Решение по дело №4372/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 764
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20183110204372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,     2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 14.03.2019 година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо Минев

         при секретар Петя Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4372 по описа за 2018г.

РЕШИ:

                   ОТМЕНЯ Наказателно постановление №271 от 30.07.2018г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Д.Н.Б., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева  на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

                   Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна                    жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени  пред АС Варна по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

          Производството е образувано  на  основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа  на жалба, предявена  от Д.Н.Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление №271 от 30.07.2018г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Д.Н.Б., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева  на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

        В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, както и че са допуснати съществени прцесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

         В съдебно заседание  въззивникът  нередовно призован, се явява лично и с адв.Бончева-Попова, поддържа жалбата си и по същество пледира за отмяна на НП.

         Въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебно заседание се представлява от ю.к Карагеоргиева, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на Община- Варна.

         След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 23.07.2018г. е съставен АУАН на въззивника Б., за това, че на 16.07.2018г. в гр. Варна около 11:10ч, като водач на лек автомобил „Пежо” с рег. № В 9685 ВТ на ул.”Охрид” срещу №10 е паркирал управлявания от него автомобил на пътното платно, с което създава пречки за преминаването на другите участници в движението.

         Нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен, като по него е направено вързажение, че на улицата на която е паркиран автомобилът от ул.“Цариброд“ до ул.“Преслав“ липсват поставени пътни знаци и маркировка уреждащи движението и паркирането.

           В последствие е издадено атакуваното НП, като АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, а също така и правната квалификация на нарушението. В него нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на въззивника, като му е наложена глоба в размер на 20.00лв на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

          В с.з. са допуснати и разпитани като свидетели П.Х.Я. , и Д.И.Д., като и двамата установяват, че процесния автомобил е паркиран на място на което това не е било забранено с вертикална или хоризонтална маркировка. Св.Я. твърди, че от години единствено и само на тези места живеещите на ул.“Охрид“ паркират автомобилите си, а св. Д. твърди, че автомобилът на въззивника е пречел на движението на останалите участници в движението. Д. също така твърди и факта, че на пътното платно имало поставени циментови саксии, които оформяли своеобразни джобове, твърди и че саксиите и дърветата и поставените туби на пътя представлявали пречка за двимежието, но липсвала възможност да ги санкционира.

          Съдът намира, че становището на св.Д. в тази му част е меко казано несериозно и поради това не следва да го обсъжда.

         По делото са приложени и фото снимки, които не са оспорени от страните, като на същите се установява пълната липса на каквато и да било регулация на движението с вертикална или хоризонтална маркировка на мястото на паркирането на процесния автомобил.

         По делото е приложено и копие на генералния план на Община Варна. Факт е обаче, че фактическото положение се е различавало от описания генерален план на общината и на мястото на паркирането на автомобила на въззивника не е имало поставени пътни знаци.

         Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на Д.Н.Б. е проведено неправилно и  незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение при изписване  на приетата за установена фактическа обстановка.

         В хода на проведеното с.з. се установява, че неправилно е била установена фактическата обстановка. По делото липсват доказателства за това, че Б. е нарушил правилата за паркиране и защо е прието, че именно въззивника е паркирал процесното МПС.

         Липсата на описание на доказателствата доказващи нарушението представлява самостоятелно отменително основание. За съдът остава неясно на какъв принцип е преценено, че един автомобил пречи на останалите участници в движението. От показанията на св.Д. става ясно единствено и само, че на пътното платно е имало и множество циментови препятствия, липсвал е тротоар на едната страна на улицата, поради започнат строеж и майки с колички нямало да могат да преминават от там, но не е конкретизирано конкретното нарушение и не е документирано същото.  

         По делото липсват каквито и да било доказателства, че именно въззивника Б. е управлявал и паркирал процесния автомобил в деня на проверката, а наказанието предвидено за описаното нарушение е едиствено и само за водача на автомобила, който го е допуснал. В тежест на АНО е да докаже, че именно въззивника Б. е управлявал автомобила и го е паркирал на описаното по-горе място, а също и че мястото на което е паркиран автомобила е било забранено за това. 

          Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.   

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………...