РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6109 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу В.Н.М. ЕГН ********** *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в
размер на 142.62 лв., представляваща главница за потребена, но незаплетена далекосъобщителна
услуга по договор, задене под кл. № ***г., сключени между ответника и „БТК“
ЕАД, както и сума в размер на 36.66 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3238/2020 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага, че с договор
за цесия ”С,Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* му е цедирал вземанията, които
дружеството от своя страна е придобило въз основа на договор за цесия от „БТК”
ЕАД. Сочи, че част от цедираното вземане е и дълг, който има ответника спрямо
„БТК“ ЕАД за доставени мобилни услуги, чието потребление е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 13868532001. Твърди се, че между „БТК” ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***от дата 04.05.2017 г. за ползване на далекосъобщителна
услуга за мобилен номер ***с избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна
такса 23,99 лева, със срок на договора за 24 месена, съответно до 04.05.2018 г.
Излага се, че въз основа на сключените договори
на ответника са издавани следните
фактури № **********/01.06.2017 г., №**********/01.07.2017 г., №**********/
01.08.2017 г., №**********/02.09.2017
г., за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г. на стойност 175.42 лева. Сочи
се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото
дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 142,62лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г.,
07/2017г., 08/2017г. и за месец 09/2017г. Излага се, че съгласно чл. 29 от ОУ
на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на заплащане бил 15
дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната
му дата, която не можело да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Твърди се, че незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 175,42лв. е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Излага се, че датата на деактивация
на процесния абонамент е 05.09.2017г. Сочи се, че няма пречка
уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ, като
моли съда да връчи същото. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск
и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да постанови решение,
съобразно доказателствата по делото. Твърди, че в момента излежава присъда в
Затвора и като бъде освободен ще може да заплати сумата.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3238/2020 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№1735/17.07.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 142,62 лв., представляваща главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г.; сумата 36,66 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2020г., както и сумата 205 лв. разноски по делото,
от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за
депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно
указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от
представения препис на Договор от 04.05.2017г., сключен между „БТК” АД, в
качеството на доставчик и В.Н.М., в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по
силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***за
мобилен номер ***с избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса
23,99 лева, със срок на договора за 24 месеца, съответно до 04.05.2018 г.
Приобщена като доказателство по делото е и декларация, подписана от
ответника, с която същият приема ОУ на доставчика на далекосъобщителната услуга.
От приложените по делото фактури с №№
**********/01.06.2017 г., №**********/01.07.2017 г., №**********/ 01.08.2017
г., №**********/02.09.2017 г., за
периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г., че общото фактурирано задължение
възлиза на стойност 175.42 лева.
Видно
е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в
чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15
дни от издаване на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от
ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК следва да бъде извършено
в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в
чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките
за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Не
се твърди от ответника плащане на начислените суми или оспорването им в
посочения в чл.41 от ОУ срок.
Установява се от представените преписи на Договор за прехвърляне
на вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент и
„СГ Груп” ООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., сключен между „СГ Груп” ООД, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД,
в качеството на цесионер и извлечение от Приложение №1 към втория договор се
установява, че вземанията на „БТК” ЕАД, произтичащи от сключения с ответника
договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени първоначално в полза на
„СГ Груп”, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на потвърждение за
извършената цесия,
изходящо от „БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се
установява, че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били
прехвърлени по силата на сключения
договор за цесия от 16.10.2018г., сред които и
ответника по делото.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до
длъжника В.Н.М. за извършените цесии,
изходящо от цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от
цедента по договора от 01.10.2019г., което е връчено на ответника като
приложение към исковата молба по правилата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и „БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги,
валидни договори за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на
ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е
станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжника е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на
праводателя на праводателя си по сключения между ответника и него договор за
доставка на телекомуникационни услуги.
Страните
не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че
вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени на
16.10.2018г. от страна на „БТК” ЕАД в полза на „СГ Груп” ООД, а последното ги е
прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД на 01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Съгласно трайната практика на ВКС,
няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от
доказателствата по делото, че „СГ Груп” ООД е изготвило уведомление до длъжника
за цесиите, извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на
пълномощник на цедента по договора от 16.10.2018, съгласно изрично пълномощно
за това действие и в качеството на цедент по договора от 01.10.2019г. Не се
установи уведомлението да е достигнало до длъжника преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на ответника с ИМ
и този факт следва да бъде съобразен в съответствие с нормата на чл.235, ал.3
от ГПК.
При тези обстоятелства, съдът
приема, че цесиите от 16.10.2018г. и 01.10.2019г. са породили действие спрямо
ответника.
Безспорно
е по делото и, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника, в качеството на абонат и „БТК” АД
по сключен между тях договор за далекосъобщителни услуги от 04.05.2017
г..
Установено е и, че за периода от 01.06.2017г.
до 02.09.2017г. е била начислена уговорената стойност на предоставените по
процесния договор далекосъобщителна услуга в размер общо на 175,42 лева.
Ответникът
от своя страна не ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги
на уговорените дати на падеж, като падежът за плащане на задължението по
последната издадена фактура е изтекъл на 18.09.2017г. същият не оспорва и
дължимостта на сумите.
Процесните
фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери, като не
се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в срока на
действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им. Не
е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните суми пред БТК.
Поради
изложеното съдът приема, че услугите са били предоставени през процесния период
от време, според уговореното и плащане е дължимо в размера на регламентираните
в правоотношението между страните по процесния договор суми.
Поради
неизпълнение на задължението за плащане на главниците на уговорените дати на
падеж, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава и дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендирания период от време – 21.09.2017г. (падежът на
плащане на задължението по последната издадена фактура) до 01.04.2020г. в размер на 36,66 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че
следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца дължи
на ответника претендираната главница в размер на 142.62лв. както и обезщетение
за забавеното й плащане за процесния период от време в размер на 36.66лв.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 205,00 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско
възнаграждение.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 205,00 лв.,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че В.Н.М. ЕГН ********** *** дължи на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, обща
сума в размер на 179,28 лев, от които сума в размер на 142.62 лв., представляваща главница за потребена, но незаплетена
далекосъобщителна услуга по договор, завенен под кл. № ***г., сключени между
ответника и „БТК“ ЕАД, както и сума
в размер на 36.66 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2020 г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.М. ЕГН ********** *** да
заплати „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205,00 лева
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3238 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 205,00 лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
решението може да се обжалва пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: