Решение по дело №42/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 77
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700042
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 11.04.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участието на прокурор Виолета Радева при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 42 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на С.Д.Ц. с ЕГН ********** ***, който чрез пълномощника си адв.М.Н.от ВАК, обжалва Решение № 285/07.12.2021г на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД №1467/2021 по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 4498725 на ОДМВР – гр. Шумен, с който на С.Д.Ц. е наложено на административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от с. з.

Касаторът излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не са налице достатъчно доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин, че е извършител на въпросното административно нарушение. Сочи, че е сезирал Районна прокуратура – Шумен по повод процесния автомобил, с искане да за съдействие за връщането му, като по сигнала има образувано досъдебно производство. Извън горното, релевира доводи за неспазване изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и съответно – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като твърди, че същите не са отчетени от въззивния съд. Редовно призован в съдебното заседание, не се явява, като чрез депозирана в съда писмена молба, касаторът поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – ОД на МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И.С., която изразява становище за неоснователност касационната жалба. Сочи, че правилно с ЕФ е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора, в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, тъй като същият не е представил СУМПС на лицето, за което твърди, че е управлявало автомобила. По изложените в съдебно заседание аргументи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на страната да бъдат присъдени разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на оспорваното решение на Районен съд -  гр.Шумен.

Настоящата съдебна инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна е установено, че на 16.02.2021г. в 14.40 часа, с автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип „ARH CAM S1” е заснето движението на лек автомобил марка „М.Ц.***” с ДК № *******, движещ се по път I-2 км. 108+500 (П.В.Белокопитово) посока на движение гр.Шумен. В посочения пътен участък, при максимално разрешена скорост на движение до 60 км/ч, процесният автомобил се е движел със скорост 77 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №  4498725. В същия като нарушител е вписано името на касатора С.Д.Ц., на името на когото е било регистрирано горепосоченото моторно превозно средство. В електронния фиш са посочени дата и час на извършеното нарушение според показанията на годно техническо средство (преминало последваща проверка видно от Протокол от проверка № 81-С-ИСИС/29.10.2020г.), а за място на нарушението - път I-2, км. 108+500 (П.В.Белокопитово) посока на движение гр. Шумен.

Електронният фиш е обжалван от касатора пред Районен съд – гр. Шумен в законовия срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че жалбата е неоснователна, твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин, като административно наказателната отговорност на лицето е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Така мотивиран съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Настоящият състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно районния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Чрез събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство - мобилен радарен скоростомер, заснемащ дата и часа на нарушението, и регистрационния номер на моторното превозно средство, извършило нарушението. От приложения по делото протокол от проверка е видно, че въпросната радарна система е одобрена и проверена. 

Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на  електронния фиш. Аналогични възражения са релевирани и във въззивното производство, като районният съд е обсъдил същите и е изложил подробни аргументи за тяхната неоснователност. Мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. В допълнение към същите съдът намира за необходимо да акцентира още веднъж върху обстоятелството, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, но това важи само спрямо последиците, с които се ползват влезлите в сила актове. Няма изискване за прилагане на правилата относно процедурата за съставяне и изискуеми реквизити на наказателното постановление, въведени чрез разпоредбите на ЗАНН и по отношение и на електронния фиш. Реквизитите на електронния фиш са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4, като в него трябва да се съдържат данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са описани в обжалвания фиш, а именно – превишаване на максимално допустимата скорост със 17 км/ч при ограничение 60 км/ч, което представлява нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като издател на електронния фиш е вписан ОД на МВР - гр.Шумен. Посочено е мястото на извършване на нарушението - обл. Шумен, път I-2 км. 108+500 (П.В.Белокопитово) посока на движение гр.Шумен.  В хода на съдебното производство ответната страна е представила доказателства, сочещи спазването на изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, уреждащи условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТТС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Предвид изложеното правилно въззивният съд е приел, че електронният фиш е съставен при липса на процедурни нарушения.

Като неоснователни се преценяват възраженията на касатора за недоказаност на авторството на извършеното нарушение. В електронния фиш С.Д.Ц. е посочен като нарушител, в качеството му на собственик на регистрираното моторно превозно средство. Същият попада в кръга лица по чл.188, ал.1 от ЗДвП и като такова лице, той може да бъде субект на административна отговорност по наложеното административно наказание. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е установена оборима презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, а тежестта за доказване, че водач е друго лице се носи от собственика на моторното превозно средство. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП презумпцията се оборва чрез предоставяне в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Касателно представената от С.Д.Ц. декларация, че е предоставил автомобила си на Т.А.А.на 08.07.2019г., въззивният съд правилно е обсъдил и възприел, че същата е само един от двата кумулативно изискуеми от законодателя елемента. Чрез непредставянето на копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, сочено като извършило нарушението, С.Д.Ц. не е посочил кой е управлявал автомобила, поради което същият в качеството му на собственик, следва да понесе административно наказателната отговорност за извършеното с него нарушение.

Изводите за установеност на субективния елемент не се разколебават и от представеното пред настоящата инстанция Постановление за образуване на досъдебно производство от 05.01.2022г. на прокурор при ШРП, ТО – Нови пазар, като в тази насока настоящият състав отчете и обстоятелството, че същото е образувано, за това, че през м.септември 2021г. противозаконно е била присвоена чужда движима вещ – лек автомобил „М.Ц.***“, собственост на С.Д.Ц., а деянието, за което е издаден електронният фиш, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, е извършено на 16.02.2021г., т.е. преди датата на соченото в прокурорското постановление противозаконно присвояване.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в унисон с материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът като съобрази характера на спора намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 лв.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :  

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/07.12.2021г., постановено по ВАНД № 1467/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА С.Д.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.04.2022 г.