РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Русе, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20234500100794 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Постъпила е искова молба от В. И. Х. и Н. И. Ц., и двамата от гр. Русе
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София за заплащане на парична сума в общ
размер 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. Ищците В. И. Х. и Н. И. Ц. твърдят, че на 03.12.2020 г.
тяхната майка Д. Ц. П. пресичала южното платно на булевард „Липник“ на
пешеходна пътека срещу бар „PR Coctail Bar”, като вървяла от дясно на ляво
по посока на движение на МПС. В момента на навлизане в крайна лява лента,
движейки се по пешеходната пътека, била блъсната от лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ Р 2776 ВС управляван от Н. И. С.. От удара Д. Ц. П. получила
множество тежки травми несъвместими с живота, в резултат на което
починала на мястото на произшествието. С влязла в сила Присъда по НОХД
№ 702/2021г. на Окръжен съд Русе, изменена с Решение № 82 по ВНОХД №
132/2023г. по описа на ВТАС Н. И. С. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3 от НК и му е наложено наказание 3 години
лишаване от свобода, което е отложено за срок от пет години. Ищците
преживяли множество болки и страдания от загубата на тяхната майка,
изразяващи се в преживяна мъка, душевен дискомфорт и емоционална
1
лабилност. Към датата на събитието лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. №
Р 2776 ВС имал сключен договор за застраховка със ЗД „Бул инс“ АД с полица
№ BG/02/120000489431 и срок на действие от 12.02.2020 г. до 11.02.2021 г. На
24.08.2021 г. ищците депозирали писмена молба до ЗД „Бул инс“ АД за
определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, като представили
всички документи, с които разполагали към момента. Застрахователното
дружество отказало да изплати обезщетение, като изискали допълнителни
документи, които ищците не били в състояние да предоставят. По тези
съображения В. И. Х. и Н. И. Ц. искат ЗД „Бул инс“ АД да бъде осъдено да им
заплати обезщетение в размер на 300 000 лева общо (по 150 000 лева за всеки
един от тях) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
психологически стрес, душевни болки и страдания в резултат на смъртта на
майка им Д. Ц. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция- 24.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират и адвокатски хонорар определен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Oтветникът ЗД„БУЛ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените в искове. В частност оспорва размера на
претърпените вреди, като навежда доводи относно критериите, по които
следва да се определи размера на справедливото обезщетение. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Д. Ц. П., като счита, че същата не е положила дължимата
грижа за собствения си живот и здраве. Счита, че е нарушила чл. 113 от ЗДвП
като не е съобразила посоката и скоростта на приближаващото я МПС и ако е
била положила дължимата грижа ударът е можело да бъде избегнат. Позовава
се на ППВС № 17/63 г. и излага аргумент, че съпричиняване е налице при
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредата,
като не е необходимо поведението да е виновно. ЗД „Бул инс“ АД твърди, че
дружеството не е отказало да изплати обезщетение, а е изискало
допълнителни документи по повод събитието с цел установяване на
релевантни факти. Оспорва и претенцията за лихва от датата на предявяване
на писмената претенция пред него, като се позовава на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ
и твърди, че законосъобразно не е изплатил обезщетението, тъй като не са му
представени всички изискани документи.
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493,
ал.1 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД – пряк иск на
увредения срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя
на вредата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Механизма на настъпване на настъпване на процесното ПТП се
установява от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза: Нa 03.12.2020 г. около 12:00 ч. в гр.Русе лек автомобил „Опел
Астра“ c peг. № P 2776 ВС, управляван от Н. С. се движил по южното платно
на бул. „Липник" в посока към MOЛ Русе (КАТ) със скорост около 45 км/ч.
Лекият автомобил приближавал сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, близо да заведението „PR Coctail Bar". По същото време пешеходката
Д. Ц. П., нa ** започнала да пресича южното платно за движение на бул.
„Липник", пред л.а. „Опел“. B момента, в който водачът на л.а. „Опел“ е имал
възможност да види пешеходката автомобилът е бил на не по-малко от 100 м.
преди мястото на удара. Видимостта е била нормална за конкретните пътни
условия, като няма данни други участници в движението или препятствия да
са ограничавали видимостта пред водача на лекия автомобил. Автомобилът и
пешеходката продължили да се движат пo описаните траектории. Ha около
24,5 м след ориентир 2, посочен в приложената към заключението Мащабна
скица от мястото на ПТП и на около 2,15 м вдясно от левия край на южното
платно за движение на бул. „Липник" възникнал удар между предната лява
част на л.а. „Опел“ и тялото на пострадалата, след което тя паднала на пътя.
Според експерта водачът на л.а. „Опел“ е закъснял да започне спиране и
поради тази причина се получило съприкосновение между автомобила и
пострадалата. След удара Н. С. спрял л.а. „Опел“ в дясната лента, на около 64
м след приетия ориентир. B резултат нa уврежданията, получени при пътно-
транспортното произшествие пешеходката Д. Ц. П. е починала на мястото.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебна автотехническа експертиза е компетентно, пълно и
обективно и същото следва да се кредитира.
