№ 1684
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110203397 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ЦИМ ТРАНС” ЕООД, против НП № 23-0000517 от 04.07.22г. на
Директора на Регионална дирекция АА–гр.Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.2 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „ЦИМ ТРАНС” ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната страна моли
отмяна на НП. Оспорва фактическите констатации и изводът за извършено
нарушение. Не било изяснено от фактическа страна дали дружеството е имало
обективна възможност да представи документите.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща
представител. По съществото на делото изразява писмено становище за
отмяна на Нп и за рписъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Становище по същество изразяват в придружителното си писмо. Искат
потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на извършвана проверка, на превозвача „ЦИМ ТРАНС” ЕООД
притежаващ лиценз на общността за обществен превоз на товари, на
27.01.22г. била връчена покана в срок до седем дни да представи изрично
изброени документи, сред които и данни, извлечени от дигитален тахограф
1
№ **********, монтиран на т.а. с рег. № В 8092 ТА за проверявания период
01.05.21г.до 30.07.21г. Поканата била връчена лично на управителя Цв.
Иванова. Според представените пътни листи, в периода били извършвани
обществени превози.
На 04.02.21г. били предоставени документи, за което бил съставен
приемо – предавателен протокол. Сред тях не се съдържали поисканите от
АНО данни, извлечени от дигитален тахограф № **********, монтиран на
т.а. с рег. № В 8092 ТА за проверявания период 01.05.21г.до 30.07.21г.
Исканата информация не била предоставена не само в седмо дневен срок , но
и до приключване на проверката.
Видно от представеното в хода на АНП удостоверение, на 02.02.21 г. в
Първо РУ се тъжила Цв.Иванова, че на 30.01.21г. е установила кражба на
фирмени документи и 30 лв. от л.а.“Дачия“ с № В 3811 СА. За престъпление
по чл. 195 от НК било образувано досъдебно производство.
За нарушение, извършено на 04.02.21г. срещу дружеството бил
съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис. На 18.04.21 г. постъпило
възражение, озаглавено „жалба“, в което управителят сочи, че с поканата не
бил посочен срок за изпълнение, а конкретна датата на която да се яви. Освен
това била в невъзможност да представи исканите данни от тахографа, тъй
като бил откраднат магнитния носител – флаш памет със свалени данни от
тахографа. АНО приел възражението за несъстоятелно, като от една страна
приел, че кражбата на магнитния носител – флаш памет не е поставила
дружеството в невъзможност да извлече данните отново. От друга страна
АНО е анализирал, че поканата е връчена на 27.01.21 г., кражбата е била
извършена на 30.01.21г., а проверяващите са били уведомени за нея едва след
съставяне на АУАН на 18.04.21г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства -
преписката по АНП: АУАН, справка за нарушител, покана, пътни листи,
заповед за компетентност, приемо- предавателен протокол, удостоверение от
полицията и други, както и от гласните доказателства – показанията на св.
Ю., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се
кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен неправилно.
НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН и НП обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН
реквизити. Не са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните
елементи на нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано.
В АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно за какво
2
нарушение е наложено наказанието - дали за несъхранявяне на
информацията, или за отказ да бъдат предоставена за проверка. Това не става
ясно и от правна страна, тъй като е описано, че превозвачът не е предоставил
информацията след покана. Наказанието по чл. 104 ал. 7 от ЗАвтПр са налага
както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП,
обаче не е описано дали става въпрос за отказ, или несъхранение. Това не
само не е описано, но и не е било установено в хода на проверката. В тежест
на АНО е да докаже нарушението. До приключване на съдебното следствие
АНО не ангажира доказателства за това да е имало съхранена такава
информация за посочения период. Напротив, в хода на проверката е
депозирана изрична жалба, че информацията не може да бъде предоставена
поради извършена кражба, но АНО не е изследвал това обстоятелство и не
става ясно дали дружеството е наказано за това, че не съхранява
информацията, или че отказва да я предостави.
Предвид горното, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на всички
съставомерни признаци на нарушението и в неописване на всички, относими
към тях факти.Това ограничава правото на защита на нарушителя, поради
което е основание за отмяната му.
Неправилно е приложен и материалният закон, като дружеството е
наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено.
Макар да не става ясно дали превозвачът е наказан за отказ да
представи информацията, или за това, че не я е съхранил, налице е
неправилно приложение на материалния закон, тъй като нито едно от тези
деяния не е безспорно доказано да е извършено.
Непредставянето на информация е частен случай на осуетяване на
проверка. Това предполага тази информация да е налична, но да не е
представена с цел да се попречи на проверката. В случая не са описани факти,
но и не се доказва тя да е съществувала към датата на поискването и.
Действително, кражбата на флашката не е пречка да се предостави
информацията, тъй като тя би могла повторно да бъде извлечена от
тахографа, стига обаче да е налична в неговата памет. Такива факти не са
описани и не е установено от фактическа страна, че информацията е била
съхранена, за да може да бъде предоставена. Изводите за осъществено
административно нарушение не могат да почиват на предположения, дори и
ако същите са в голяма степен вероятни. Несъхраняването на информацията
за дейностите на водачите е административно нарушение, съвсем различно от
непредставянето им при проверка. АНО е издал НП без да изясни
фактическата обстановка и в съдебната фаза на процеса не ангажира
доказателства за това, че данните са били съхранени, съответно, че е
осъществен състава на нарушението, изразяващо се в непредставяне на
информацията.
Налице са и други основания, налагащи извод за неправилно
приложение на материалния закон. За да е налице нарушение по 91в, следва
превозвачът да не представил в срок информацията от тахографа. В случая,
3
седмодневният срок е определен не само нормативно в чл.12 ал. 5 от Наредба
№ Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя, но е определен и от АНО с поканата. Поради
това нарушението, изразяващо се в непредставяне на тези данни в срок,
следва да се счита извършено в първия ден на забавата - в първия ден след
изтичане на срока за предоставянето им. В конкретния случай срокът изтича
на 03.02.21г., неделя, неприсъствен ден. Когато срокът изтича в неприсъствен
ден, то в първия присъствен ден задълженото лице все още е имало
възможност валидно да изпълни задължението си. Поради това неправилно
АНО е наказал дружеството за нарушение, извършено на 04.02.21г., тъй като
в този ден срокът за представяне на данните все още не е бил изтекъл. В този
случай нарушението следва да се счита извършено на 05.02.21г., тъй като на
04.02.21г. все още е имало възможност за валидно изпълнение.
Предвид горното, материалният закон е неправилно приложен не само
защото не е безспорно доказано да е извършено административно нарушение,
изразяващо се в непредставяне на данни, но и за това, че дори и да има
такова, то със сигурност не е извършено на 04.02.21г., тъй като 03.02.21г. е
бил неприсъствен ден и на 04.02.21г. за превозвачът все още е имало
възможност да изпълни валидно задължението си.
За пълнота следва да се посочи, че възражението за извършена кражба
е несъстоятелно. От една страна, не са посочени доказателства за
твърдението, че е била отнета флашка, при това съдържаща именно такава
информация. От друга страна, действително ако данните са били съхранени,
то не е имало каквато и да било пречка да бъдат отново извлечени от
тахографа.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да
се произнася по справедливостта на наказанието и следва да остави без
уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
Въззивната страна е направила искане за разноски. Представила е
доказателства за техния размер от 370 лв., както и доказателства, че са
платени по банков път. По тези съображения, РД АА-Варна следва да заплати
в полза на „ЦИМ ТРАНС“ЕООД сумата от 370 лв. за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000517 от 04.07.22г. на
Директора на Регионална дирекция АА–гр.Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.2 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „ЦИМ ТРАНС” ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА на Регионална дирекция АА–гр.Варна да заплати на „ЦИМ
ТРАНС“ЕООД направените по делото разноски за адвокатско
4
възнаграждение в размер на 370 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5