№ 21092
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110119227 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„У.Е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.“ ЕООД/ искова молба и уточняваща
такава /л.38/ насочена против М. В. Г., с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 74,97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор с клиентски № 533226**** от 29.05.2019 г.,
сключен между ответника и „Б.“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/01.08.2020 г. и сумата от 92,77 лева, представляваща стойността на
потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги, за което са издадени
фактури № **********/01.04.2020 г., **********/01.05.2020 г., **********/01.06.2020
г., **********/02.07.2020 г. за потребени ел. съобщителни услуги за период на
потребление от 01.03.2020 г. до 01.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 45183/2023 г. по описа на
СРС, 180-ти състав.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е придобито от ищеца въз
основа на уведомление от 11.08.2021 г. по т.1.1.2 към договор за цесия от 31.05.2021 г.,
с което вземането било прехвърлено на „И.Ф.“ ООД, а последното от своя страна
прехвърлило вземането на ищеца на 05.10.2021 г. Твърди се, че между ответника и
„Б.“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
533226**** от 29.05.2019 г. за ползване на мобилна услуга за номер 08******** с
избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 29,99 лв. /с ДДС/ и
добавен допълнителен пакет към него Happy Call с абонамент 0,60 лв./ месец, с ДДС, с
период на действие на договора 24 месеца. Твърди, че са издадени следните фактури:
Фактура № **********/01.04.2020 г. за отчетен период 01.03.2020 г. –
31.03.2020 г. на стойност 31,85 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 08******** –
24,96 лв.,без ДДС (от които 24,16 месечен абонамент Smart L; 0,50 лв. happy call; 0,30
лв. SMS); такса за възстановяване на абонатен номер за услуги спрени поради
неплащане 1,58 лв.; ДДС ставка 20 % - 5,31 лв.; платима в срок до 21.04.2020 г.;
1
Фактура № **********/01.05.2020 г. за отчетен период 01.04.2020 г. –
30.04.2020 г. на стойност 35,59 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 08******** –
29,66 лв.,без ДДС (от които 24,16 месечен абонамент Smart L+ и 0,50 лв. happy call;
5,00 лв. SMS); ДДС ставка 20 % - 5,93 лв.; платима в срок до 18.05.2020 г.;
Фактура № **********/01.06.2020 г. за отчетен период 01.05.2020 г. –
31.05.2020 г. на стойност 29,59 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер 08******** –
24,66 лв.,без ДДС (от които 24,16 месечен абонамент Smart L+ и 0,50 лв. happy call);
ДДС ставка 20 % - 4,93 лв.; платима в срок до 18.06.2020 г.;
Фактура № **********/02.07.2020 г. за отчетен период 01.06.2020 г. – 30.06.2020
г. на стойност 0,58 лв. – лихва за забавено плащане, платима в срок до 20.07.2020 г.
Сочи, че незаплатените суми са на обща стойност 97,61 лв., от които претендира
92,77 лв. Излага, че поради неплащане в срок на издадените фактури мобилният
оператор е прекратил едностранно договора на абоната, както и че е издал крайна
фактура № **********/01.08.2020 г. с начислена обща сума за плащане 173,36 лв., от
които 79,88 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора (от която
претендира 74,97 лв.) и 92,77 лв. потребени мобилни услуги от предходни отчетни
периоди. Аргументира, че поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, „Б.“ ЕАД е прекратил предсрочно договора, за което била начислена
неустойка представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга. Прави изявление за съобщаване на двете цесии с исковата молба.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата излага, че само
положените на стр. 6 и 7 от Договора подписи са нейни. Твърди, че никога не е
пребивавала на посочения в договора адрес за получаване на сметки/фактури, както и
че не притежава тел. 08********, в това число, че не е ползвала тел. 08******** и тел.
