№ 37
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500865 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№1070/21.07.2021 г.,
подадена от Г. АНГ. Б., чрез адв.Р.И. Д., срещу Решение №49 от 25.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№778/2020г. по описа на РС гр. ГД. В нея са изложени
обстойни доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилно
приложение на материалния закон. Наведени са и процесуални нарушения,
които според страната са опорочили крайния съдебен акт до степен на
необоснованост на същия. Във връзка с оплакванията за недопустимост на
съдебно-счетоводната експертиза е формулирано и искане за иницииране на
преюдициално запикване до СЕС с конкретно поставени въпроси. Въз основа
на подробните възражения в жалбата е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което исковете
на „П.Т.Пр.“ ЕООД да бъдат отхвърлени.
Последното дружество е депозирало отговор на въззивната жалба, в
който оспорва доводите на същата и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
1
Благоевградският окръжен съд, като обсъди доказателствата приети от
районния съд, прие за установено от фактическа страна следното :
Между ответника Г. АНГ. Б. и ищеца "П.Т.Пр." ЕООД е съществувало
трудово правоотношение, в което първият е имал качеството работник, а
дружеството работодател. Същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ със Заповед № 6538/02.07.2015 г., считано от 19.07.2015 г. Със
заповедта е постановено на ответника да се изплати обезщетение по чл.224 от
КТ.
Видно е от влязлото в сила решение № 3423/07.12.2015 г., постановено
по гр.д.№ 713/2015г. по описа на РС ГД, че уволнението на ответника е
отменено като незаконосъобразно, възстановен е на заеманата преди
уволнението длъжност и ищцовото дружество е осъдено да му заплати
обезщетение за оставането без работа в размер на 4815.66 лева за периода от
19.07.2017 г. до 19.01.2016 г. Ето защо, на 21.06.2017 г. Г.Б. е подал
заявление, че желае да заеме длъжността, на която е възстановен, като ще се
яви на работа на 26.08.2017 г. С писмо от 22.06.2017 г. той е уведомен, че ще
бъде възстановен на работа от 28.06.2017 г., за което е издадена заповед за
възстановяването на ответника на работа, считано от 28.06.2017 г.
Последвало е издаване на заповед № 8519/08.08.2018 г. на управителя
на ищцовото дружество, с която на осн. чл.326, ал.1 от КТ и подадено
писмено предизвестие от Г.Б., е прекратено трудовото правоотношение на
последния, считано от 08.08.2018 г.
На основание изпълнителния титул - влязло в сила решение по гр.д.№
713/2015 г. по описа на РС ГД, на ответника е бил издаден изпълнителен лист
за сумата от 4815.66 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без
работа, ведно със законната лихва от 20.08.2015 г. и сумата от 1300 лв. –
съдебни разноски. Образувано е изпълнително дело № 19/2020 г. по описа на
ДСИ при РС ГД за събиране на сумите по горния изпълнителен лист и на
05.03.2020г. до ищцовото дружество е изпратена покана за доброволно
изпълнение на задължението.
От констатациите в заключението на съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че "П.Т.Пр." ЕООД е превело при прекратяване на трудовото му
правоотношение на ответника Г.Б. сума в общ размер на 1330.74 лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на две брутни
2
заплати. Сумите са начислени както следва – през м.08.2015 г. е начислена
сума от 1167.43 лв., от която са приспаднати социалните осигуровки за
сметка на работника в размер на 7.9 %, както и 10 % ДОД и по сметка на
ответника е наредена сумо от 967.68 лв., 4 през м.09.2015 г. е начислена сума
в размер на 438 лв., от която са приспаднати лични осигурителни вноски и по
сметка на ответника е наредена сумо от 363.06 лв. Сумата от 967.68 лева е
постъпила по сметка на Г.Б. на 18.09.2015 г., а сумата от 363.06 лева е
постъпила по сметката му на 20.10.2015 г. По платежно нареждане на
ищцовото дружество, на 14.07.2020 г. по сметка на ответника е постъпило
обезщетение в размер на 3447.58 лева.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема
следните правни изводи :
Преди излагане на изводи за основателност или неоснователност на
иска, следва да се отговори на оплакването във въззивната жалба за
допуснато процесуално нарушение чрез събиране на недопустимо
доказателство – приемане на заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
Окръжният съд намира същото за необосновано, защото тя е назначена за
установяване на факти, за които ответникът не е дал отговори при
изслушването му по реда на чл. 176 от ГПК. Това означава, че
доказателственото искане за експертиза е станало необходимо след
събирането на друго доказателство и след като е формулирано в същото с.з., в
което ответникът е отговарял на въпроси на ищеца, то е допустимо. С оглед
предмета на експертизата, тя се явява относима, а също и необходимо за
изясняване на фактите в спора. Ето защо, правилно и обосновано е била
допусната.
В контекста на горното въззивният състав застъпва становище, че
искането за иницииране на преюдициално запитване до СЕС следва да се
остави без уважение. Такова не се обосновава с допуснато неравноправно
третиране на двете страни от съда, тъй като последният е спазил
процесуалния закон при допускане на доказателствата. Заедно с това за
изпълнение на експертизата не е ползвана банкова информация за ответника,
тъй като е изготвена въз основа на доказателствата в делото и счетоводните
записвания при ищеца. В случая тълкуването на посочените от страната
разпоредби от правото на Европейския съюз няма отношение към правилното
3
решаване на делото от българския съд. Ето защо не се налага тълкуване и
даване на отговори от СЕС на въпроси нарушено ли е правото на ЕС и
конкретно чл. 47 от ХОПЕС и Регламент (ЕС) 2016/679.
Разглежданият в производството иск е с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД във вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ. Не може да бъде споделено
възражението на въззивника, че първата норма не е приложима в трудовите
правоотношения. Процесното такова е учредено по силата на договор, за
който е приложим общия гражданскоправен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване на една от страните в правотношението, водещо
до реципрочно обедняване на другата. Ето защо и в настоящия казус
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е приложима, като същата урежда, че
който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Основанието за изплащане на обезщетение на Г.Б. е било прекратяване на
трудовото му правоотношение, поради съкращение в щата по чл. 328, ал.1, т.2
от КТ. При прекратяване на това основание, чл. 222, ал.1 от КТ предвижда, че
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, чийто
размер е фиксиран в чл. 26, ал.1 от КТД в предприятието на настоящия
работодател в размер на две брутни трудови възнаграждения.
От доказателствата се установи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника му е заплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ в общ размер от 1330.74 лева.
Безспорно е в съдебната практика, че обезщетението по чл. 222, ал.1 от
КТ е дължимо при правомерно прекратяване на трудовото правоотношение.
Същото е уредено от законодателя, като алтернативно на това по чл. 225, ал.1
от КТ и този извод се налага от използваните, съответно израз "При
уволнение" в текста на чл. 222, ал.1 от КТ и израз "При незаконно уволнение"
за обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ. По аргумент на противното
основание се налага извод, че обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ се
изплаща при законосъобразно уволнение. Ето защо двете обсъждани
обезщетения не могат да се кумулират и при прогласяването на уволнението
за незаконосъобразно, обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ е недължимо, тъй
като липсва основанието законосъобрасност на уволението. Ако се приеме
противното, това ще доведе до двойно обезщетяване на работника за едни и
същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след
4
уволнението, покрит от горните обезщетения. Ето защо, след отмяната на
уволнението като незаконно работникът дължи връщането на сумата,
изплатена като обезщетения на основание чл. 222, ал.1 от КТ, при условията
на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като основанието законосъобразност на
уволнението е отпаднало.
Ето защо сумата в общ размер на 1330, 74лв. е била получена от
въззивника на отпаднало основание и са доказани елементите на
правопораждащия фактически състав по чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Установи се обогатяване на ответника Г. АНГ. Б. със сумата от 1330.74 лв. и
обедняване на ищеца с тази сума, поради заплащането на същата сума на
ответника за обезщетение, което е получено от него на отпаднало правно
основание, с оглед отмяната на прекратяването на трудовото му
правоотношение, като незаконосъобразно.
Окръжният съд приема, че следва да отхвърли като неоснователно
правоизключващото възражение на въззивника по чл. 271, ал.1 от КТ, според
който работникът или служителят не дължи връщането на обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Това
освобождаване от задължението да се върнат неправилно получени суми се
обуславя само и единствено от субективното отношение на получателя към
основанието за получаване на сумите. Без значение е дали грешката на
получателя се дължи на неправилна преценка на факти, или на право
(Тълкувателно решение № 79 от 1965 г., ОСГК на ВС). Недобросъвестността
се преценява към момента на получаването на обезщетенията.
От изискването на текста за наличие на добросъвестност у работника
или служителя при получаването на сумите, се налага изводът, че чл. 271, ал.1
от КТ се прилага единствено при начална липса на основание. В настоящия
казус основанието за връщане е последващо отпадане на основанието за
получаване на обезщетението, по силата на влязло в сила съдебно решение.
Поради това няма отношение обстоятелството дали работникът е бил
добросъвестен при получаване на обезщетението. В процесната хипотеза той
винаги ще е добросъвестен и поради това добросъвестността няма отношение
към връщането на обезщетението, получено на отпаднало основание.
Главният иск е за връщана на получена на отпаднало основание парична
сума, поради което при забава на плащането се дължи и законна лихва на
5
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът претендира присъждане на такава, но не
от датата на поканата до ответника за плащане или от друг правопораждащ
момент, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил такава
от предявяване на исковата молба – 10.09.2020 г.
С оглед изхода от въззивната проверка, искането на Г.Б. за присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д.
№778/2020г. по описа на РС гр. ГД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Б. за отправяне на
преюдициално запитване от Благоевградския окръжен съд до Съда на
Европейския съюз.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6