск
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – сочи се, че
той е могъл да прецени неблагоприятните зимни условия и евентуалните последици
от излизане от дома в такива условия. Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Както се сочи в ППВС №
17/1963 г., т. 17, от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В случая се поддържа, че с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото
си увреждане. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по
тротоар, чието поддържане (независимо от климатичните дадености, и то при
липсата на установяване дори за предупреждение за възможни поледици) по закон е
вменено в задължение на ответника, отрича проявена нормална дължима грижа за
здравето и телесната цялост на пострадалия.
Не се доказа и съпричиняване на вредоносния резултат от Община
Русе. Съпричиняването като основание за намаляване на дължимото обезщетение по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице тогава, когато за настъпилия вредоносен резултат има
значение и поведението на пострадалия. Когато за настъпването на вредите има
значение и поведението на трети лица, то това поведение не изключва
отговорността на делинквента, освен ако напълно прекъсва причинната връзка
между действията му и настъпилите вреди. В случая, дори и служители на Община
Русе да са пропуснали да санкционират РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД,
причинната връзка между бездействието му и настъпилите вреди не е прекъсната. Противоправното
поведение на третите лице в такава хипотеза не съставлява съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен за
сумата 5000.00 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта- 09.01.2019
год. до окончателното изплащане.
В полза на ищеца
следва да се присъдят и направените от него разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съразмерно. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който
фигурират разноски за СМУ 120.00 лева. Тази сума обаче е следвало да бъде
претендирана като имуществени вреди, а не като разноски, защото изследването е
направено през 2019 год., а не във връзка с делото. Представил е доказателства
за направени разноски в размер на 1750.00 лева. Съразмерно на уважената част от
иска, му се следват от ответника 583.33 лева. Съобразно отхвърлената част от
иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът дължи разноски на ищеца в
размер на 133.33 лева. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца 450.00 лева, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
По обратния иск:
Ответникът Община Русе е предявил в условия на
евентуалност обратен иск срещу третото лице- помагач РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ
ЕООД в случай на уважаване на първоначалния иск. При това положение, съдът
дължи произнасяне по обратния иск, предявен в размер на 15 000.00 лева за
обезщетяване неимуществените вреди на увреденото лице, дължимото му върху тази
сума обезщетение за забава, и дължимите му разноски по делото, които ищецът по
обратния иск е определил на 1100.00 лева.
Установено е от фактическа страна и не се спори, че с
договор № ЗОП - 21 от 01.06.2015 год., сключен между Община Русе и РПС- РУСЕ-
ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД на дружеството е възложено срещу заплащане поддържането
чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти, в т. ч. снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр. Русе. По
конкретно в чл. 7, ал. 1, т. 2.2. са вменени задължения на дружеството, свързани с дейностите по снегопочистване и зимно поддържане,
които включват пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя –
площади, тротоари, велоалеи, отбивки и др. Снегопочистването следва да е съчетано с третиране /обработване/ на пътната настилка с
различни по химичен състав препарати в зависимост от температурата, предвидено
е и ръчно снегопочистване, в т. ч. почистване от лед и ръчно третиране с материали и смеси на
тротоари, подходи към пешеходни пътеки и подлези.
Третото лице- помагач и ответник по обратния иск не е
представило доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е
доказано качеството на извършеното почистване с аргумент, че след като не е
санкционирано за неизпълнение, дружеството е било изрядно. Свидетелят А*
установи, че към момента на инцидента мястото на площада не е било почистено с
необходимото качество, което да позволи безпрепятствено използване при зимни
условия. Пешеходната зона в този участък е била заледена, а ответното по
обратния иск дружество не е изпълнило качествено договорните си задължения. Щом
участъкът от площада, на който ищецът се е подхлъзнал и паднала, не е почистен
от лед и именно непочистването е довело до настъпване на вредоносния резултат,
то отговорен за това е привлеченият като подпомагаща страна и ответник по
обратния иск. В чл. 15, ал. 2 от сключения договор между страните по обратния
иск е предвидено, че в резултат от неизпълнение на задължения по договора от
страна на изпълнителя, ако бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна,
изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди,
разноски и/или разходи.
