МОТИВИ НОХД №1428/2011
г.:
Обвинението е против подсъдимия Р.Й.Г. *** за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 03.02.2011 г. в
10.30 часа, на бул.”Г.Г.”№8 в гр.П. с думи се е заканил с убийство на Н.Т.А. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От пострадалата Н.Т.А.
предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск против подсъдимия Р.Й.Г. за сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва върху нея, считано от датата на увреждането 03.02.2011 г. до
окончателното й изплащане.
Пострадалата Н.Т.А. е конституирана в качеството на граждански ищец.
Но основание чл.76 от НПК Н.Т.А. е конституирана в качеството на частен обвинител.
Подсъдимият Р.Г. не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Пострадалата Н.А.
работила като социален работник в отдел „Хора с
увреждания и социални услуги” към Д „СП” П.. Работното й място се намирало на бул.”Г.Г.”№8
в гр.П.. В задълженията й влизали приемане и обработка на
документи за соцално подпомагане.
На 03.02.2011 г.
около 10.30 часа в посочения отдел дошъл подсъдимият Р.Й.Г..
Той носел документи за обработка с цел издаване на винетен стикер. Свидетелката А.
взела документите, за да ги прегледа и установила, че в приложеното копие на
застраховка „Гражданска отговорност” има дати, поправяни с коректор. Затова свидетелката А.
обяснила на подсъдимия Г., че документите му са
невалидни и отказала да ги приеме. Това силно ядосало подсъдимия Г..
Той започнал да крещи и да отправя обиди спрямо нея. Свидетелката А.
стояла права до бюрото си. Подсъдимият Г.
тръгнал към нея, крещейки: „Ей, мършо, довечера ще те чакам в тъмното и ще те
убия с желязо, ще те утрепя, ще те утрепя!”. Свидетелката А.
изпитала огромен страх, че отправените закани ще бъдат изпълнени. Тя започнала
да отстъпва назад зад бюрото, но подсъдимият Г. вървял
срещу нея и я притиснал в ъгъла. По същото време в кабинета присъствала свидетелкатя. Р.Т.,***.
Тя се опитала да успокои подсъдимия Г., но не успяла. Подсъдимият
Г.
протегнал ръка към шията на свидетелката А. и
се опитал да я удари, но тя успяла да се измъкне и се опитала да телефонира в
полицията. В този момент в кабинета влязла свидетелката Д.В.,
началник на отдела. Тогава подсъдимият Г. разбрал напуснал
кабинета,
предупреждавайки свидетелката А. да се пази в тъмното.
Свидетелката А.
силно се уплашила от заканите на подсъдимия. Г.. Тя се
страхувала да се прибира след работа, което наложило нейният съпруг, свидетеля
А.Т.,
да я чака всеки ден след работа. Свидетелката А. –Т. започнала да
изпитва страх, когато отива на работа като непрекъснато се оглеждала и мислела,
че подсъдимият Г. ще се появи отнякъде.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Н.А., Р.Т., Д. В., А.Т., както и
писмените доказателства приложени по делото.
Свидетелката А. дава подробни, ясни и убедителни показания за важните
обстоятелства относно причините за конфликта с подсъдимия, вида на отправените от
него закани за убийство, придружени с опит за физическо насилие върху
пострадалата.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като относно
последователността на протичане на инцидента, начина на осъществяване на
заканите отправени от подсъдимия и резултата от отправените с думи и действия
заплахи, същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства –
показанията на всички разпитани свидетели.
Свидетелката Т., станала очевидец на целия инцидент
дава показания, които категорично съвпадат с показанията на свидетелката А. От
показанията на свидетелката Т. се установи, че на инкриминираната дата, при възникнали спор между
свидетелката А. и подсъдимия относно редовността на
документите на последния, подсъдимият Г.
обидил А. й я заплашил с думите „Внимавай, защото ще те
причакам в тъмното и ще те убия!”. Дори посегнал и се опитал да удари свидетелката А..
Налице
е значително съвпадение
в показанията на свидетелите А. и Т. относно
точните думи изречени от подсъдимия,
което води
до извод
за тяхната достоверност.
За
убедителността на показанията на свидетелките съдът съди и по факта, че
показанията им относно причината за възникване на конфликта – неприемане от
страна на свидетелката А. на документите на
подсъдимия, поради нередовност, непризнаване на това обстоятелство от страна на
подсъдимия и повишаване на тона от страна на свидетелката А. се подкрепят както от показанията на свидетелите В. и Т..
