Р Е Ш Е Н И Е
№456 / 21.2.2020г.
гр. Перник, 21.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6382 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. М, срещу С.А.З.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1123.02 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент № 2, находящ се в ***, от които главница в размер на 936.73 лева за
периода от 12.12.2015 г. до 13.06.2019 г. вкл, и 186.29 лева – лихва за периода
от 20.02.2016 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба №4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК"
ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на
услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1360959
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответника. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не
е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
Представени
са извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник. В хода на делото е
представено копие от в-к „Новинар“ и копие от в-к „Съперник“ с публикувани общи
условия на ищцовото дружество.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочва, че са му
начислявани количества вода, които същият не е потребил действително. Обръща се
внимание, че това се правело, за да се покрият загубите на дружеството от
течове по водопроводната мрежа, но ответникът нямало да плаща за това.
В
депозираното по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС възражение по чл. 414
от ГПК от страна на длъжника ответник и в отговора на исковата молба е
направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми. С тези
аргументи се иска претенциите на дружеството да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 17.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Ответникът,
редовно призован – призовката връчена лично, не се явява в съдебно заседание.
Доколкото
в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил собствеността върху
процесния имот, за който са доставяни ВиК услуги през процесния период, съдът е
приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните не са възразили.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3472/05.09.2019 г. по
ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 21.08.2014 г. и извлечение от в-к „Новинар“ от 21.08.2014 г. от които е видно, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“
ООД гр. Перник са публикувани в един централен и в един местен ежедневник.
Страните не спорят, че ответникът е
собственик на процесния имот – апартамент № 2, находящ се в ***, за периода от
12.12.2015 г. до 13.06.2019 г.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 936.73 лева за периода от 12.12.2015 г. до
13.06.2019 г. вкл. и 186.29 лева – лихва за периода от 20.02.2016 г. до 07.08.2019
г., като същите не са заплатени.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза с оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за
процесния имот през процесния период. В тази връзка от заключението по
експертизата се установява, че в карнетите, водени от инкасатора за процесния
имот в периода от 12,12,2015 г до 13,06,2019 г,
е извършвано отчитане на база на Наредба № 4 на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
В имота на абоната консумираната вода е отчитана по показания на два водомера.
При отчитането на водомера от инкасатора показанията
са записвани в карнетите по месеци и водомер, и след това са издавани
фактурите. На следващо място от експертизата се установява, че стойността на
доставените ВиК услуги от „В и К" ООД гр. Перник, но незаплатени от С.А.З.
за имот с адрес *** r с абонатен № 1360959, за периода от 12.12.2015 г до 13,06,2019 г. /период по исковата молба/, е в размер на 936,73 лева.
За посочената сума са издадени данъчни фактури по месеци. В тази връзка се
установява, че за абонатен № 1360959 за консумирани 454,326 куб. м студена вода
на стойност от 780,61 лева плюс 156,12 лева ДЦС или общо 936,73 лева с ДДС. На
последно място от експертизата се установява, че законната лихва за забава от
настъпване на изискуемостта за периода от 20.02.2016 г. до 07,08,2019 г. върху месечните суми или общо върху сумата от 936,73
лева е в размер на 186,29 лева.
В съдебно заседание вещото лице излага
становище, че по давност са погасени вземанията в периода от 12.12.2015 г. до
03.09.2016 г.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа
на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на ВиК услуги. Съдът счита, че не следва да бъдат
кредитирани единствено разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание,
доколкото погасителната давност относно процесните вземания е правен въпрос,
който следва да бъде преценен от решаващия състав.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 3472/05.09.2019 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно стойността
на предоставените на ответника ВиК услуги.
Доколкото страните не спорят относно собствеността, ползването или въобще
вещноправния статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна
до извода, че между ищеца и ответника през процесния период е съществувало
валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот –
апартамент 2, находящ се в *** – по арг. от чл. 3 от Наредба
№ 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на ВиК системи.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в
процесния период съдът намира, че следва да кредитира изготвената съдебно
икомическа експертиза. Същата е приета по делото като не е оспорена от
страните. От заключението по нея се установява, че служителят на ищцовото
дружество е отчитал количеството доставена, отведена и пречистена
вода през процесния период, като отчитането е било на два водомера. За това
отчитане са водени карнети съгласно законовите изисквания. Липсват данни
ответникът да е оспорил по какъвто и да е начин начислените количества
доставена, отведена и пречистена вода. За стойността на последните са издавани
ежемесечни фактури, в които е отразено и количеството потребени ВиК услуги. В
тази връзка съдът намира възраженията на ответника в отговора на исковата молба
за неоснователни. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по делото не
се установява злоупотреба от страна на ищцовото дружество, нито ненадлежно
отчитане на потребените ВиК услуги.
Доколкото
стойността на ВиК услугите за процесния период, изчислена от вещото лице по
експертизата, съвпада със стойността претендирана от ищеца съответно с данните
в документа „ивлечение от сметка“, то съдът достигна до извода, че ищецът
правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните
вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Пернишкия РС е подадено
на 04.09.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството
относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл. 33, ал. 2 от
ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази връзка като
погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за периода от
12.12.2015 г. до 11.07.2016 г. – при последна фактура от 15.07.2016 г., по
която ответникът е изпаднал в забава на 15.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот лихви, погасени по
давност са обезщетения за забава, начислени за периода от 20.02.2016 г. до 15.08.2016 г. вкл.
В тази връзка по давност е
погасена сумата от 109.25 лева – главница за периода от 12.12.2015 г. до
11.07.2016 г. и сумата от 34.99 лева – обезщетение за забава за периода от 20.02.2016
г. до 15.08.2016 г. вкл, за които суми исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани до сумата от: 827.48 лева – главница за периода от 11.07.2016 г. до 13.06.2019 г.
съответно до сумата от 151.30 лева – обезщетение за забава за периода от
15.08.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл., до който размер исковите претенции са
основателни и следва да бъдат уважени, като за
разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направило само ищцовото дружество:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 65.37 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 474.92
лева, от които 44.92 лева държавна такса, 300 лева – адвокатско възнаграждение
и 130 лева разноски за вещо лице. Видно от представените по делото платежни документи
и договор за правна защита и съдействие претендираните разноски са действително
извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от
тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 413.92 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност.
Ответникът
не е направил искане за разноски.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.А.З., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 978.78 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 2, находящ се в ***, от
които главница в размер на 827.48 лева за периода от 11.07.2016 г. до 13.06.2019 г. вкл, и 151.30
лева –обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 15.08.2016 г. до 07.08.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 144.24 лева, представляващи разликата
до пълния претендиран размер от 1123.02 лева, от които 109.25 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата
от 936.73 лева, относим към периода от 12.12.2015 г. до 11.07.2016 г. вкл, и 34.99 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението
за забава от 186.29 лева, относим за периода от 20.02.2016 г. до 15.08.2016 г. вкл., поради погасяване на
сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА С.А.З., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 65.37 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 413.92 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство предвид уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5096 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА