№ 65
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:ЕмИ. Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000328 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от
Й. СТ. УР., правоприемник на починалата в хода на производството ищца Й. СТ. Т., срещу
постановеното решение №260049 от 11.02.2021 г. по търг.дело № 634/2019 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от Й. СТ. Т., починала в
хода на производството и заместена от Й. СТ. УР., наследника и по закон, против ЗК Л. И.
АД и Г. ф. за осъждане на ответниците да и заплатят сумата 150 000 лв. - по 75 000 лв. всеки
един от тях, представляващи обезщетение за претърпени от първоначалната ищца Й. СТ. Т.
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А. Й. П., настъпила при ПТП на
20.02.2015 г., причинено при условието на независимо съпричинителство от М. К. Й. при
управление на МПС -М., рег.№..., застраховано в ЗК Л. И. АД, и от И. О. С. при управление
на МПС - Б., рег.№... без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите към датата на ПТП.
Жалбоподателят Й. СТ. УР., наследник по закон на починалата в хода на
производството ищца Й. СТ. Т., е останала недоволна от постановеното решение, като не е
съгласна с изводите на съда, че не са доказани съществувалите между ищцата и починалата
при ПТП отношения да са от такова естество, че да легитимират ищцата, като имаща право
да получи обезщетение. Посочила е, че не са обсъдени показанията на свидетелите в
цялост, като е изложила аргументите си в тази връзка. Моли да се отмени решението и се
1
уважат исковите претенции. Претендира направените разноски.
Срещу въззивната жалба са постъпили отговори от двамата ответници, както и от
конституираните трети лица помагачи на ответника Г. ф..
Ответникът ЗК Л. И. АД, чрез адвокат Д., счита въззивната жалба за неоснователна,
тъй като ищцата не попада в кръга на лицата, легитимирани да претендират
застрахователно обезщетение. Изложил е подробни съображения, като моли да се остави без
уважение въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът Г. ф., чрез адвокат М., също счита въззивната жалба за неоснователна по
подробни съображения. Моли да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Третите лица помагачи на страната на Г. ф. – законните наследници на И. О. С., а
именно И.И. С., В. ИЛ. СТ., П. ИЛ. ОГН., Ф. ИЛ. АНГ., Б. ИЛ. СТ., Г. ИЛ. ОГН., чрез
адвокат И.Ц., считат въззивната жалба за неоснователна и молят да се остави без уважение,
като се потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 15.02.2021 г., въззивната
жалба е подадена на съответно на 01.03.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на
решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, в исковата молба се твърди, че е настъпило ПТП на
20.02.2015г. около 22,00 часа, в района на 151 км на автомагистрала Т., причинено при
условието на независимо съпричинителство от М. К. Й. при управление на МПС -М., рег.
№..., застраховано в ЗК Л. И. АД, и от И. О. С. при управление на МПС - Б.1, рег.№... без
действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към
датата на ПТП. В резултат на ПТП била причинена смъртта на пътника в лекия автомобил
- Б.1 А. П. - рождена дъщеря на ищцата. По случая било образувано досъдебно
производство №42/2015г. по описа на ПП на ОД на МВР- П., прокурорска преписка
№1168/2015г, по описа на ОП- Пловдив, прекратени поради смъртта на двамата виновни
водачи.
Твърди се, че Й.Т. е от кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение,
тъй като е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата А. П. и като нейна
родна майка търпи болки и страдания от смъртта на дъщеря си. През целия си живот двете
били изключително близки, отношенията им се основавали на взаимна обич и грижи.
2
Починалата А. била осиновена на 11-годишна възраст от леля си /сестра на баща и/ и нейния
съпруг, като ясно осъзнавала кои са истинските и родители, които обичала безрезервно.
Взаимоотношенията между рождени родители и дете не се променили от това и връзката им
останала много силна. В началото детето започнало да живее при своите осиновители, но
трудно приемало факта, че е отделено от истинските си родители. Плачела, споделяла
страданията си с двете семейства. След като изминал определен период все по-често
оставала при рождената си майка.
Твърди се, че шокът ог внезапната смърт на дъщеря и бил интензивен и причинил на
ищцата Т. огромни неимуществени вреди, които търпи и ще търпи до края на живота си.
Изпаднала в дълбока депресия и криза.
Въз основа на тези твърдения е отправила претенциите си към двете застрахователни
дружества. Претендира по 75 000 лв. от всеки един от тях - обезщетение за причинените и
неумуществени вреди – болки и страдания, в резултат от непозволено увреждане - смъртта
на А., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на
главницата по отношение на ответния застраховател, а спрямо Г. ф. - от 05.07.2019 г.
Ответниците са представили отговори.
Ответникът ЗК Л. И. АД оспорва исковете по основание и размер, тъй като счита, че
ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Посочва, че действително с ТР № 1/21.06.2018г. по тьлк. дело №1/201бг. на
ОСНГТК на ВКС този кръг е разширен и с него е обявено за изгубило силата си
Постановление №2 от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС, но ПТП, във връзка с което се
претендира обезщетение, е настъпило на 20.02.2015 г., т.е. преди приемане на тълкува‐
телното решение. Ответникът счита, че ако преди постановяване на ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед
тълкувателното ППВС или ТР, което е било в действие към момента на настъпването им.
При условие на евентуалност, оспорва твърденията на ищцата за съществуване на
близка връзка между нея и починалата и дъщеря, както и твърденията за претърпените
неимуществени вреди, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен волан, позовава се на
пар.96,ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ, счита, че размерът на претендираното обезщетение не
отговаря на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът Г. ф. също оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че
липсва силна и дълбока емоционална привързаност между ищцата и починалата и
племенничка.
Възразява, че отговаря, тъй като вина за ПТП има водачът на увреждащия лек
3
автомобил М. с рег. № ... е имал застраховка Гражданска отговорност, сключена със ЗК Л.
И. АД, валидна към датата на произшествието.
При условие на евентуалност, счита, че исковете са прекомерно завишени, не
отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на икономическите условия в
страната, стандарта на живот и трайната съдебна практика към 2015 г. Позовава се на
нормата на чл. 493а, ал. 4 във вр. с пар. 96,ал.1 от КЗ и определения максимум на
обезщетението в размер на 5 000 лв.
Ищцата е подала допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията,
наведени от ответниците, като неоснователни и необосновани.
Допълнителен отговор е постъпил от Г. ф., с който ответникът поддържа вече
депозирания отговор и оспорва исковете изцяло по основание и размер.
От конституираните в производството по реда на чл.219, ал.1 ГПК трети лица-
помагачи на страната на ответника Г. ф. - П. И. О., Ф. ИЛ. АНГ., Б. ИЛ. СТ., В. ИЛ. СТ., Г.
ИЛ. ОГН. и И.И. С., чрез пълномощника им адвокат И.Ц., е постъпило писмено становище, с
което исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпилото
ПТП, наличието на вина, както и причиняване на вредоносния резултат от страна на И. С..
По делото са ангажирани доказателства от страните.
От представения акт за смърт на А. Й. П., се установява, че тя е починала на
20.02.2015 г., а от удостоверения за наследници и за родствени връзки, че нейни родители са
Н. С. С. и Й. П. С.. Първоначалната ищца Й.Т. е вписана в удостоверенията като съпруга на
В. Т. - вуйчо на П., т.е. тя е нейна вуйна.
Приложено е решение №182/26.11.1970г. на Пазарджишки народен съд,
постановено по гр.д. №550/1970г. Видно от решението, допуснато е пълно осиновяване на
малолетното дете А. В. Т., дъщеря на В. и Й. Т., от Н. С. С. и Й. П. С.. Т.е. първоначалната
ищца е рожденната майка на починалата А. Й. П..
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в
резултат на ПТП от 20.02.2015г. на А. П. са причинени множество увреждания - разкъсване
на гръдната аорта и прекъсване на гръбначния стълб на ниво 6-7 гръдни прешлени, излив на
2 л кръв в гръдната кухина /хемоторакс/, множествено двустранно счупване на ребра от I- во
до VIII- мо по средноключичната линия, счупване на лява бедрена кост, костите на носа и
разкъсно- контузна рана на лицето в областта на брадичката, които са довели до смъртта и.
Описаните увреждания отговарят по време и начин да са причинени при травма вътре в
автомобила при процесното ПТП, с което уврежданията и последвалата смърт са в пряка
причинно-следствена връзка.
