РЕШЕНИЕ
№ 11.07.2019г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 26.06. 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 810 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д.. Ищецът твърди, че
бил потребител на електрическа енергия към „Е.Б.Е.“ ЕАД, *** с клиентски номер **********. С писмо с изх. №
7457516-1/11.03.2019 г., „Е.Б.Е.“ ЕАД *** го
уведомило, че при извършена проверка на меренето на електрическата енергия на
обект с номер на измервателна точка № ***, ***, на клиент с клиентски номер **********,
било констатирано, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус
77,27%. Предвид тези несъответствия на
метрологичните и технически изисквания ответното дружество приемало, че
ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. На
основание чл. 48, и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия сметката му за ел. енергия за времето от 85 дни, т.е. от
01.11.2017 г. до 25.01.2018 г. била коригирана, като допълнително била начислена
ел. енергия на стойност 672,79 лв. Предвид това, ответното дружество издало и
фактура № *** г. за
сумата от 672,79 лв. Твърди, че допълнителната
електрическа енергия била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на
установените с ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил уведомен за проверката и не
присъствал на същата. Не ставало ясно как ответникът изчислил и периода, за
който била коригирана сметката – 01.11.2017 г. до 25.01.2018 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Сочи, че в
конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които
бил определен периодът за корекция. Отделно от горното, липсвали данни за
виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за
дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, т.е.
следвало да е налице действие или бездействие на потребителя. Сочи, че тъй като
СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа
изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. Подобни действия на
извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице
неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довела до
евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем
било налице към настоящия момент, тъй като сумата щяла да е недължимо платена.
На следващо място счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената
корекционна процедура. Сочи, че по своята същност нормите, отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или
неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди,
изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на
задължения на потребителя докато не бъде установено, че неизмерването било резултат
от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ било
собственост на електроразпределителното
предприятие, несвоевременното
извършване на контрол, относно годността му, представлявало неизпълнение на
задължения на доставчика. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай
липсвала каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането,
респективно за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия. В тази
връзка, разпоредбите от ПИКЕЕ, регламентиращи корекция, били отменени от ВАС с
Решение № 12897 от 01.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на Върховния
административен съд, както и с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д.
№3879/2017 на Върховния административен съд поради неспазване на
административнопроизводствените правила при приемането им. Последното било
потвърдено с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на
Върховния административен съд, 5-членен състав. Посоченият във фактурата,
изпратена до потребителя, „отчетен период“ бил произволно определен, без да има
яснота как точно и на базата на какви данни бил формиран. В този смисъл счита,
че клаузата на чл. 48, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, които регламентирали
едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия, била неравноправна, тъй като създавала в ущърб на клиента значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. По
изложените съображения моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се
убеди в основателността на искането, да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д., че С.И.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, не дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД сумата 672,79 лв. по фактура № *** г. за отчетен
период 01.11.2017 г. до 25.01.2018 г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски по делото.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди,
че искът бил неоснователен, недоказан и поради това, моли да бъде отхвърлен
изцяло. Твърди, че в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.
51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума
била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия
Василева). Начислената допълнително количество електрическа енергия в размер от
3652 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определените цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране
била в размер на 672,79 лв. с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 85 дни, като първата
дата – 01.11.2017 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 85 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката,
в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка 25.01.2018 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). Сочи, че
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура за допълнително начислената сума, вследствие на установеното
непълно измерване на електрическа енергия и с писмо изпратило на адреса за
кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление.
Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой
точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се
вмени във вина на него. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, обаче, правото на доставчика на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно поведение. ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало електрическа енергия на клиентите си при
публично извести общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на
ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН
ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Твърди, че според тях не можело да се сподели
за правдоподобна тезата, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ
са били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден. Тъй
като били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
Ищецът,
редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното в исковата молба.
Ответното
дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не взема становище по предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент
на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски
номер ********** с място на потребление: ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 25.01.2018 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на двама
свидетели извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № ***.
Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел
същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. Протоколът е
подписан от лицата извършили проверката и двамата свидетели.
Видно от Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № *** г. от Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – П. е отразено, че при
отваряне на електромера е констатирано: осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като на електронната платка на електромера, в измервателната
верига, допълнително е монтиран нерегламентиран електронен елемент, водещ до
промяна на метрологичните характеристики.
На 14.02.2019 г.
е издадена Справка за коригиране на
сметката за електроенергия на ищеца с подробно посочени: период, енергия
за доначисляване в кВтч и цена с ДДС.
Видно от фактура
№ *** г. на ищеца са начислени 3652 кВтч
електроенергия на стойност 672,79 лв. с ДДС за отчетен период 01.11.2017 год.
до 25.01.2018 г., които трябвало да се
заплатят до 21.03.2019 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 672,79 лв., представляваща начислената допълнителна сума по
фактура № ***
г., електрическа енергия за електромер
с фабричен № ***, за периода от 01.11.2017 г. до 25.01.2018 година. В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, а ищецът следва да установи основателността на
възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът е потребител на електрическа енергия в имот в
***.
На изследване
подлежи твърдението на ищеца, че не дължи
сумата от 672,79 лв., поради изначална липса на основание за заплащането
ѝ.
Ответникът
твърди, че сумата е начислена на основание чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във
връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.)
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. Следва да се има предвид, че
едностранна корекция на оператора е допустима, но при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83 ал.
1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да
предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване на
количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените
съображения съдът намира, че ответното дружество не е имало основание да
извърши корекция на сметката на ищеца и
предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, както
следва - 50 лв. заплатена държавна такса
и разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
ответника направи възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска, която е 672,79
лева, адвокатското възнаграждение в минимален размер се изчислява на 360 лева с
ДДС, до който размер следва да се намали
адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, многобройната практика по
идентични казуси, приключване на делото в едно съдебно заседание.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д., сумата от 672,79 лв.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за електромер с
фабричен № ***, по фактура № *** г., за отчетен
период 01.11.2017 г. до 25.01.2018 г., с място на потребление: ***, за партида с клиентски номер № **********,
ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С. и М.М.М.-Д.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 410 лв., от които 50 лв. заплатена
държавна такса и 360 лв., заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Присъдените суми
следва да бъдат заплатени от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д." чрез
пощенски запис, адресиран до адв. П.Х.К., изпратен до служебния му адрес: ***
или чрез паричен превод, изпратен по куриерска
фирма „Е.“ до гр. С.З., офис „И.“ – до адв. П.Х.К..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: