№ 8748
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110150337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ от С. Н. Й. против О. Н. С. за
заплащане на сумата 6000,00 лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, и сумата 580,00 лева - представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за зъболечение -300 лв., и
изграждане на коронка -280 лв.; ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на извършване на деликта – 24.07.2022 г. до окончателното им
изплащане, и двете настъпили в резултат на причинено от ответника счупване на
първи горен десен зъб и оток на устни с охлузване на горна устна, с подлежащо
кръвонасядане и ограничено охлузване с подлежащо кръвонасядане на долна
устна на 24.07.2022 г. в гр. София.
Ищецът твърди, че на 24.07.2022 г. в гр. София, страните са били
участници в ПТП, причинено виновно от отв. С., непосредствено след което
ответникът е нанесъл удар с юмрук в областта на устата на ищеца, от което са
причинени посочените телесни увреждания на Й.. Пояснява, че за това е водено
НОХД №5994/2023 г. СРС, за причинена на ищеца средна телесна повреда, за
което ответникът е оправдан, доколкото се установило, че медикобиологичните
признаци кореспондират с лека телесна повреда. Поддържа, че възстановителния
период продължил 30 дни, през който ищецът изпитвал силно главоболие,с
повръщане, събуждане по време на сън, стрес и уплах; неудобства при хранене и
говорене; негативни изживявания има и до днес при спомена за случилото се,
чието обезщетяване претендира с парична равностойност, както и
възстановяването и на сторените разноски за заболечение.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 30.09.2024
г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба, като оспорва
исковете. Възразява по изложената в искова молба фактическа обстановка и
наличието на причинна връзка между посоченото деяние, което е да извършено
1
противоправно и виновно от ответника, и твърдения вредоносен резултат; като
счита, че твърдяното ПТП е ирелевантно.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от Присъда №262/24.04.2024 г. по НОХД №5994/2023 г. по описа
на СРС, влязла в законна сила, съдът признава ответника О. Н. С. за невиновен в
това на 24.07.2022 г., около 15:20 ч., в гр. София, на Околовръстен път, на
отбивката за АМ „Тракия“ с посока на движение гр. Пловдив, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на устата на С. Н. Й. да му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на короната на първи, горен, десен зъб, което
травматично увреждане да е довело до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава по
повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество
между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес. Зачита се не само осъдителната, но и
оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане - например деянието на ответника,
причинната връзка между него и вредите, наличността на вреди, но не и когато
оправдава обвиняемия поради несъставомерност на деянието, защото, макар и да
не е престъпление, деянието може да бъде непозволено увреждане. Влязлата в
сила оправдателна присъда, с която се приема, че подсъдимият не е извършил
престъплението, за което е обвинен, ще се ползва със сила на пресъдено нещо
само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното
обвинение. В този смисъл е Определение № 381 от 16.09.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 434/2022 г., I т. о.,Решение № 41 от 3.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 131/2019
г., II н. о., НК, Решение № 18 от 9.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1512/2017 г., I т. о.
Ето защо и в контекста на настоящия правен спор съдът приема гражданският
иск за допустим, а при неговото разглеждане подлежи на проверка има ли деяние
в смисъла на противоправно поведение, което не е предмет на присъдата,
авторството и вината.
От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на СМЕ,
преценени заедно и поотделно при условията на чл. 172 и 202 от ГПК, се
изяснява, че ответникът на 24.07.2022 г. в гр. София, на Околовръстен път, на
отбивката за АМ „Тракия“ с посока на движение гр. Пловдив, е нанесъл на
ищеца удар с юмрук в областта на устата, от което му причинява счупване на
корона на първи, горен, десен зъб, с оток на устните, охлузване на горна устна, с
подлежащо кръвонасядане и ограничено охлузване с подлежащо кръвонасядане
по лигавицата на долна устна, което травматично увреждане при установените
от вещото лице медикобиологични признаци, произход и степен на увреждането,
и необходим период за възстановяване, кореспондира с лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Ищецът провел дентално лечение, като през
възстановителния период бил с ограничена функцията отхапване и затруднение
при говора. От Фактура №125/28.03.2023 г., издадена от АПСП-ИП Д-р Лъчезар
Попов се установява, че са сторени от ищеца разноски за сумата 580,00 лева -
разходи за зъболечение -300 лв., и изграждане на коронка -280 лв., които са
необходими предвид констатацията на вещото лице, че именно предприетите
2
медицински дейности са съответното лечение.
Съдът възприема показанията на св. З.-Й.а за достоверни, тъй като
преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски
логични, и не се установиха противоречия и заинтересованост от изхода на
делото. Показанията свидетелят се подкрепят еднопосочно от писмените
доказателства и анализирайки хронологията на настъпилите непосредствено
събития преди и след инцидента. Видно от фиш за СМП и амбулаторен лист от
24.07.2022 г. се установяват обективните находки, видът, местоположението на
телесното увреждане върху лицето на ищеца. Възприятията на свидетеля са на
очевидец - преки и потвърждават по време, място и начин настъпването на
увреждането, а по отношение на авторството е възприела непосредствено
ответника. Показанията св. С. И. не опровергават съобщеното от св. Й.а,
доколкото той потвърждава времето и мястото на деликта, както и настъпването
по-рано на пътно-транспортно произшествие между страните, който контролен
факт потвърждават всички останали доказателства, а именно причинен от
ответника при управление на товарен автомобил удар в задната част на
управлявания от ищеца лек автомобил. Свидетелят макар да няма преки
впечатления за физическото съприкосновение между страните, довело до
телесното увреждане, потвърждава настъпването на правнорелевантните факти,
че именно ответникът е слязъл от товарния автомобил, а ищецът е останал вътре
в колата, поради което и няма как да възприеме последиците от нанесения от
ответника удар по лицето на ищеца.
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане
другиму, е необходимо извършено деяние на ответника (волеви акт извършен
чрез действие или бездействие), което е противоправно, поради несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за
поведение и фактическо осъщественото от дееца, както и неимуществени вреди,
между които и деянието да има обсуловеност такава (причинна връзка), че без
деянието никога не биха настъпили точно те и точно в този им вид. Тези
обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Вината на извършителя се
предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. При установяване на горни
обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното
парично вземане.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав
на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. За тази преценка следва да се съобрази вида на
причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на
увредения, вида и характера деянието, общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически
условия към момента на деликта. В настоящия случай увреждането е причинило
на ищеца затруднения в говор, ограничена е физиологическата функция на
зъбите – дъвчене, нарушен естетичния вид на лицето поради отток и охлузване, а
ежедневието на ищеца, който е в активна възраст е било съпроводено със стрес
и влошаване качеството на живот. Съдът приема, с оглед начина на извършване
на деянието, интензивността на засягане на психичното здраве, отражението
върху емоционалното състояние и физическо здраве, периодът за възстановяване
на здравето, че справедливият размер на заместващото едно глобално
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата 3000,00
лв., а над този уважен размер до пълния предявен размер исковата претенция
следва да се отхвърли.
Съдът намира, че травматичното увреждане кореспондира с необходимото
3
лечение, по повод което са сторени претендираните разноски, и същите
представляват имуществена вреда от вида претърпяна загуба за ищеца,
настъпила като пряка последица от противоправното поведение на ответника.
Ето защо исковата претенция за заплащането им подлежи на уважение по
основание и размер.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при парично задължение, породено от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането, когато е делинквента е известен. Доколкото паричното
задължение е дължимо и изискуемо, то като законна последица от това се дължи
обезщетение в размер на поисканата законна мораторна лихва, считано от
24.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да възстанови на ищеца сторените деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата общо 1215,37 лв. за платени държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът има право на
съдебни разноски за сумата 91,19 лв. -платено възнаграждение на вещо лице. По
компенсация в полза на ищеца следва да се присъди сумата 1124,18 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Н. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********, да
заплати на С. Н. Й., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 3000,00 лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и на основание чл. 45, ал.1 от
ЗЗД, сумата 580,00 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди-разходи за зъболечение 300лв. и изграждане на коронка-
280лв., настъпили в резултат от счупване на корона на първи, горен, десен зъб, с
оток на устните, охлузване на горна устна, с подлежащо кръвонасядане и
ограничено охлузване с подлежащо кръвонасядане по лигавицата на долна
устна, причинени чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата на
24.07.2022 г. в гр. София, на Околовръстен път, на отбивката за АМ „Тракия“ с
посока на движение гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.07.2022 г. до окончателното им плащане; като иска за главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди над уважения
размер от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 6000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА О. Н. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********, да
заплати на С. Н. Й., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 1124,18 лева – съдебни разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4