Р Е Ш Е Н И Е
№ 507/18.6.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Г. |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 211 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на Р.Г.Д. *** против Заповед № 420/12.08.2020 г. на Кмета на Община
– Брацигово, за изменение на ПЗ и РУП за част от кв. 19, УПИ I-126, IV-125-ТУ и
V-125 –ТУ по РП на с. Исперихово, общ. Брацигово.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, моли се да бъде
отменена. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. П., който
по изложени съображения, моли съда да отмени оспорената заповед. Не претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община
– Брацигово, се представлява от юриск. С., който счита жалбата за неоснователна
и моли съда да постанови решение, с което да потвърди издадената заповед като
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалния
закон и административнопроцесуалните правила, както и в съответствие с целта на
закона. Не претендира направените по делото разноски.
Заинтересованата страна – Д.Г.В.,
редовно призован, се явява лично, като предоставя на съда да разреши правния
спор.
Заинтересованите страни - В.Д.В. и Я.Х.Ч.,
редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед №
420/12.08.2020 г. на Кмета на Община – Брацигово, за изменение на ПЗ и РУП за част
от кв. 19, УПИ I-126, IV-125-ТУ и V-125 –ТУ по РП на с. Исперихово, общ. Брацигово,
с които се ситуира свързано застрояване с височина до 4.5 м, Пзастр.≤60%,
Позел.≥40%, Кинт≤1.2 по означенията и корекциите върху приложената
скица-проект.
Заповедта е редовно съобщена на
жалбоподателката по пощата с обратна разписка на 03.02.2021 г. (л. 12), като в
законоустановения срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
Административното производство по
издаване на оспорената заповед е започнало по искане с вх. №
94Д-557-3/29.05.2020 г. от Д.В. като наследник на К. И. В., собственик на УПИ
ІV-125-ТУ, кв. 19 по плана на с. Исперихово, общ. Брацигово. Изготвен е проект
на План за застрояване, чиято цел е да се определи застрояването между трите
имота като свързано на вътрешно регулационните линии (имотните граници) на
имотите. За УПИ І-126 (собственост на жалбоподателката) даденото засроително
петно има характера на допълващо застрояване, а за останалите два имота, които
са с предназначение за обществено обслужване, то се явява основно.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
чието заключение, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е констатирало, че при построяването на жилищната
сграда на жалбоподателката в УПИ 1-126 в кв. 19, по плана на с. Исперихово, е спазено
отстоянието от изискващите се 3 м от южната регулационна линия, която съвпада с
границата на имота, т.е. застрояването в имота е ниско жилищно, свободно. Новопредвидената
застройка, одобрена с обжалваната заповед, включва сградата в свързано застрояване
със съседните два урегулирани имота - УПИ IV-125 и УПИ V-125, т.е. не се спазват
отстояния от границата, а застрояването стига и тангира на самата граница. В експертизата
е казано, че няма дадено съгласие на жалбоподателката за одобряване на свързано
застрояване, засягащо жилищната й сграда (такова не е представено към преписката
за изменение).
Според вещото лице одобреното с обжалваната заповед изменение на Плана за
застрояване и работен устройствен план към него, не отговаря на разпоредбите на
чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, съгласно които влезлите в сила подробни устройствени
планове могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по
чл. 131, ал. 2, т. 1 и носители на вещни права върху тях. В случая няма съгласие
на собствениците на един от засегнатите с изменението имоти - пл. №126, за който
е отреден УПИ 1-126. Посочено е, че в УПИ 1-126, собственост на жалбоподателката,
застрояването е свободно: жилищната сграда не е калкан, същата има прозорци и стреха.
С включването й в свързаното застрояване със съседните парцели, съгласно одобрената
заповед, се затварят прозорците на южната й фасада, входовете за етажите й и входа
за дворното място.
Вещото лице е категорично, че с одобряването на изменения План за застрояване
и работен устройствен план към него е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която свързано ниско застрояване (каквото е в случая) се допуска при
наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани
имоти, в които се установява свързаното застрояване (имотът на жалбоподателката
е съседен на имота — пл. № 125 на собственика, поискал изменението).
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, на
основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и
Решение № 1 от протокол № 5/10.06.2020 г. на Общински експертен съвет по
устройство на територията, но в противоречие материалноправните разпоредби по
издаването й.
Безспорно по делото се установи от приетата и
неоспорена съдебна експертиза, че новопредвидената застройка, одобрена с обжалваната
заповед, включва сградата в свързано застрояване със съседните два урегулирани имота
- УПИ IV-125 и УПИ V-125, т.е. не се спазват отстояния от границата, а застрояването
стига и тангира на самата граница.
Въпреки, че в обяснителната записка по изготвения ПУП
е посочено, че за УПИ І-126 (собственост на жалбоподателката) даденото застроително
петно има характера на допълващо застрояване, то съдът намира, че в случая е
приложим текстът на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, съгласно които влезлите в сила
подробни устройствени планове могат да се изменят когато има съгласие на всички
собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 и носители на вещни права върху тях.
Не е спорно по делото, че няма дадено съгласие на жалбоподателката за одобряване
на свързано застрояване, засягащо жилищната й сграда (такова не е представено към
преписката за изменение).
Действително, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗУТ,
характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване
и е съответно ниско, средно и високо. Вярно е и че такава разграничителна характеристика
на допълващото застрояване не е предвидена в закона. Но от обстоятелството, че характерът
на застрояването в един имот се определя от височината на основното застрояване
в имота, не може да се направи извод, че правилото на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ /че свързано
ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие
на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява
свързаното застрояване/, е относимо и приложимо само за постройки на основното застрояване.
Ако волята на законодателя е била в този смисъл, то нормативното изискване по чл.
21, ал. 5 от ЗУТ нямаше да е изведено в самостоятелна разпоредба, а щеше да бъде
отнесено към изискванията за свързано застрояване на сградите на основното застрояване,
регламентирани в чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл, съдът намира, че за предвиждане
за свързано ниско застрояване в два имота, се изисква наличието на нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ, в които се установява това свързано
застрояване. В случая липсва нотариално заверено съгласие на жалбоподателката като
собственик на УПИ І-126, поради което обжалваната заповед не отговаря на разпоредбите
на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Следва да се отбележи също, че тъй като жилищната
сграда, не е калкан, същата има прозорци и стреха и с включването й в свързаното
застрояване със съседните парцели, съгласно одобрената заповед, се затварят прозорците
на южната й фасада, входовете за етажите й и входа за дворното място.
С оглед гореизложеното, съдът намира
обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва
да бъде отменена.
По делото не е
направено своевременно искане за заплащане на направените разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 420/12.08.2020 г. на Кмета
на Община – Брацигово, за изменение на ПЗ и РУП за част от кв. 19, УПИ I-126,
IV-125-ТУ и V-125 –ТУ по РП на с. Исперихово, общ. Брацигово, с които се ситуира
свързано застрояване с височина до 4.5 м, Пзастр.≤60%, Позел.≥40%, Кинт≤1.2
по означенията и корекциите върху приложената скица-проект.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/