Свидетелката
Влахова дори чула част от отправените от подсъдимия заплахи, когато последният
напускал кабинета. Свидетелката дава показания, че в нейно присъствие
подсъдимият заплашил свидетелката А. да се пази и да внимава в
тъмното, че той ще я причака.
Свидетелите Т. и Т. са категорични,
че изречените заплахи живота са предизвикали страх и силен стрес у свидетелката
А..
Свидетелката Т. дава показания, че целият ден след
напускането на подсъдимия свидетелката А. била много уплашена и веднага се
обадила на съпруга си – свидетеля Т., за да сподели за случилото се.
В показанията си свидетелят Т. обяснява, че когато
пострадалата А. му се обадила по телефона била толкова притеснена, че дори
неможела да говори нормално, а заеквала.
Състоянието на силна уплаха
у пострадалата, веднага след случилото се, продължило и дълго след това, което
се установява от еднопосочните показания на свидетелите Т. и Т., че А. не смеела да се прибира сама след работа и свидетелят Т. идвал до
работното й място, зада се приберат заедно.
Свидетелят Т. допълва в
показанията си, че често след инцидента съпругата му звъняла, за да му каже, че
подсъдимият я причаквал по улиците в близост работното й място. Била толкова
притеснена и изнервена, че реагирала пресилено на всяка беля на детето си.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, че не е изричал посочените в обвинението закани, тъй като неговите
обяснения са израз на защитната му позиция. Като източник на доказателства неговите
обяснения се опровергават категорично от показанията на свидетелите А., Т.
и Т..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С. А. Б. е
осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.144, ал.3 от НК, като на
29.01.2010 г. в гр.П. с думи се е заканил с убийство на Спас Д. Ч. от гр.П.,
като тази закана е могла да възбудил основателен страх за осъществяването й.
Въз основа на анализа на събраните по доказателства
съдът приема, и че подсъдимият Р.Й.Г.
е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.144, ал.3 от НК, като на 03.02.2011 г.
в 10.30 часа, на бул.”Г.Г.”№8 в гр.П. с думи се е заканил с убийство на Н.Т.А.
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В настоящия случай престъплението по чл.144,
ал.3 НК е осъществено от обективна страна, чрез обективиране от страна на
подсъдимия Р.Г. чрез думи и действия на закана с убийство спрямо свидетелката Н.Т.А., която е възприета от пострадалата. Заканата е направена по такъв
начин, с конкретни думи, че ще я лиши от живот, придружени с настъпателно
приближаване и опит за нанасяне на удар, че съобразно обстановката на ескалирал
конфликт между страните е могла да възбуди основателен страх у свидетелката А., че престъплението ще бъде осъществено.
От субективна страна подсъдимия
е съзнавал съдържанието и начина на обективиране на заканата и че тя е
възприета от изплашената, като действителна заплаха.
За осъществяването на
престъплението дори не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Видно от показанията на
свидетелите А., Т. и Т., свидетелката А., обект на престъплението на подсъдимата е била, разстроена, уплашена и
стресирана от случилото се в момента на заплахата. Дори около месец след
инцидента по нейна молба е била придружавана от съпруга си при прибирането си в
къщи.
Следователно отправената от
подсъдимия закана в случая реално е предизвикала у свидетелката А. страх за осъществяването й.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р.Г. съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете високата обществената опасност
на деянието по чл.144, ал.3 от НК, с оглед въздействието, което е указала
заканата за убийство върху пострадалата.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, а като отегчаващи - причинените физически и психологически увреждания на
пострадалата и липсата на основателен мотив за проявената агресия.
Като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се
наложи наказание на подсъдимия Р.Й.Г.
в размер на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Предявеният граждански иск против подсъдимия,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на
гражданския ищец от престъплението на подсъдимата и представляват нейно парично
задължение към пострадалата.
Като отчете въздействието оказало извършеното
деяние върху пострадалата, изразяващо се в продължителни психически страдания, при
съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че
следва искът да бъде уважен до размера на 4
000 лева, като до предявения му размер от
8 000 лева, следва да се отхвърли.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния
акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи
психологическите страдания на пострадалия.
Съдът
прие, че сумата от 4 000 лева ще възмезди пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в
резултат на претърпени
страдания.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. И тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането,
откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, без да е необходима покана
за плащането.
Затова съдът осъди подсъдимия Р.Й.Г. да
заплати на Н.Т.А. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
03.02.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИ иска за разликата от 4 000 лева до 8 000 лева, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 03.02.2011 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НК подсъдимият Р.Г. бе осъдена да заплати ДТ върху уважената
част от гражданския иск в размер на 160 лева, вносими в полза на държавата, по
сметка на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: