Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 5849 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Г.И.М. против З. „Л.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни
искове за сумата 70 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 02.07.2016г. до изплащането, и за сумата 118.20лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 02.07.2016г.
в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което С.С.Т., като водач на
л.а.Алфа Ромео с ДК № ******, нарушил правилата за движение установени в ЗДв.П
и се блъснал в бетонен стълб. Като последица пострадала ищцата, пътник на задна
средна седалка в автомобила, която получила травматични увреждания-разкъсно-контузна
рана на лява вежда, сътресение на мозъка и „Счупване на ацетабулума-закрито.
Фрактура пелжис. Фрактура ацетабули синистри“, от които претърпяла болки и
страдания. Била приета в болнично заведение и поставена на строг постелен режим
с прием на обезболяващи медикаменти и антибиотици, а след изписването
продължила амбулаторно лечение. През есента на 2016г. било проведено изследване,
което показало липса на костно срастване
след фрактурата на таза с препоръки да не натоварва левия долен крак и да ходи
с помощни средства. Това положение било налице и след проведен след около месец
нов преглед. За периода 02.07.2016г.-24.11.2016г. била нетрудоспособна, като
твърди, че и към момента не се е възстановила напълно-продължава да търпи болки
в областта на лявата тазобедрена става, налагащо често спиране и почивки,
затруднения при изкачване на стълби, болки при седене и необходимост от честа
смяна на позицията на тялото. След зарастване раната на веждата останал белег,
който я загрозява и й създава личен дискомфорт. Твърди произшествието да е
повлияло негативно и в психически план-смущения в съня продължаващи и към момента, станала сприхава нервна и депресирана, изпитва страх при
спомена за събитието, който възпроизвеждала в съзнанието си, и при пътуване с
автомобил, а когато това е било наложително по време на пътуването била
напрегната и уплашена. За тези болки и страдания сезирала ответника за
заплащане на обезщетение, който определил сумата 9600лв. Счита този размер за
несъответен на действително претърпените неимуществени вреди, поради което
претендира от ответника сумата 70 000лв., ведно със законната лихва от
деня на увреждането до изплащането. Твърди още, че във връзка с лечението
направила разходи в размер на 118.20лв., от които 110.70лв. за закупени
лекарства и 7.50лв. за закупена подлога, съставляващи имуществени вреди, чието
репариране претендира от ответника, ведно със законната лихва от 07.07.2016г.
до изплащането. Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете
изцяло по основание и размер. Навежда възражения за липса на осъществен от
застрахования водач по „Гражданска отговорност“ фактически състав на чл.45 ЗЗД,
вида и размера на претърпените от ищцата вреди и тяхната причинна връзка с
произшествието. Навежда възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с
твърдението, че ищцата е пътувала в автомобила при знанието, че се управлява от
водач употребил алкохол, както и без поставен обезопасителен колан в нарушение
на чл.137а ЗДв.П.
Конституираното по чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника С.Т. изразява становище за
неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на
чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
която в случая е налице.
Уважаването на иска
предпоставя валидна към
датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Не се спори относно сключен и
действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на С.С.Т.,
като водач на л.а.Алфа Ромео с ДК № ******, страна по който е ответникът З. „Л.И.“
АД ***.
Безспорно е и настъпването на
02.07.2016г. в гр.София на ПТП, при който управлявания от С.Т. автомобил, при
движение по бул.Лазар Михайлов в посока от кв.Бенковски към с.Кубратово, се
отклонил вдясно от платното за движение и се ударил в бетонен стълб. В
автомобила пътували пет лица, в който ищцата била пътник на задна средна
седалка.
С одобрено споразумение от 07.11.2016г.
по НОХД № 19179/2016г. по описа на СРС, 97 състав, С.С.Т. бил признат за
виновен в това, че на посочената дата и място, при управление на л.а.Алфа Ромео
нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20, ал.1 ЗДв.П-водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и
чл.21, ал.1 ЗДв.П-при избиране на скоростта на движение на водача на ППС от
категория „В“ в населено място е забранено да превишава 50 км./ч., като се
движил със скорост около 80 км./ч., не контролирал непрекъснато автомобила и
реализирал ПТП чрез удар в бетонен стълб, с което по непредпазливост причинил
на повече от едно лице телесни повреди, а именно на И.К.Т., Е.Б.П.и Г.И.М.,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
от 1.04 промила, установено по надлежния ред, съставляващо престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1 и 2, вр. ал.1, б.“б“, пр.1 и 2, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 НК с наложено наказание.
На основание чл.383, ал.1 НПК
одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в
сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ
гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът
приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от
застрахования при ответника водач.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. В трайно установената съдебна практика се приема, че приносът може да
се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в
причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Съпричиняването, въведено в процеса като защитно средство, подлежи на доказване
главно и пълно от ответника. Изводът за наличието на такъв не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение №
106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г.
по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№
2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.
Ответникът е навел възражение
ищцата да е пътувала без поставен обезопасителен колан и при знанието, че
автомобилът се управлява от водач употребил алкохол.
В автомобила са пътували пет
лица, три от които на задна седалка, а ищцата била в средата. Установено е, че
местата в автомобила, включително отзад, са били оборудвани с обезопасителни
колани. Налице е спор с оглед изслушаните по делото две САТЕ-първоначална и
повторна дали поставените колани отзад са били триточкови или двуточкови, който
обаче съдът не счита за съществен с оглед главния въпрос дали ищцата е била с
поставен колан. Във връзка с последното са събрани гласни доказателства и
заключение на СМЕ. Разпитаният по делото св.Е.И., пътник в автомобила и седящ
до ищцата на задната седалка, сочи, че тя седяла плътно до него и след
катастрофата всички били вътре в купето. Свидетелят помагал на пострадалите и
заявява, че не си спомня дали ищцата е била с поставен колан или не, нито лично
той или друг да е откопчавал колан. Според вещото лице по СМЕ травмите на
ищцата могат да бъдат получени без поставен колан. Ако е била с такъв не би получила
счупване на лявата гаванковидна ямка на таза и на двете рамена на лявата срамна
кост. В съдебно заседание обяснява, че за да се получи такова счупване силата
на удара трябва да е била много голяма, поради което поставен колан е без
значение. В случая на задната седалка са били трима, като приема с най-голяма
вероятност увреждането да е получено при внезапно движение на тялото напред, а
не отстрани, където са стояли другите двама пътници. От така събраните
доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че към момента на
произшествието ищцата е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а ЗДв.П. Показанията на свидетеля не носят релевантна за това
обстоятелство информация, а заключението на експерта се основава на
предположения, поради което в тази част възражението е неоснователно.
С т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по
тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
Видно от съдържанието на
одобреното в наказателното производство споразумение част от квалифициращото
обстоятелство на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на С.Т. е, че управлявал автомобила след употреба на алкохол в
кръвта над допустимото по закон, а именно 1.04 промила. Същевременно не са
събрани никакви доказателства ищцата да е пътувала в него при знанието на този
факт, поради което и в тази част възражението се явява неоснователно.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като
последица от ПТП ищцата получила счупване на лявата гаваковидна ямка на таза и
счупване на двете рамена на лявата срамна кост, от които претърпяла болки и
страдания с голям интензитет в първите 9-10 дни, умерени до около 6 месеца след
това с намаляване интензитета им постепенно до 1г. Изпитва болки и понастоящем
при влажно и студено време, както и при по-продължително ходене и стоене права,
което ще продължи и в бъдеще. Периодът на възстановяване е около 1г., в който 5
дни е била в болничен престой и останалите на домашно-амбулаторно лечение. Понастоящем
лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%. Впоследствие
при извършено изследване през м.03.2018г. е било установено, че в тазобедрените
стави са настъпили изменения, характерни за „артрозна болест-коксартроза“,
която вещото лице сочи да е в причинна връзка с получената в областта на таза
травма и които промени ще се развиват постепенно във времето, като съставляват
пречка за пълното възстановяване. В съдебно заседание пояснява, че счупването
на гаванковидната ямка на таза е сериозно и оставя последици за цял живот,
защото се нарушава кръвоснабдяването. Дори и да зарасне един ацетабул, той
създава условия след години в ставата да настъпи артрозна болест, което ще
причини болки и необходимост от лечение, а в краен случай е възможно смяна на
ставата. Както в заключението, така и в съдебно заседание сочи, че травмата в
тазобедрените стави не е пречка за забременяване и раждане, но носи риск за
ищцата при износването на плода, тъй като тежестта в периода на бременност се
увеличава и тя се поема от тазовите кости, които по този начин се износват
по-бързо, както и налага по медицински причини раждане по оперативен път.
Допълнително сочи, че поради тази травма не е желателно да спортува.
Вещото лице по
изслушаната СПсих.Е дава заключение, че непосредствено след произшествието
ищцата е преживяла остра стресова реакция-зашеметеност, стеснение яснотата на
съзнанието, дезориентация и повишен болков праг, отзвучали в рамките на часове
след постъпването в болницата. Въпреки тежестта на психотравмата няма данни за
развитието на дезадаптивни реакции и психични разстройства. Младата й възраст,
добрата преморбидна адаптация и активната подкрепа от семейството и приятели са благоприятни,
протектиращи фактори за справянето с последиците от преживяното. Към момента
перистират последици в психологичен план, които не са болестни симптоми-ситуативно
възникващи тревожност и фобийни опасения, свързани с преживяното, както и
опасения за далечни последици върху здравето й и усложнения при евентуална
бременност, които са оправдани и нормални.
При тези
доказателства съдът намира за установено, че като последица от ПТП ищцата
получила счупване на лявата гаваковидна ямка на таза и счупване на двете рамена
на лявата срамна кост. Доказателства за травма на веждата и мозъчно сътресение
не са събрани. От посоченото увреждане безспорно е претърпяла болки и страдания,
както физически, така и психически, съставляващи неимуществени вреди. За
определяне размера им съдът съобрази възрастта на ищцата /на 20г. към деня на
ПТП/, естеството и тежестта на увреждането; проведеното лечение без оперативна
интервенция, но с период на възстановяване около 1г., съпроводен с болки и
страдания, в началото интензивни и постепенно отшумяващи, както и поставена в
невъзможност да се обслужва и осъществява без чужда помощ обикновени дейности
от ежедневието, довело до промяна в нормалния й начин на живот и личен
дискомфорт. Въпреки сравнителното подобрено здравословно състояние е останала с
ограничение в обема на движение в лявата тазобедрена става, лесна умора при
по-продължително движение и стоене права, което също е съпроводено понастоящем
с болки и безспорно ще оказва влияние върху бъдещия й начин на живот, предвид и
младата възраст на ищцата. Съдът отчита полученото усложнение свързано с развитие
на болестта „коксартроза“, според вещото лице намиращо се в причинна връзка с
произшествието, което ще се отрази негативно не само на бъдещото й здравословно
състояние, но ще създава рискове при износването и раждане на деца, включително
ограничение при по-големи физически натоварвания, като спортуването следва да
се избягва. От произшествието получила остра стресова реакция, за известен
период оказала негативно влияние върху психиката й, но без последваща болестна
симптоматика и отшумяване благодарение на добрата обкръжаваща среда и подкрепа
от близки и приятели. Предвид това съдът намира за съответстващо на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от
30 000лв., до който размер предявения иск се явява основателен и следва да
се уважи.
По извънсъдебната
претенция ответникът е определи обезщетение за неимуществени вреди от 9600лв.,
но при липса на твърдения и доказателства за плащане, същият следва да бъде
осъден да заплати пълния размер по уважения иск.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 17.11.2016г., когато е получил претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение до изплащането.
Ищцата претендира
заплащането на сумата 118.20лв., представляваща направени разходи във връзка с
лечението.
Като доказателства
по делото са приети фактура № 8046/07.07.2016г. на стойност 110.70лв. за
закупени фраксипарин, ципрофлоксацин и спирт и фактура №
**********/07.07.2016г. на стойност 7.50лв. за закупена пластмасова подлога, за
които вещото лице по СМЕ дава заключение, че са във връзка с лечението от
получената травма. Предвид това съдът приема посочените разходи да съставляват
за ищцата имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с
произшествието, подлежаща на репариране от ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ,
ведно със законната лихва от 0707.2016г. до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски
по делото, каквито във връзка с предявените искове и събиране на доказателства
не е направила.
Представлявана е
безплатно от адвокат по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2
ЗА в полза на адв.П.П.-САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1427.14лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е
направил разноски по делото от 1050лв., както и е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя на 150лв. съгласно Наредбата за заплащането
на правната помощ или общо 1200лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва
да заплати на ответника разноски 684.56лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 1204.73лв., както и 257.72лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата 1462.45лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 30 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 02.07.2016г.
и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Алфа Ромео с ДК № ******, ведно
със законната лихва от 17.11.2016г. до изплащането, и сумата от 118.20лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 07.07.2016г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 70 000лв. и искането за законна лихва върху обезщетение за
неимуществени вреди за периода 02.07.2016г.-17.11.2016г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ***, да заплати на адв.П.П.-САК с адрес ***.******, адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1427.14лв.
ОСЪЖДА Г.И.М.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на З. „Л.И.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 684.56лв
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1462.45лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника С.С.Т., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: