РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 830
/ 10.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА
ВУКЕВА, като разгледа докладваното
от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1000 по описа на съда за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на § 4б, ал. 4, изр. последно от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, във връзка с чл. 256 от АПК.
2. Образувано
е по касационна жалба, заявена от Н.Н.А., ЕГН **********,***, срещу Решение №477 от 11.06.2021
г., постановено по адм. дело № 407 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., с което е отхвърлено
искането на Н.Н.А., да бъде осъден Началника на
Затвора Пазарджик да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен
акт - чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и да изпрати за сметка ,на Затвора негово писмо от
30.12.2020 г. до Софийски градски съд.
Твърди се,
че обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Сочи се, че
при определени в чл. 446 от ГПК, доходите са несеквестируеми, е че съдът не
може да се намесва в начина по който получателя на дохода, ще използва същия.
Възразява
се, че Началника на Затвора Пазарджик ограничава правата на жалбоподателя, като
не изпраща неговите писма за сметка на бюджета на затвора. Възразява се, че
решаващия съд, не е споменал в решението си, справката изготвена и изпратена от
Затвора Стара Загора.
Иска се
обжалваното решение да бъде отменено, като се уважи изцяло първоначалната жалба
на А..
В
пледоарията по същество на спора, жалбоподателя сочи, че с оглед разпоредбата
на чл. 75 от Правилника за приложение на ЗИНЗС „…аз може да депозирам всеки месец колкото аз имам нужда писма, може да
изпращам 1000 или 5000, с оглед нуждите на лишения от свобода в местата за
лишаване от свобода, който е осъден, придобива това право, както предвижда
нормата за изпращане на съответните писма. Срокът е 3-дневен за всяко едно
писмо….“
В
пледоарията по същество, служебния защитник на жалбоподателя, сочи, че по
делото не е установено, че лишеният от свобода има средства за разходи за
кореспонденция към 31.12.2020 г. Всички доказателства сочат, че той няма
средства, които да са набрани от полагащото му се възнаграждение, доколкото той
не работи.
3. Началника
на Затвора Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. Р. е на становище, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че Н.А.
е цедирал всички свои бъдещи вземания в полза на
майка си, като по този начин сам се е лишил от възможността да получи плащане
по два свои изпълнителни листа на значителни суми. Сочи се още, че за период от
по - малко от половин година, А. е изпратил 39 писма до различни институции за
своя сметка. Седем от тези писма са изпратени непосредствено след искането по чл.
90 ал.4 от ЗИНЗС, което обстоятелство само по себе си оборва твърденията на жалбоподателя,
че няма финансова възможност да изпрати и процесното писмо за своя сметка.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Споделят се изцяло изводите
на Съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на началника на
Затвора Пазарджик. За обективно се счита установеното от първоинстанционния съд
обстоятелство, че за периода от 25.08.20 г. до 09.02.2021 г. А. е изпратил за
своя сметка 39 бр. писма, седем от които са непосредствено след изследвания
период, при което може да се направи един категоричен извод, че същият е
разполагал със средства да изпрати писмо, вкл. и това от 30.12.2020 г. до
Софийски градски съд.
ІІ. За допустимостта :
5. Обжалваното решение е
съобщена на А. на 24.06.2021 г., а жалбата срещу него е регистрирана в деловодството
на Затвора Пазарджик с рег. № М1779 от 08.07.2021 г., видно от нарочно
положения за това печат върху пощенския плик. При това положение, следва да се
приеме, че касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок
и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционния
съд е бил сезиран с искане, заявено от А., да бъде осъден Началника на Затвора
Пазарджик да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт, в
случая чл. 90 ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал.3 от ППЗИНЗС и да изпрати за сметка на
Затвора негово писмо от 30.12.2020 г. до Софийски градски съд. В искането се сочи, че А.
няма марка и пари в сметката си и не е успял да вземе такива от други лишени от
свобода. С друга нарочна молба поискал да му се издаде регистрационен номер от книгата,
която се води на основание чл. 77 от ППЗИНЗС. Пред първоинстанционния съд
твърди, че от 2016 г. насам нямал никакви доходи, поради което му се налагало
системно да проси марки, листове и химикали и други пособия от различни лишени
от свобода, както
и че има наложен запор върху доходите от частен съдебен изпълнител. Счита, че
отговаря на условията на чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал.З от ППЗИНЗС.
7. В хода на
производството А. е поискал да бъде освободен от задължението да внася държавна
такса и да заплаща разноски в съдебното производство. В тази молба, А. е
заявил, че е сключил два договора за цесия с Г. А. по които е получил парични
суми до 19.03.201 4г. Твърди също така, че е получил присъдени парични суми по
искови претенции за обезщетяване на причинени му вреди.
Представена е била
Справка, изготвена от Началник Затвора Пазарджик в която е посочено, че А. е
осъден да заплати на съпругата и двамата синове на жертвата обезщетение от
80000,00лв., на бащата на жертвата, сумата от 50 000,00лв., на „Дием“
ЕЕОД, Хасково сумата от 3131,73лв. Посочено е че през 2016г. е получил общо
180,00лв. от майка си Г. А.. По два броя изпълнителни листи от 2016г., А. е
получил общо 3029,37лв. Посочено е, че спрямо А. има наложени четири запора, но
не е започнало изплащане на нито едно от наложените му с присъдата обезщетения.
Приложена е справка, от която е видно, че за 2021 г. на А. са преведени
274,31лв.
Приложено е копие от
Договор за продажба, сключен между Н.А., като продавач и Г. А., като купувач,
по силата на който Н.А. Продава на Г. А., присъденото му обезщетение по адм.
дело № 160 по описа на Административен съд Пазарджик за 2014 г.
Приложено е копие от
Договор за продажба, сключен между Н.А., като продавач и Г. А., като купувач,
по силата на който Н.А. Продава на Г. А., присъденото му обезщетение по адм.
дело № 112 по описа на Административен съд Пазарджик за 2014 г.
Приложено е копие от
Договор за продажба, сключен между Н.А., като продавач и Г. А., като купувач,
по силата на който Н.А. Продава на Г. А., присъденото му обезщетение по адм.
дело № 2329 по описа на Административен съд Пловдив.
Представено е платежно
нареждане, по което на Г. А. са преведени 3006,16лв.
8. В хода на
първоинстанционното производство е
представено становище от Началник Затвора Пазарджик в което е посочено, че за
периода от 25.08.2020 г. до 09.02.2021 г., А. е изпратил за своя сметка 39 броя
писма, от което е формиран извода, че същия разполага със средства за
кореспонденцията си.
Представена е Справка №
4568 от 14.05.2021 г. на Началника на Затвора Пазарджик, в която отново са
описаните, четирите запора, наложени спрямо приходите на А.. Посочено е, че
сумата от 274,51 лв., поучена от А. на 26.01.2021 г. е преведена по сметка на
държавен съдебен изпълнител гр. Стара Загора.
С определение № 673 от
15.04.2021 г., първоинстанционния съд е освободил А. от внасянето на държавна
такса по делото, а с Определение № 1317 от 09.08.2021 г., А. е освободен и от
задължение за заплащане на държавна такса за касационно обжалване.
9. За да постанови
обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел,
че не е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК на
Началника на Затвора Пазарджик, да изпрати за сметка на администрацията,
писмото на А. до Софийски градски съд, тъй като разпоредбите на чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС
и чл. 77 ал.З от ППЗИНЗС му вменяват такова задължение само по отношение на
лишени от свобода, за които нямат средства за да изпращат за своя сметка
кореспонденцията си. За несъмне факт е прието, че А. е цедирал всички свои
бъдещи вземания в полза на майка си, като по този начин сам се е лишил от
възможността да получи плащане по два свои изпълнителни листа на значителни
суми. Според съда, дори и да се пренебрегне този факт, очевидно е, че А. има
финансова възможност да изпраща за своя сметка кореспонденцията си, тъй като
видно от справката за изходящата му кореспонденция, за период от по- малко от
половин година е изпратил 39 писма до различни институции за своя сметка, като
седем от тези писма са изпратени непосредствено след процесното искането по 90
ал.4 от ЗИНЗС, което обстоятелство според съда, само по себе си оборва
твърденията на А., че няма финансова възможност да изпрати и процесното писмо
за своя сметка.
10. В настоящото
касационно производство, отново бе представена Справка № 7633 от 03.08.2021 г.
на Началник Затвора Пазарджик, в което са описани данните, съдържащи се в
справките представени в хода на първоинстанционното производство.
Представи се и Справка №
92/14 от 01.09.2021 г. и № 92/114 от 14.10.2021 г. , относно фактически
изтърпяното от А. наказание лишаване от свобода.
ІV. За правото :
11. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
12. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според правилото на
чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, осъдените на лишаване от свобода имат
право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или
получават. Действително, няма пречка както счита касационния жалбоподател, ако
реши да изпраща и по 5000 писма на месец, като съобразно чл. 90, ал. 3 от ЗИНЗС, пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за
тяхна сметка.
Съобразно правилото на
чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, за лишените от свобода, за които е установено, че нямат
средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от
свобода. В случая, според Началника на Затвора Пазарджик, А. разполага с
възможността да заплати таксата за конкретното писмо, така както е правил това
по предходните процесното, и по последващите го писма които А. е изпращал за
своя сметка. Представените по делото доказателства, установяват истинността на
това твърдение на ответника в настоящото производство.
Следва съща така да се
съобрази, че данните съдържащи се в описаните в предходната част на това
решение документи, явно не обосновават еднозначен извод, че страната няма
средства за заплащане необходимата държавна такса и адвокатско възнаграждение. Лице
което само заявява, че в негова полза са присъдени обезщетения за над 3000,00лева
и което се разпорежда със собствените си парични вземания в полза на трето
лице, повече от очевидно не може да бъде квалифицирано като такова, което не разполага
с възможността да внесе, съвсем минималната като парично изражение такса за
изпращане на процесното писмо.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №477 от
11.06.2021 г., постановено по адм. дело
№ 407 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/