По изложените съображения, предявеният от Община Русе
обратен иск срещу РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 5000.00 лева, тъй като присъденото на ищеца по
първоначалния иск обезщетение е в този размер. В полза на ищеца по обратния иск
следва да се присъдят направените по него разноски в размер на 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК) и 600.00 лева държавна такса, съразмерно на уважения иск или общо 250.00
лева. Ответникът по обратния иск е направил разноски в размер на 1200.00 лева с
ДДС. Съобразно отхвърлената част на иска, му се следват разноски в размер на
800.00 лева. По компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 550.00 лева.
За уважаване на регресната претенция не е необходимо
възложителят да е платил исковата сума на увредения, но диспозитивът, с който
обратният иск се уважава изцяло или частично е под условие – да е извършено
плащане на увреденото лице.
С оглед
направените възражения от конституираното по обратния иск трето лице помагач на
страната на ответника – ЗАД АРМЕЕЦ и исканията на подпомаганата страна РПС-
РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД за обсъждане от съда на отношенията между тях породени
от застрахователна полица от 20.11.2018 г., следва да бъде отбелязано следното:
Наличието на застрахователен договор по застраховка гражданска отговорност на
юридически лица, който според подпомаганото лице би довел до възможност да
предяви иск срещу подпомагащата страна при неблагоприятен резултат от обратния
иск, е основание единствено за участие на застрахователното дружество като
трето лице- помагач, но само по обратния иск. Това трето лице не е страна по
първоначалния иск и съдът не следва да съобразява и обсъжда направените от него
възражения и доказателствени искания, които имат отношения към първоначалната
исковата претенция по която е образувано настоящото съдебно производство. Също
така неотносими към предмета на настоящото производство, както по първоначалния
иск, така и по обратния са правата и задълженията на страните по
застрахователния договор. Дали би била основателна претенция на РПС- РУСЕ-
ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД срещу застрахователя за сумите, които е осъдено да заплати
на Община Русе по обратния иск би бил въпрос относим към бъдещ процес между
страните, основан на застрахователния договор и съдът не следва да го обсъжда в
мотивите на настоящото съдебно решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, БУЛСТАТ *********,
адрес: гр. Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета П* М* да заплати на С.Д.С. ЕГН ********** ***
сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие счупване на
дясна лопатка в долната част на ставната повърхност, причинено при инцидент на 09.01.2019
год., изразяващо се в подхлъзване и падане на непочистен участък от площад
Свобода в гр. Русе, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 09.01.2019 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над тази сума до 15000.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, БУЛСТАТ
*********, адрес: гр. Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета П* М* да заплати на С.Д.С. ЕГН ********** ***
сумата 450.00 лева- разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на РПС- РУСЕ-
ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. Липник №133А, представлявано от управителя А* В* Л*, като трето лице
помагач на страната на ответника ОБЩИНА РУСЕ.
ОСЪЖДА РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Липник №133А, представлявано от управителя А* В* Л* да заплати на ОБЩИНА РУСЕ, БУЛСТАТ
*********, адрес: гр. Русе, пл. Свобода № 6, представлявана от кмета П* М* сумата 5000.00 лева, предявена като обратен иск и представляваща
присъдено обезщетение на С.Д.С. ЕГН ********** за претърпените от него
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 09.01.2019 год. в
гр. Русе, обезщетение за забава и разноски по делото, ПРИ УСЛОВИЕ, че ОБЩИНА РУСЕ е изплатила тази сума на увреденото
лице, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над тази сума до 15000.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Русе, пл. Свобода № 6,
представлявана от кмета П* М* да заплати
на РПС- РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Липник №133А, представлявано от управителя А* В*Л* сумата
550.00 лева- разноски по обратния
иск.
Решението по обратния иск е постановено при участието на ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М*И* и В*- К*- М* в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника РПС-
РУСЕ- ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: