№ 214
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600632 по описа за 2022
година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия
В. Д. П., чрез защитника си адв. С. М., срещу Присъда № 104 от 11.07.2022
година постановена по НОХД 872/2022 г. по описа на Районен съд – гр.
Плевeн. В жалбата се сочи, че първоинстанционния съдебен акт е явно
несправедлив, постановен при липса на съдебна обективност и
безпристрастност от съдебен състав, който е предубеден и на когото е
поискан отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Посочено е, че жалбата е
бланкетна като подробни съображения ще бъдат изложени в допълнение към
депозирА.та жалба след изготвяне на мотивите ( по делото не са постъпили
допълнителни съображения). Направено е искане за отмяна на атакувА.та
присъда и връщане на делото на Районен съд – гр. Плевен за разглеждане от
друг съдебен състав. Алтернативно се претендира отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова справедлива
присъда.
Районен съд – гр. Плевен с атакувА.та присъда е признал подсъдимия В.
1
Д. П. – роден на *** г. в гр. П., обл. П., живее в с. М., обл. П., общ. Л., ул.
„Х.А.“ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че в
периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително в гр.Плевен,
след като е осъден с Решение №2519/2019г., в сила от 19.12.2019г.,
постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен,
изменено със съдебен акт по гр.дело №6874/2020г., влязъл в сила на
13.03.2021г. да издържа свой низходящ- В.а В.ова П.а, род.на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
издръжки, а именно шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или
общо 3000 лева, поради което и на осн. 183, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1
от НК го осъдил на наказание „пробация”, при следните пробационни мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес
- с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по
настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти
седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца . -чл. 42а,
ал. ІІ, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150
часа за срок от 1 /една/ година.
Със същата присъда е признал подсъдимия П. за виновен в това, че в
периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително в гр.Плевен,
след като е осъден с Решение №2519/2019г., в сила от 19.12.2019г.,
постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен,
изменено със съдебен акт по гр.дело №6874/2020г., влязъл в сила на
13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]М. В.ова П.а, род. на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
издръжки, а именно шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или
общо 3000 лева, поради което и на осн. чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. с във вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „пробация”, при следните
пробационни мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес
2
- с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по
настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти
седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца ;
- чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание измежду така наложените, а именно „пробация“ при следните
пробационни мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес
- с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по
настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти
седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;
-чл. 42а, ал. ІІ, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа за срок от 1 /една/ година.
Пред въззивния съд представителят на Плевенската окръжна
прокуратура посочва, че въззивната жалба е неоснователна и присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обосновА..
ЗаинтересовА.та стрА., А. Б., се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че счита атакувА.та присъда за правилна и иска същата да се
потвърди.
Защитникът на подсъдимия, адв. С. М., заявява, че първоинстанционния
съдебен акт е явно несправедлив, постановен при липса на обективност и
безпристрастност. Излага твърдения, че подзащитния й е отговорен баща и
редовно плаща определената и коригирА. издръжка на двете си деца в размер
3
на 200 лв., както и е закупувал стоки на двете си дъщери. Заявява, че
първоначално определения размер на издръжката в размер на 1000 лв. общо
за двете деца не отговаря на нуждите и възможностите на който и да е
български родител. Адв. М. коментира и развоя по НОХД № 2359/2020 г. по
описа на РС- гр. Плевен като заявява, че съдебния състав недопустимо е давал
съвети на заинтересовА.та стрА. да депозира за жалба срещу подсъдимия П.
досежно инкриминирания период, който е предмет на разглеждане в
настоящото наказателно производство. Според защитата, именно това е
причината да бъде поискан отвод на първоинстанционния съдебен състав
(който е същият като по НОХД № 2359/2020 г. на РС – гр. Плевен), което
обстоятелство показва предубеденост и лишава подсъдимия от правото на
труд за продължителен период от време и го лишава от финансови средства
да гледа третото си дете и семейството си. Накрая прави искане за
постановяване на справедлив съдебен акт и определяне на наказание в
минимален размер, по подобие на определеното по НОХД № 2359/2020 г. на
РС – гр. Плевен.
В правото си на лична защита подс. Йорданов поддържа становището на
защитника си.
При последната си дума подсъдимият заявява, че през инкриминирания
период счита, че е бил добър баща и е давал повече от това, което към
момента на съдебното заседание плаща като издръжка.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледА..
РазгледА. по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛЕНА.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава XXVII
от НПК като подсъдимия П. е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти, поради което е приета за установена следната
фактическа обстановка:
4
Подсъдимият В. П. и свидетелката А. Б. живеели съвместно, като
сключили граждански брак. По време на съжителството им се родили две
деца- непълнолетната В.а В.ова П.а, родена на *** г. и малолетната М. В.ова
П.а, родена на ***г. Впоследствие двамата съпрузи решили да се разделят и с
решение № 1346/29.07.2013г. по гр.д. № 3592/2013г. по описа на РС-Плевен,
влязло в сила на 29.07.2013г. бракът между свидетелката А. Б. и подсъдимия
В. П. бил прекратен по взаимно съгласие. Родителските права върху родените
по време на брака деца били предоставени на майката. След развода, двамата
продължили да живеят в едно домакинство до месец септември 2017, когато
подсъдимият В. П. се изнесъл от квартирата им. Впоследствие, с Решение №
2519/19.12.2019г. по гр.д. № 3592/2013г. по описа на Районен съд град Плевен
била допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 1346/2013
г. по описа на същия съд, като подсъдимият В. П. бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка на децата си В.а П.а и М. П.а в размер на 1000лв. общо
за двете деца /решението влязло в сила на 19.12.2019г. /. През периода месец
юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително, в гр. Плевен, подсъдимият
В. П. като осъден с Решение № 2519/2019г., в сила от 19.12.2019г.,
постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен,
изменено със съдебен акт по гр.дело № 6874/2020г., влязъл в сила на
13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]В.а В.ова П.а, родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
издръжки, а именно - шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или
общо 3000 лева. През периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г.
включително, в гр.Плевен, подсъдимият В. П. като осъден с Решение
№2519/2019г., в сила от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 3592/2013 г.
по описа на Районен съд-Плевен, изменено със съдебен акт по гр.дело №
6874/2020 г., влязъл в сила на 13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]М.
В.ова П.а, родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на две или повече месечни издръжки, а именно - шест месечни вноски в
размер на 500 лева всяка или общо 3000 лева.
Така възприетата и призната от подсъдимия фактическа обстановка
напълно кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал в
рамките на досъдебното производство, поради което проверяваният съд
процесуално издържано е провел диференцирА.та процедура по глава XXVII
от НПК при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки –
5
признание от стрА. на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт със съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, разяснение от стрА. на съда на правата на подсъдимия и последиците
при така развилото се производство, кореспондиране на самопризнанието със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
По нататък следва да бъде отбелязано, както и защитата сама признава,
че въззивната жалба е бланкетна по своя характер, което обаче в никакъв
случай не рефлектира върху нейния сезиращ ефект, доколкото въззивната
инстанция разполага не само с правомощията, но и със задълженията
инкорпорирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК.
Все в тази връзка, на първо място следва да бъде обсъдено основното
оплакване посочено както в жалбата (макар и пестеливо), така и доразвито по
време на съдебните прения пред настоящия съдебен състав. Защитата твърди,
че първоинстанционния съдебен състав не е бил безпристрастен и обективен,
а предубеден и въпреки поискания отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК, то
така направеното възражение е отхвърлено. Искането е мотивирано с
аргумента, че съдебния състав от РС – гр. Плевен, чийто съдебен акт е
предмет на проверка в настоящото въззивно производство, е същият който се
е произнесъл с присъда по НОХД № 2359/2020 г. по описа на Районен съд –
гр. Плевен.
Видно от справката за съдимост ( л. 21 от НОХД № 872/2022 г. на РС-
Плевен) по НОХД № 2359/2020 г. на РС-Плевен е постановена присъда
260031/30.03.2021 г., с която В. П. е осъден за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 НК и му е наложено наказание „пробация“, като с решение №
53/31.05.2022 г. по ВНОХД № 310/2022 г. по описа на Окръжен – гр. Плевен
присъдата е изменена в частта относно размера на наложеното наказание
„пробация“ като същото е намалено, а в остА.лата част е потвърдена. В
конкретика на оплакването за липса на безпристрастност е изложено
твърдение, че районния съд демонстрирайки недопустимо поведение е дал
съвет на „страните да пуснат жалба за този период, за който е образувано
настоящото производство“ (о.с.з. на 18.10.2022 г. пред настоящата съдебна
инстанция).
Служебно известно е на въззивния състав, че проверявания съдебен
състав е същия като по НОХД № 2359/2020 г. на РС-Плевен, тъй като
6
настоящия съдия-докладчик е бил такъв и по ВНОХД № 310/2022 г. на ОС-
Плевен. Въпреки това обаче в сегашното наказателно производство липсват
данни и доказателства за проявена пристрастност и предубеденост от
първоинстанционния съдебен състав, които да компрометират процесуалното
развитие на делото към настоящия момент, но и по принцип. В хода на
разпоредителното заседание по НОХД № 872/2022 г. на РС-Плевен е поискан
отвод на съдебния състав на основание чл. 29, ал. 2 НПК като същия е
отхвърлен мотивирано и изчерпателно. Все в този ред на мисли, съдебната
практика е последователна, че предубеждението в хипотезата на чл. 29, ал. 2
НПК и извън така нар. „безусловни“ основания за отвод по ал. 1 на нормата,
може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното
убеждение на съда не може да се формира свободно и само въз основа на
обсъждането и оценката на събраните и проверени по делото доказателствени
източници. В настоящия случай безспорно не са налице основания за отвод
по чл. 29, ал. 1 НПК, и доколкото по делото не са налице доказателства
подкрепящи твърдението на защитата, настоящата съдебна инстанция счита,
че не може да се констатира предубеденост на проверявания съдебния състав,
постановил атакувА.та присъда, което да е повлияло на обективността и
безпристрастността на съда при формиране на волята му. Липсват обективни
данни за преднамерена необективна дейност на първоинстанционния съд,
които да пораждат опасение, че същия е бил обвързан по някакъв начин от
предшестващо формирано убеждение за изхода на настоящото наказателно
производство. В тази връзка опасенията на подсъдимия и защитата, че делото
не е разгледано от справедлив и безпристрастен съд са неоснователни.
Относно твърдението на защитата, че постановената присъда лишава
подсъдимия от право на труд за продължителен период от време, без да се
излагат подробни и мотивирани аргументи в тази насока, настоящият съд
заявява, че наложеното наказание „пробация“ е от вида наказания, които не
водят до лишаване от свобода осъденото лице. Осъденият, който и да е той,
не се привежда в поправителен дом, затворническо общежитие или затвор.
Напротив, същият остава на „свобода“ със задължение да изпълнява
наложените пробационни мерки. Това ясно личи от самата разпоредба на чл.
42а НК, която посочва, че пробацията е съвкупност от мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
Поради това въззивният съдебен състав счита така направеното оплакване за
7
неоснователно, при положение, че свободата на подсъдимия не е ограничена
и същият разполага с възможността да упражнява правото си на труд
свободно и без ограничения.
На следващо място, въпреки липсата на изрични оплаквания в тази
насока, настоящата инстанция, в случая въззивна, е задължена да обсъди,
макар и накратко, материалната законосъобразност на атакувА.та присъда.
Съгласно описА.та в обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия
фактическа обстановка, първоинстанционния съд е постановил правилна и
обосновА. присъда за извършено от стрА. на същия престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК.
За да се приеме, че е налице съставомерно деяние по цитирания състав,
е необходимо дадено лице да бъде осъдено с влязло в сила решение да плаща
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ (както е в настоящия случай),
брат или сестра. По делото е безспорно установено, че съгласно решение №
1346/29.07.2013 г. по гр. д. № 3592/2013 г. на РС-Плевен, влязло в сила на
29.07.2013 г. брака между св. А. Б. и подсъдимия П. е прекратен по взаимно
съгласие. Впоследствие с решение № 2519/19.12.2019 г. по гр. д. № 3592/2013
г. на Районен съд – гр. Плевен е допусната поправка на явна фактическа
грешка в горецитираното решение, като подсъдимия е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на двете си дъщери – св. В.а П.а и М. П.а- в размер на
1000 лв. общо за двете като решението е влязло в сила на 19.12.2019 г. По
нататък от обективна стрА. следва, че след влизане в сила на осъдителното
решение трябва деецът да не е изплатил дължимите вноски в размер на два
или повече месеца като от субективна стрА. деянието трябва да е съзнателно
извършено при пряк умисъл. В настоящия казус инкриминирания период
обхваща шест месечни вноски, тоест покрива обективния признак на
престъпния състав. Колкото до оплакването на защитата, че подсъдимия е
закупувал стоки през процесния период и е плащал издръжка, безспорно по
делото са налични писмени доказателства за извършени плащания в различни
търговски обекти през този шестмесечен период, които въпреки че не
доказват пряко, че именно подсъдимият ги е извършвал и за кого са
предназначени закупените стоки, същите кореспондират с обясненията му в
хода на досъдебното производство, както и с показанията на св. М.. Въпреки
това, дори и да се приеме тази теза, обстоятелството, че подсъдимия е
закупувал различни стоки и е правил подаръци на своите две дъщери не е в
8
състояние да изключи наказателната му отговорност по чл. 183, ал. 1 НК. Така
извършваните плащания не могат да се третират като точно изпълнение на
задължението за издръжка, защото предназначението на последната е да
осигури средства за посрещане на ежедневните нужди на правоимащото лице.
Именно затова тя има ежемесечен характер под формата на периодично
плащане, докато подаръците (без значение на каква стойност са) се дават
спорадично и не са свързани непременно с обичайните потребности на детето
– в този смисъл решение № 158 от 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г.,
III н. о, НК.
Всичко гореизложено води до единствения възможен извод, а именно,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна стрА. престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК.
Относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание
настоящата съдебна инстанция счита, че същото е определено в правилен и
справедлив размер, но следва да бъдат направени някои принципни
уточнения и корекции досежно мотивите за определянето му.
Въззивната съдебна инстанция е на мнение, че първоинстанционния съд
неправилно е посочил и отчел като смекчаващо вината обстоятелство
направените от стрА. на подсъдимия самопризнания в производството по
глава XXVII от НПК. Съгласно т. 7 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г.
на ВКС, ОСНК, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.
373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. Вярно е, че при определено наказание
„пробация“ важи нормативната забрА. на чл. 58а, ал. 5 НК, която не допуска
получаването на процесуалния „бонус“ за намаляване на наложеното
наказание с една трета, но въпреки това формалното волеизявление по чл.
371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не
трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, доколкото същото не е спомогнало за
своевременно и съществено разкриване на престъплението и неговия
извършител, а е депозирано само и единствено с цел възползване от вече
9
споменатата благоприятна последица предвидена в закона. Поради
гореизложеното проверявания съд неправилно допълнително е отчел
самопризнанието като смекчаващо обстоятелство.
От друга стрА. пък е пропуснал да отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия П. към момента на извършване на деянието наред с другите
смекчаващи вината обстоятелства, поради което настоящата инстанция взе
предвид и това обстоятелство наред с всички остА.ли при разглеждане на
въпроса за справедливостта на наказанието.
Поради всичко гореизложено въззивният съдебен състав счита, че
наложеното наказание е справедливо определено и в правилен размер с оглед
целите заложени в чл. 36 НК, с оглед на което възражението за явна
несправедливост на наказанието следва да бъде отхвърлено.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Посочил е въз
основа на какви доказателства е направил своите изводи относно
фактическата и правната стрА. на деянието, приложил е правилно закона и е
постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено с разпоредбите на закона. При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувА.та присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 104 от 11.07.2022 година постановено
по НОХД 872/2022 по описа на Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11