По делото е изслушана автотехническа експертиза за механизма на ПТП, която
4
потвърждава твърденията в исковата молба в тази им част. Основни причини за реали‐
зиране на ПТП са, че водачът на М. е предприел движение по лентата за принудително
спиране на автомагистралата в посока, обратна на движението, през тъмната част на
денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава връзка, както и че водачът на лекия
автомобил Б. е навлязъл в лентата за принудително спиране в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато там са се намирали лекият автомобил М. и лекият автомобил Ф. П..
Няма спор, че първият автомобил е бил застрахован със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ответника ЗК Л. И. АД, а вторият автомобил не е бил
застрахован със задължителната застраховка.
За установяване отношенията между първоначалната ищца и починалата А. са
събрани гласни доказателства. Свидетелите И. Н. С. и К. З. Т. са разпитани на страната на
ищцата.
От показанията на първия, се установява, че с А. се познавали от деца, тъй като са
израснали заедно в с.Д. и са играли заедно, а впоследствие работили на едно и също място.
Й. била нейната майка, а като станал по-голям научил, че е осиновена от някаква леля в с.К..
А. живеела при леля си като дете и ходела на училище в с.К., но през ваканциите идвала в
с.Д.. Посещавала Й., казвала и „майко“, поддържали нормални отношения като майка и
дъщеря. Впоследствие със съпруга си П. посещавала баба Д., били в добри отношения. След
като починала А., баба Д. се почувствала много зле. Имало тъга в душата и.
Свидетелката Т. е снаха на първоначалната ищца, съпруга са сина и. От
показанията и се установява, че научила от свекърва си, че А. е осиновена, тъй като в
семейството мъжът и говорел за нея, като“моята сестра“. Веднъж, като им били на гости А.
и съпругът и П. и след като си тръгнали, свекърва и споделила за осиновяването, защото и
станало мъчно. След катастрофата свекърва и много се разстроила и настъпила голяма
промяна в нея. Дала и пари за уреждане на погребението, тъй като съпругът на А. починал
и нямало кой да се погрижи за нея, ходила на гробищата до 40-я ден. От показанията и се
установява, че А. се обръщала към свекърва и с „майко“, а на осиновителката си казвала
„леля“. Като раздавали нивите, лелята се била отказала от тях, но свекърва и настояла
нивите да се разделят по-равно между А. и брат и. Посочва, че ищцата не можела да
преживее смъртта на дъщеря си, а след това и тази на сина си, постоянно говорела, че иска
да иде в гробищата при децата си.
На страната на ответника ЗК Л. И. АД са разпитани свидетелите Н. Д. Л., В. Л. В.
и Т. Д. Д., съседи на Й.Т.. От показанията им се установява, че знаели за осиновяването на
А. от леля и и нейния съпруг. След осиновяването А. заживяла в с. К. при осиновителите
си, но често идвала в с.Д.. Отношенията и с Т. били добри, наричала я „майка”. След като се
омъжила А. живяла със съпруга си за няколко години в гр.Х., после двамата се върнали в
с.К., посещавали Т. почти всяка събота и неделя, събирали се на празници, правили си
5
заедно компоти, зимнина. Й. приела тежко смъртта на А., била изтормозена, плачела, като
всяка майка.
По делото е разпитан и свидетеля на ответния застраховател - Д. А. Д., но същият
няма впечатления от отношенията между рожденната майка и дъщеря и. Той пътувал заедно
с А., когато станало ПТП и не си спомнял тя да е с колан.
Третите лица – помагачи са ангажирали показанията на свидетеля А. М. О.. От тях
се установява, че И. С. и А. П. заживели на семейни начала в гр. Ч. за около два месеца от
началото на 2015 г. до ПТП. През този период от време не е виждал роднини на А. да я
посещават, от нея знае, че е била изоставена от майка си и отгледана от леля си, приемала за
своя майка леля си, казвала, че се чувства зле след като майка и я изоставила.
По делото са приети удостоверения за настоящ и постоянен адрес, съдържащи
данни за регистрираните адреси на ищцата Т. и на А. П., от които е видно, че последната е
имала постоянен и настоящ адрес в село К. до месец януари 2001 г., в гр. Х.- до 05.10.2004
г., за периода м. октомври 2004 г. – 2014 г. в с. К., област П., и от 22.12.2014г. - в гр. Ч., а
Й.Т. е била с регистриран настоящ адрес в с.Д. до 12.03.2019г. и след това - в гр. П..
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, като се има предвид, че заключенията по двете експертизи са изготвени от вещи
лица специалисти. Събраните свидетелски показания на свидетелите на ищцата и първия
ответник са непротиворечиви и непосредствени. Останалите показания са опосредени и
пресъздават чуждо мнение, поради което не могат да бъдат кредитирани от съда. От
значение е, че свидетелите на ответника са съседи, които пресъздават преките си
впечатления и наблюдения, както и че няма противоречие между техните показания с
показанията на ищцовите свидетели, както и с документите по делото. Въз основа на тях се
установява, че първоначалната ищца е рожденната майка на починалата А. в резултат на
ПТП. А. е била осиновена на 11 години от нейните леля и чичо при условието на пълно
осиновяване. Преместила се да живее при тях, но продължила връзките си с истинските и
родители. С тях били като нормално семейство. Прекарвала ваканциите си при тях в с.Д., а
след като се оженила постоянно ги посещавала заедно със семейството си, работили заедно,
правили си зимнина, празнували. А. се обръщала към баба Д. с „майко“. След като
починала, ищцата се променила, станала тъжна, погрижила се за погребението и за
последващите обреди. След като починал и сина и, искала да се прибере на гробищата при
децата си. На практика се установява, че отношенията между А. и Й., като дъщеря - майка са
се запазили, въпреки настъпилото пълно осиновяване. За тази връзка е без значение
обстоятелството къде са живели и къде е била адресната им регистрация. Установява се, че
Й. е изпитала силна мъка и тъга, след като А. починала.
В разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, уреждаща възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, не са посочени лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди. Съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение
6
№1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част
е разяснено, че възможността на обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и
родствен кръг /родител, дете, съпруг/, се допуска по изключение, само в случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
за особено близка житейска връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. В случая
формално и по документи първоначалната ищца не родител на починалата А., но е
рожденната и майка, като двете са запазили своите отношения. Следва да се отчете
моментът, в който е станало пълното осиновяване и възрастта на осиновеното дете,
запазването на отношенията с рождените родители като нормално семейство. Връзката
майка - дъщеря се е запазила, а тя е най-близката родствена връзка. Установява се и болката,
която е изпитала първоначалната ищца след смъртта на А.. Затова в конкретния случай е
оправдано да се претендира и получи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от смърт. Налице е изключението в посоченото тълкувателно решение, което е
задължително съгласно чл.130 от ЗСВ от приемането му.
Възмездяването на неимуществените вреди е по справедливост, но винаги с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в
резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на увреждането, интензитета му, в
каква степен тези обстоятелства са се възприели от ищцата и как са се отразили върху
психиката и емоциите и. Следва да се имат предвид родствените отношения между
починалия и ищцата, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай.
Преценявайки всички посочени обстоятелства спрямо установените отношения между
ищцата и А., общуването между тях, отражението на смъртта върху ищцата, моралните и
страдания, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, се явява сумата от 150 000 лв. Не следва да намери приложение пар.96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., съгласно която разпоредба обезщетението за
7
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4, т.е. на други лица, които са
имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, се определя в размер
на 5000 лв. до влизане в сила на методика по чл.493а, ал.2. Тази разпоредба противоречи на
норми от общностното право. По силата на пар.7,т.2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от
16.02.2018 г., КЗ въвежда изискванията на посочените в разпоредбата директиви, в т.ч. на
Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на автомобилистите при
използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Съгласно чл.9,ал.1 от посочената директива със заглавие“Минимални суми“, без да
се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат,
всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-
малко по отношение на следните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо
от броя на пострадалите.
Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-
късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални
застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.
Държавите-членки, които въвеждат такъв преходен период, информират Комисията за това
и посочват продължителността на преходния период.
Въпреки това, най-късно до 11 декември 2009 г. държавите-членки увеличават размера на
гаранциите, така че те да достигнат най-малко половината от размера, предвиден в първа
алинея.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит на максималното
обезщетение, което може да се получи при застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите противоречи на чл.9,ал.1 от директивата, тъй като е значително по-нисък
от минималния размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между
страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство,
тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното
право.
С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12,
постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви
от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива
72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска
отговорност при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
8
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
пар. 2 от Втора директива 84/5". Посочената директива е кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително на основание
чл.633 от ГПК.
Пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не съответства на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО, поради което определеният максимален размер на обезщетение в
него не следва да се прилага.
Следва да се отбележи, че посочената директива е транспонирана в националния
закон – КЗ от 2005 г./отм./, в сила от 11.06.2012 г. до 31.12.2015 г. Съгласно чл.266 от
КЗ/отм./, задължителната застраховка Гражданска отговорност се сключва за следните
минимални застрахователни суми:
1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, 10 000 000 лв.- при две или
повече пострадали лица,
2.за вреди на имущество- 2 000 000 лв. за всяко събитие.
Транспонирана е и в действащия КЗ. В чл.492 е посочен размерът на минималната
застрахователна сума/лимит на отговорност/, както следва :1.за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, 2.за вреди на имущество (вещи) – 2 100
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Ищцата е поискала застрахователното обезщетение да бъде заплатено по равно – по
75 000 лв. от застрахователното дружество и от Г. ф.. От констатациите на
автотехническата експертиза се потвърждават твърденията в исковата молба за независимо
съпричинителство на двамата водачи. Съпричинителите отговарят солидарно за цялото
задължение към увреденото лице. Съгласно чл.122 от ЗЗД, кредиторът може да поиска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Посочената разпоредба
дава възможност за разделна отговорност на длъжниците и зависи от преценката на
кредитора. При наличието на посочената норма и имайки предвид, че за конкретния случай
са приложими правилата на КЗ от 2005 г./отм./, който не съдържа специална норма по този
въпрос, следва да се зачете претенцията на ищцата, а именно да бъдат осъдени двамата
ответници да заплатят всеки един от тях по 75 000 лв., ведно със законната лихва, посочена
в исковата молба.
Следва да се посочи, че не се установява възражението за съпричиняване от страна
на пострадалата, направено от ответника - застрахователно дружество. Само показанията на
9
един свидетел в тази връзка, които не са категорични, както и липсата на констатации в
автотехническата и медицинската експертиза за предпазен колан и отражението му върху
пострадалата при ПТП, водят до извод за неоснователност на възражението.
С оглед на гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното
решение следва да бъде отменено, като се уважи исковата претенция, ведно със законната
лихва, както е посочено в исковата молба.
По отношение на разноските - на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски с оглед изхода на делото. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК, в който е
посочена сумата от 3 000 лв. ДТ за въззивното производство, както и е посочена претенция
за заплащане на адвокатско възнагражден по силата на чл.38,ал.2 във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от ЗАдв., ведно с приложен договор за правна помощ. Искането е основателно. Съгласно
чл.7,ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да се присъди адвокатско възнаграждение – 4 530 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260049 от 11.02.2021 г. по търг.дело № 634/2019
г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД и Г. ф. да заплатят на Й. СТ. УР., наследник по закон на
починалата в хода на производството Й. СТ. Т., обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв., от които 75 000 лв. - неимуществени вреди от ЗК Л. И. АД и 75 000
лв. неимуществени вреди от Г. ф., представляващи обезщетение за претърпени от Й. СТ. Т.
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А. Й. П., настъпила при ПТП на
20.02.2015 г., причинено при условието на независимо съпричинителство от М. К. Й. при
управление на МПС -М., рег.№..., застраховано в ЗК Л. И. АД, и от И. О. С. при управление
на МПС - Б., рег.№... без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва, както следва: върху 75 000
лв. по отношение на ЗКЛ. И. АД, начиная от 20.02.2015 г. до оконтателното изплащане,
върху 75 000 лв. по отношение на Г. ф., начиная от 05.07.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД и Г. ф. да заплатят на адвокат Т. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. в размер на 4 530 лв., както и на Й. СТ. УР., наследник по закон
на починалата в хода на производството Й. СТ. Т., сумата от 3000 лв., разноски за
въззивното производство.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11