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП
процесният лек автомобил е бил с валидна задължителна застраховка
3
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. На основание чл. 380 от КЗ ищците, в качеството на наследници на
починалата при ПТП пешеходка, отправили до ответното дружество
претенции за обезщетение на неимуществени вреди и били заведени щети, по
които в срока по чл. 496 от КЗ застрахователната компания не се произнесла.
По делото липсват доказателства за удовлетворяване на претенциите.
Относно претърпените от ищците неимуществени вреди в настоящото
производство са разпитани като свидетели дъщерята на ищеца В. Х. – св. Д.
Х.а и съсед на ищцата Н. Ц. и нейната майка/починалата Д. П./– св.Н. Н.. От
показанията на св. Д. Х.а се установява, че ищецът В. Х. е разбрал за смъртта
на майка си от своята сестра ищцата Н. Ц., която му се обадила по телефона и
му разказала какво е станало. За произшествието и смъртта на майка си
ищцата Ц. научила от полицаите. За семейството било голям шок, защото
починалата е била в много добро здравословно състояние, движила се
самостоятелно, без помощни средства и случилото се нея не е било очаквано.
След проведения разговор между двамата ищци Х. се разстроил изключително
много, незабавно отишъл на мястото на произшествието и изпаднал в шок.
Отношенията между починалата П. и ищеца Х. били топли и нормални,
чували се постоянно по телефона и се виждали веднъж седмично. Ищецът Х.
бил много разстроен след случилото се, не искал да говори с никой
непосредствено след събитието и много тежко е преживял смъртта на майка
си. Свидетелката заявява, че ищцата Н. Ц. е живяла в едно домакинство с
починалата Д.. От показанията на св.Н. Н. се установява, че след като разбрала
от полицията за смъртта на майка си ищцата Н. Ц. е била в много тежко
състояние, не можела да се владее и плачела много, като тя била човекът,
който е разпознал трупа на майка си. Понесла е много тежко неочакваната
смърт на майка си. Отношенията между Д. и Н. били много близки. Смъртта
на П. й се отразила много тежко, гледала в една точка, понякога говорела
неясни неща и не можела да остава в апартамента на майка й като я няма.
Съдът, отчитайки обстоятелството, че показанията на св.Д. Х.а са от
лице от кръга по чл. 172 от ГПК, намира, че показанията и на двамата
свидетели следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротиворечиви и
логически свързани.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
4
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
(вреди, противоправно деяние, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. На основание чл. 45 от ЗЗД при деликт
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случая те се претендират от наследниците на
починалия при ПТП. Налице са всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, като по делото е доказано, че деликвентът – страна по
застрахователен договор с ответника, има единствена вина за настъпване на
ПТП, тъй като не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка, в резултат
на което не е възприел преминаващата по обозначената пешеходна пътека
пешеходка, не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, приближавайки се
към пешеходната пътека и пресичащата по нея пешеходка, е навлязъл в
крайната лява лента, не е намалил скоростта, не е спрял, в следствие на което
е ударил с автомобила си пострадалата, не е бил внимателен и предпазлив
към законосъобразно преминаващата по пешеходната пътека Д. П., въпреки че
е имал добра видимост и възможност да съобрази посочените изисквания на
закона.
Обстоятелството, че смъртта на Д. Ц. П. е в резултат на процесното
ПТП, се доказва и от приетата като доказателство по делото влязла в сила на
07.07.2023 г. присъда № 7/23.02.2022 г. по НОХД № 702/2021 г. по описа на
ОС Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящото
5
производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената
част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно
е извършил описаното в исковата молба деяние, като е причинил смъртта на
Д. Ц. П., което е противоправно.
Възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредата от
страна на покойната Д. Ц. П. е неоснователно и недоказано. Вещото лице,
изготвило съдебната автотехническа експертиза, сочи, че пешеходката е
вървяла от дясно наляво и е изминала около 7.45 м., при 9.60 м. ширина на
цялото пътно платно, поради което не е налице внезапно навлизане от нейна
страна в платното. Съобразявайки заявеното становище на експерта, съдът не
отчита наличие на съпричиняване.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищците са изпълнили процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмени застрахователни претенции, като в тримесечния срок
по чл. 496 от КЗ ответното дружество не е изплатило претендираните
обезщетения. Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено
увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия
причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата
по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че
за ищците е възникнало правото да получат обезщетения от застрахователя на
деликвента за претърпените вреди от деликта, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и ангажираните по делото
доказателства, установяващи причинените на ищците неимуществени вреди,
предявените искове се явяват доказани по основанието си. Размерът на
обезщетенията за причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на душевните преживявания, общовъзприетото понятие за
справедливост и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
6
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установява, че
вследствие на процесното ПТП на ищците са причинени неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка, с голям интензитет и продължителност.
Мъката и болката от загубата на тяхната майка довели до тежки психически
състояния и на двамата ищци. Ищцата Н. Ц. непосредствено след смъртта на
майка си е била в тежко психическо състояние, като и в настоящия момент
продължава да изживява нейната смърт. Внезапната загуба на Д. П. се
отразила много негативно и на сина й, ищеца В. Х., който се е затворил в себе
си и с цялото си поведение е показвал и показва мъката, която преживява и до
настоящия момент.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по реда на чл. 52
ЗЗД съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на
тежката и внезапна загуба на родител. Вън от съмнение са претърпени от
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от
смъртта на своя близък родственик - майка. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид от една страна това, че човешкият живот
няма равностоен паричен еквивалент, както и това, че ищците са деца на
загиналата, при което внезапната и ненавременна загуба ги е лишила от
близкия и ежедневен контакт, подкрепата и обичта на своята майка. Съдът
съобрази и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то и близките лични
отношения на загиналата с ищците. Безспорно интензитетът на болките и
страданията, като последица от загубата на родител и то майка са завишени.
Съпоставката между установените по делото обстоятелства, социално-
икономическите условия към момента на ПТП /2020 г. / и предвидените към
този период лимити на отговорност на застрахователя по "Гражданска
отговорност" в КЗ, съдът приема за справедлив на основание чл. 52 ЗЗД
размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищцата Н.
Ц., която в продължение на две години преди произшествието е живяла с
майка си, сумата от 150 000 лв., а по отношение на ищеца В. Х. сумата 120 000
лв. До тези суми предявеният иск е основателен, а по отношение на ищеца В.
Х. за горницата над 120 000лв. искът следва да се отхвърли. Съдът определя
различен размер на обезщетенията на двамата ищци по причина, че Н. Ц. е
живяла в едно домакинство с майка си и по-тежка ще усети нейната загуба.
Настоящият състав не отчита съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата Д. П., поради което на ищците следва да бъде присъдено
7
обезщетение изцяло в посочените по-горе размери.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано
от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. В конкретният случай, ответникът е сезиран от ищците с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение на 24.08.2021 г., като на същата
дата ответникът е поискал допълнителни доказателства, които настоящият
състав приема, че попадат в обхвата на чл.106, ал.5 от КЗ, поради което на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно произнасяне
по претенцията по чл. 496, ал.1 от КЗ. Лихва върху главницата по всеки от
исковете по настоящото производство следва да се присъди от
25.11.2021г./изтичането на 3-месечния срок от предявяване на претенциите /.
Разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците
своевременно са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставено на двамата ищци процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседание, процесуалната активност на
адвоката на ищците, материалния интерес, обстоятелството, че субективно
съединените искове на ищците имат идентичен предмет на доказване по
всички въпроси освен по въпроса за вида и размера на търпените вреди,
практиката на СЕС по отношение на размерите на адвокатските
възнаграждение и размера на платеното адвокатско възнаграждение на
представителя на ответната страна, определя възнаграждение на
процесуалния представител на ищците в размер на 15 хиляди лева, от което
следва да му се присъди сумата 13500 лева съразмерно на уважената част от
исковете.
Ищците правят възражение за прекомерност на адвокатското
възражение на ответника и искат неговото намаляване. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседание, процесуалната активност на адвоката на ответника, материалния
8
интерес, обстоятелството, че субективно съединените искове на ищците имат
идентичен предмет на доказване по всички въпроси освен по въпроса за вида
и размера на търпените вреди, практиката на СЕС по отношение на размерите
на адвокатските възнаграждение намалява размера на адвокатското
възнаграждение на ответника на 15 хиляди лева, от която сума на ответника
следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата
1500 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 50 лева, които суми се
дължат само от ищеца В. И. Х., чийто иск е отхвърлен частично.
При условията на чл.83, ал.1, т.4 ищците са освободени от държавна
такса и разноски по делото. По тази причина на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Русе държавната такса по иска –
10 800 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от
Кодекса на застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Х.,
ЕГН **********, ******* по банкова сметка: *********, сумата от 120000
/сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка
му Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.
С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р 2776
ВС, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение над
присъдения размер от 120000 лева, до предявения размер от 150000 лева .
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ц.,
ЕГН **********, *****, по банкова сметка: *******, сумата от 150000 /сто и
петдесет хиляди/ лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка
й Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.
9
С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р 2776
ВС, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, ДА ЗАПЛАТИ на адв. З. Х.
Ж. – БАК, сумата от 13500 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38 ал.2 от ЗА, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 10 800 лева.
ОСЪЖДА В. И. Х., ЕГН **********, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1550 лева разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10