08********. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива
съображения в насока, че приложимата такава е 3-годишната. Оспорва цесиите. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, факта на сключен между „Б.“
ЕАД и ответника договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги със
съдържанието, посочено в исковата молба, че „Б.“ ЕАД е доставило на ответника през
процесния период далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, че
вземането е станало изискуемо, наличието на валиден договор за цесия, по силата на
който „Б.“ ЕАД е прехвърлило вземането си по процесните фактури в полза на „С.Г.Г.“
ООД, което валидно е прехвърлило вземането в полза на „У.Е.“ ЕООД, с предишно
наименование „Ю.” ЕООД, както и надлежното съобщение на цесиите на длъжника.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране и/ или
прекъсване на погасителната давност, в случай че твърди такива.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Договор се установява, че между
„Б.“ АД и ответника М. В. Г. са възникнали облигационни правоотношения, свързани
2
с доставка на електронни съобщителни услуги за клиентски номер 533226****.
Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземанията, предмет на
настоящото производство, като излага съображения, че същите са прехвърлени с два
договора за цесия, а именно: договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
16.10.2018г. между „Б.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД, по силата на който вземанията, предмет
на настоящото производство са прехвърлени на цесионера, като на следващо място се
твърди, че от своя страна „С.Г.Г.“ ООД прехвърля същите на ищеца с договор за цесия,
сключен на 01.10.2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства от ищцовото дружество не се установява, че вземането, предмет на
настоящото исково производство, е прехвърлено от „Б.“ ЕАД на „С. Г. Г.“ ООД.
От страна на ищцовото дружество не е представен по делото договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Б.“ ЕАД и „С. Г. Г.“ ООД. На
страница 12 по делото е представено единствено уведомление за цесия, с което
мобилният оператор уведомява ответника, че се прехвърля вземане в размер на
167.74лв., но не е посочено, вземането по който договор за мобилни услуги се дължи,
за кой период са дължими сумите и на какво основание / неплатени мобилни услуги,
лихва, неустойки и др./.
На следващо място не се установи по делото, че вземането е прехвърлено от „С.
Г. Г.“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г.
На страница 9 по делото е представен Анекс от 10.03.2020г. към договор за
цесия от 01.10.2019г., сключен между „С. Г. Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД, като от
съдържанието на същия се установява, че цедентът прехвърля на цесионера
вземанията, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса.
От страна на ищеца е представено единствено извлечение от Приложение № 1
към Анекс от друга дата 05.10.2020г., към договор за цесия от 01.10.2019г. /л. 13 /. Така
представеното извлечение обаче не може да формулира категоричен извод, че предмет
на цесията са били и вземания, произтичащи от процесния Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски номер 533226****, доколкото липсват
каквито и да било индивидуализиращи данни за източника на вземането /договор за
предоставяне на мобилни услуги/, страните по същия, предмета и тн. Видно от
процесното извлечение, в същото са посочени трите имена и единен граждански номер
на длъжника, размер на прехвърлено вземане, страните по договора за цесия, както и
обстоятелството, че процесното извлечение представлява част от Приложение № 1.
Извлечението обаче не съдържа каквато и да било информация за това прехвърленото
вземане на какво основание се дължи / не е индивидуализиран договорът за мобилни
услуги /. Процесното „извлечение“ има характер на частен свидетелстващ документ,
който се ползва с формална доказателствена сила, но същият не съдържа никаква
доказателствена информация. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013
г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за съда да
направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната
действителност.
На следващо място съдът намира за необходимо да акцентира и върху факта, че
се представя извлечение от процесното Приложение № 1 към договора за цесия, което
е индикация за евентуално скриване на неизгодна за страната информация с оглед
избирателно представени части от процесния частен документ.
По гореизложената аргументация съдът намира, че ищецът при условията на
пълно и главно доказване, не доказа по делото, че вземането му е прехвърлено с
3
поредица от сключени договори за цесия. С оглед обстоятелството, че ищцовото
дружество не доказа по делото, че е носител на вземането, предмет на настоящото
производство исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че формулираното от
ответника възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност се явява
основателно, поради следните съображения:
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Задълженията за плащане на цената на доставяната далекосъобщителна услуга
представляват такива за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД
и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност.
По аргумент от чл. 116, буква „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 11.08.2023г., респективно всички
вземания за доставени съобщителни услуги, станали изискуеми преди 11.08.2020г., са
погасени по давност.
От представените по делото фактури л. 20 -л. 24 се установя, че срокът за
плащане на вземането по всяка една от тях е изтекъл преди 11.08.2020г., респективно
вземанията на ищеца за доставени съобщителни услуги са погасени по давност.
В обобщение следва извода, че претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД е неоснователна.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
Претендира се неустойка в размер на 74.97лв., начислена след предсрочно
прекратяване на процесния договор за клиентски номер 533226****, като се сочи, че
размерът на неустойката е формиран от оставащите месечни абонаментни такси.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че част от
съдържанието на сключения между ответника и „Б.“ ЕАД договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, е клауза предвиждаща заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, настъпване на основанието за начисляване на
неустойката, размера на неустойката, в това число и валидно сключени договори за
цесия и надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил сумата за неустойка.
Основателността на иска за компенсаторна неустойка е предпоставена от
установяване валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на
договора, упражняване на правото за разваляне на договора и размера на неустойката.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно извършва проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто несъмнено е налице в
процесния случай.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата от процесния договор,
регламентираща вземането за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
4
нрави.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009г. е застъпено становището, че
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/ естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/ вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4/ съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като
се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка в
размер на всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на
срока на договора е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито
с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена, неустойката би довела до несправедлив правен резултат, а
именно доставчикът да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, нарушава
принципа за справедливост и обосновава извода, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
За пълнота съдът намира за необходимо да акцентира и върху това, че
аналогична хипотеза е тази, при която наемодателят, респ. лизингодателят претендира
от наемателя, респ. лизингополучателя всички оставащи до края на срока на договора
наемни/лизингови вноски след прекратяването му и след връщане на наетата вещ под
формата на неустойка. ВКС приема, че уговорката за неустойка в полза на
наемодателя при предсрочно прекратяване на договор за наем, определена в размер на
наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД (вж. Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., І Т. О., ВКС,
Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., І Т. О., ВКС, Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., І Т. О., ВКС, и цитираната в същите съдебна
практика, приложима към договора за финансов лизинг).
Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на Върховния съд да приеме,
че подобна уговорка за неустойка е нищожна, могат да бъдат приложени и към
настоящия случай по аналогия. И при договора за далекосъобщителна услуга
мобилният оператор се задължава да предоставя на абоната договорената услуга през
5
срока на действие на договора, а потребителят се задължава да заплаща уговорената
месечна такса. Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги води до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора поради отпадане на облигационната
връзка, а за мобилния оператор отпада задължението да предоставя договорената
услуга. При уговорена неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до
края на срока на договора мобилният оператор би получил имуществена облага от
насрещната страна в размера, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
но без да предоставя договорените мобилни услуги. С подобна уговорка на практика
се обезсмисля иначе формално даденото право на потребителя да прекрати предсрочно
договора ("по негово искане").
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в размер на 400.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК, от „У.Е.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. В. Г.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
92.77 лева, представляваща стойността на потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 01.03.2020 г. до 01.07.2020г., по Договор с
клиентски № 533226**** от 29.05.2019 г., сключен между ответника и „Б.“ ЕАД, за
която сума са издадени фактури № **********/01.04.2020 г., **********/01.05.2020 г.,
**********/01.06.2020 г., **********/02.07.2020 г. и 74.97 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор с клиентски № 533226**** от 29.05.2019 г.,
сключен между ответника и „Б.“ ЕАД, формирана от дължимите се месечни такси от
датата на прекратяване на договора до изтичане срока на същия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
45183/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „У.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. В. Г., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6