МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25/19.02.2015 г.
по НОХД № 4751/2014 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е по реда на чл. 370
и сл. НПК и е образувано повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор
при БРП, с който против подсъдимия А.В.В. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. „б” НК и
против подсъдимия Г.К.Б. с ЕГН ********** – повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - за това, че на
03.10.2013 г. от къща, намираща се в гр. Бургас, кв. „Банево”, ул. ”Т.С.” № **
и от лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****, паркиран пред № **, собственост
на Ж.Д.Р. с ЕГН **********, при условията на опасен рецидив за подс. В. и при
условията на повторност за подс. Б., след предварителен сговор в немаловажен
случай, в съучастие помежду си като съизвьршители, чрез използване на
технически средства /подбран ключ и отверка/, са отнели чужди движими вещи, а
именно: парична сума в размер на 1 200 лв., мъжка чантичка от промазка с надпис
„Nike” нa стойност 5 лв., компакт дисково устройство за автомобил марка „Сони”,
модел „CDX L 580Х” на стойност 36 лв., слънчеви очила „Рейбан” на стойност 140
лв., нож с дървена дръжка на стойност 25 лв. и флаш памет 8 гигабайта на
стойност 20 лв., всички вещи на обща стойност 1 426 лв. от владението на Ж.Д.Р.
с ЕГН ********** без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като към момента на извършване на деянието подс. Б. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
рьководи постъпките си.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа обвинението против
подсъдимите, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на
подсъдимите на наказания при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК, както следва: на подс. В.
– наказание ЛОС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде
редуцирано с 1/3 – до ТРИ ГОДИНИ и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС
да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен първоначален СТРОГ режим
и на подс. Б. – наказание ЛОС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
бъде редуцирано с 1/3 – до ЕДНА ГОДИНА и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен първоначален
СТРОГ режим.
В хода на настоящото съдебно производство
като граждански ищец по делото е конституирано пострадалото от деянието по
обвинението лице – свид. Ж.Д.Р., като за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявения от него солидарно против подсъдимите граждански
иск за сумата от 1 390 лв., представляваща причинени от деянието по
обвинението имуществени вреди. Така конституираният по делото граждански ищец поддържа
предявения граждански иск и не ангажира допълнителни доказателства.
Защитникът на подсъдимите не оспорва фактическата обстановка по
обвинението и правната квалификация на деянието, считайки обвинението срещу
подсъдимите за изцяло доказано от обективна и субективна страна, също не
ангажира други доказателства, но счита, че с оглед целите на чл. 36 НК на подсъдимите
следва да бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК, както следва: на подс. В. - наказание ЛОС за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да
бъде редуцирано с 1/3 до ОСЕМ МЕСЕЦА, а на подс. Б. – наказание ЛОС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде редуцирано с 1/3 до ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като не ангажира
допълнителни доказателства.
Подсъдимите признават изцяло – по реда на чл. 371, т. 2 НПК - фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съжаляват за извършеното,
също не ангажират допълнителни доказателства и молят да им бъдат наложени минимални
наказания при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимите В. и Б. са осъждани многократно за извършени от тях тежки
умишлени престъпления против собствеността, като със споразумение по НОХД №
73/2009 г. по описа на РС – Малко Търново, влязло в сила на 19.02.2010 г.,
подс. В. е бил осъден на ЛОС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение е било
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; с присъда по НОХД №
121/2012 г. по описа на РС – Котел, влязла в сила на 02.11.2012 г., подс. В. е
бил осъден на ЛОС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като със същата
присъда на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е било определено и
наложено едно общо наказание по осъжданията му по това дело и по НОХД №
186/2011 г. по описа на РС – Елхово, НОХД № 120/2011 г. по описа на РС –
Тополовград, НОХД № 251/2011 г. по описа на РС – Айтос, НОХД № 154/2011 г. по
описа на РС – Тополовград, НОХД № 256/2011 г. по описа на РС – Карнобат, НОХД №
247/2011 г. по описа на РС – Карнобат, НОХД № 283/2011 г. по описа на РС –
Карнобат, НОХД № 469/2011 г. по описа на РС – Карнобат, НОХД № 1563/2011 г. по
описа на РС – Сливен, НОХД № 173/2012 г. по описа на РС – Айтос, а именно –
общо наказание ЛОС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е било изтърпяно
от подс. В. в периода 30.11.2011 г. – 30.05.2013 г., а със споразумения по НОХД
№ 452/2011 г. и НОХД № 958/2011 г., двете по описа на РС – Несебър, влезли в
сила съответно на 16.09.2011 г. и на 06.03.2012 г., подс. Б. е бил осъден на
ПРОБАЦИЯ за квалифицирани кражби, като с определение на РС - Несебър, влязло в
сила на 07.05.2012 г., на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е било
определено и наложено едно общо наказание по тези две осъждания.
На 03.10.2013 година подсъдимите В. и Б.
и свидетелите К.Г.А. и С.А.М. тръгнали от с. Градец, обл. Сливен за гр.
Несебър, обл. Бургас, като пътували с автомобила на свид. М.. По пътя четиримата
минали през кв. „Банево” на гр. Бургас, където подсъдимите В. и Б. слезли от
автомобила, тъй като били решили да извършат кражба от някоя от къщите в
квартала. Вървейки по ул. „Т.С.” в посочения квартал, пред дом № **,
собственост на свид. Ж.Д.Р., двамата видели спрян л.а. марка „Опел Астра” с рег.
№ ****, който също бил собственост на посочения свидетел, при което решили да
извършат от дома и автомобила на свид. Р.. В изпълнение на това свое решение подсъдимите
В. и Б. първо проникнали в дома на свид. Р. през един от прозорците, който
отворили с помощта на отверка. От къщата двамата отнели следните вещи, собственост
на свид. Р.: парична сума в размер на 1 200 лв. и мъжка чантичка от
промазка с надпис „Nike”
на стойност 5 лв., в която се намирала посочената сума. В чантичката също така
се намирал и ключ за автомобила на свид. Р.. С ключа двамата подсъдими отключили
посочения автомобил и след като влезли в него отнели от там следните вещи,
собственост на свид. Р.: компакт дисково устройство за автомобил, марка „Сони”,
модел „CDX L 580Х” на стойност 36 лв., което
демонтирали отново с посредством отверката, флаш памет 8 гигабайта на стойност
от 20 лв., слънчеви очила марка „Рейбан” на стойност 140 лв. и нож с дървена дръжка на стойност 25 лв.
С така отнетите от дома и от автомобила на свид. Р. вещи подсъдимите заедно със
свидетелите А. и М. напуснали кв. „Банево” с посочения по-горе автомобил.
Впоследствие подс. Б. продал на свид. М.С.Р.
отнетото компакт дисково устройство от автомобила на свид. Р. без да му
обяснява откъде го има. След като свид. Р. разбрал, че така закупената от него
вещ е обект на престъпление същият незабавно я предал на органите на МВР, като
след това вещта била върната на собственика й.
Към настоящия момент подсъдимите В. и Б. не са възстановили на свид. Р.
останалите отнети вещи или левовата им равностойност.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимите В. и Б., направени по реда
на чл. 371, т. 2 НПК /на л. 31 и 32 по описа на материалите по НОХД № 4751/2014
г. на БРС/, които самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени
средства – безпротиворечивите и незаинтересовани както сами по себе си, така и
едни спрямо други, показания на свидетелите Ж.Д.Р., К.Г.А., С.А.М., М.С.Р., Д.Н.Д.,
П.Д.Д., С.С.Т. и Р.К.К., дадени в хода на досъдебното производство /на л. 39-43,
45, 46, 54-56 и 107-118 по описа
на материалите по ДП № 02-1238/2013 г. на 02 РУП при ОДМВР – Бургас/ и
обясненията на подсъдимите, дадени в хода на наказателното производство /на л. 86,
87, 94 и 95 по описа на материалите по ДП № 02-1238/2013 г. на 02 РУП при ОДМВР
– Бургас и на л. 32 по описа на материалите по НОХД № 4751/2014 г. на БРС/, в писмените
доказателства и доказателствени средства по делото /на л. 10, 13, 19, 21-25,
57-59, 64, 65, 104 и 105 по описа на материалите по ДП № 02-1238/2013 г. на 02
РУП при ОДМВР – Бургас и на л. 21-26 по описа на материалите по НОХД № 4751/2014
г. на БРС/, както и от заключението на вещото лице по изготвената в хода на
досъдебното производство оценъчна експертиза /на л. 61 и 62 по описа на
материалите по ДП № 02-1238/2013 г. на 02 РУП при ОДМВР – Бургас/.
Във връзка с анализа на доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство, следва да се отбележи, че част от този материал /на
л. 15, 16, 18 и 26-38 по описа на материалите по ДП № 02-1238/2013 г. на 02 РУП
при ОДМВР – Бургас/ се явява неотносим към повдигнатите против подсъдимите
обвинения, поради което и не бе обсъждан от съда при постановяване на присъдата.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. В.
действително е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал.
1, б. “а” и б. „б” НК, а подс. Б. – осъществил състава на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, тъй като на 03.10.2013 г.
от къща, намираща се в гр. Бургас, кв. „Банево”, ул. ”Т.С.” № ** и от лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № ****, паркиран пред № **, собственост на свид. Р.,
при условията на опасен рецидив за подс. В. и при условията на повторност за
подс. Б., след предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие помежду
си като съизвьршители, чрез използване на технически средства (подбран ключ и
отверка), двамата подсъдими отнели чужди движими вещи: парична сума в размер на
1 200 лв., мъжка чантичка от промазка с надпис „Nike” нa стойност 5 лв.,
компакт дисково устройство за автомобил марка „Сони”, модел „CDX L 580Х” на
стойност 36 лв., слънчеви очила „Рейбан” на стойност 140 лв., нож с дървена
дръжка на стойност 25 лв. и флаш памет 8 гигабайта на стойност 20 лв., всички
вещи на обща стойност 1 426 лв., от владението на свид. Р., без неговото
съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят, като към момента на
извършване на деянието подс. Б. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да рьководи постъпките си.
Квалификацията на деянието на подсъдимите по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК в
случая е обусловена от използваните от тях за извършване на процесната кражба
технически средства – подбран ключ и отверка.
Квалификацията на деянието на подсъдимите по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 20, ал. 2 НК в случая е обусловена от наличието на предварителен сговор у
подсъдимите за извършване на процесната кражба, като същевременно последната не
представлява маловажен случай предвид стойността на отнетите вещи и
невъзстановяването на същите.
Квалификацията на деянието на подс. В. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК в случая е обусловена от посочените по-горе в
настоящите мотиви негови осъждания, като същевременно по отношение на
наказанията, наложени на подсъдимия по тези осъждания, към момента на
процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК. Във връзка с посочения квалифициращ
признак следва да се отбележи, че осъжданията на В. по НОХД № 251/2011 г. по описа на РС – Айтос, НОХД № 154/2011 г. по описа
на РС – Тополовград и НОХД № 121/2012 г. по
описа на РС – Котел, следва да бъдат третирани като едно осъждане на подсъдимия,
предвид наличието по отношение на тези осъждания на предпоставките по чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Последното обстоятелство обаче, макар и неотчетено
от представителя на БРП, в случая не променя правната квалификация на деянието
на В. като такова по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” НК.
Квалификацията на деянието на подс. Б. по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
28, ал. 1 НК в случая също е обусловена от посоченото по-горе в настоящите
мотиви негово осъждане, като същевременно по отношение на наказанието, наложено
на подсъдимия по това осъждане, към момента на процесната кражба не е бил
изтекъл срокът по чл. 30 НК, като по изложените по-горе съображения относно квалификацията по чл. 195,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът счита, че деянието на Б. не
представлява маловажен случай. Във връзка с посочения квалифициращ признак по
чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК отново следва да се отбележи, че
осъжданията на Б. по НОХД № 452/2011 г.
и НОХД № 958/2011 г., двете по описа на РС – Несебър, следва също да бъдат
третирани като едно осъждане на подсъдимия, предвид наличието и по отношение на
тези осъждания на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
Последното обстоятелство обаче, макар и отново неотчетено от представителя на
БРП, в случая не променя правната квалификация на деянието на Б. като такова по
чл. 195, ал. 1, г. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на
вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като всеки от подсъдимите е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА
За престъплението на подс. В. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. „б” НК
законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 до 15 години.
С оглед задължителното приложение на института на чл. 58а НК предвид
специалния характер на настоящото производство и последиците по чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, съдът счита, че за целите по чл. 36 НК за така извършеното от този подсъдим престъпление, на последния следва да
бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а именно – наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде
намалено с 1/3 - на ТРИ ГОДИНИ и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС
да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим на
изтърпяването му.
При определянето на размера на така наложеното на подс. В. наказание
съдът съобрази високата степен на обществена опасност на подсъдимия предвид
многобройните му други осъждания извън тези, обусловили квалификацията по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. „б” НК. Многократно налаганите
до този момент на подсъдимия наказания ЛОС по предходните негови осъждания
очевидно не са спомогнали за постигане на целите на чл. 36 НК по отношение на този
подсъдим след като само няколко месеца след изтърпяването на последното от тези
наказания, подсъдимият е извършил настоящата кражба. При определяне на
наказанието по размер съдът също така отчете и високата степен на обществена
опасност на самото деяние предвид размера на причинените от него вреди и невъзстановяването
им в пълен размер от подсъдимия. Във връзка с горното съдът счита, че въпреки
изразените от подсъдимия съжаление и разкаяние за стореното и оказаното от него
пълно съдействие в хода на разследването, едно наказание ЛОС, определено при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК в посочения от защитника на подс. В.
размер би се явявало необосновано занижено и неефикасно за целите на чл. 36 НК
най-вече с оглед индивидуалната превенция.
За престъплението на подс. Б. по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК законът
предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до 3 години.
Отново с оглед задължителното приложение на института на чл. 58а НК
предвид специалния характер на настоящото производство и последиците по чл.
373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, съдът счита, че за
целите по чл. 36 НК за така извършеното от този подсъдим престъпление, на последния
следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а именно –
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
бъде намалено с 1/3 - на ЕДНА ГОДИНА и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим на
изтърпяването му.
При определянето на размера на така наложеното на подс. Б. наказание
съдът отново съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на
подсъдимия предвид наличието на други негови осъждания извън тези, обусловили
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК, а от друга страна
съдът съобрази и високата степен на обществена опасност на самото деяние
предвид размера на причинените от него вреди и невъзстановяването им в пълен
размер от подсъдимия. Във връзка с горното съдът отново счита, че въпреки
изразените от подс. Б. съжаление и разкаяние за стореното и оказаното от него
пълно съдействие в хода на разследването, едно наказание ЛОС, определено при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК в посочения от защитника му размер
би се явявало необосновано занижено и неефикасно за целите на чл. 36 НК
най-вече с оглед индивидуалната превенция.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК
Предвид признаването на подсъдимите
В. и Б. за виновни по повдигнатото против всеки от тях обвинение за
престъплението, извършено по отношение на свид. Р., съдът намира предявения от
последния солидарно против подсъдимите граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за общата сума от 1 390 лв., представляваща стойността на отнетите му
и невъзстановени от подсъдимите вещи (с изключение на отнетото компакт дисково устройство от автомобила),
за изцяло доказан по основание и размер, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло, като подсъдимите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец претендираната сума.
РАЗНОСКИТЕ
Накрая съдът се произнесе относно направените в
хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски общо в размер на 20
лв. – за възнаграждение на вещото лице по извършената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза, както и се произнесе относно дължимите
държавни такси в размер на 55,60 лв. върху предявения и уважен граждански иск и
в размер на общо 20 лв. за издаване на изпълнителни листи за горните суми, които
разноски предвид признаването на подсъдимите В. и Б. за виновни по повдигнатите
им обвинения и уважаването на гражданския иск, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, съдът
възложи в тежест на подсъдимите по равно, като осъди всеки от тях да заплати
следните суми: по сметка на ОДМВР – Бургас - сума в размер на 10 лв.,
представляваща ½ от разноските, направени на досъдебното производство;
по сметка на БРС - сума в размер на 27,80 лв., представляваща ½ от
дължимата държавна такса върху предявения и уважен граждански иск и сума в
размер на 10 лв. (2 х 5 лв.), представляваща ½ от дължимите държавни
такси за издаване на 2 бр. изпълнителни листи за горните суми.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИСКЪР ИСКЪРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:В.П.