О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
град Кърджали, 24.11.2020
год.
Административен съд – Кърджали, ………………………..….…….… в закрито ……………….………..
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември ………….……………..…………..…..…….……………..
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
Секретар
……………………………………………………………………………………………..….…………………..………
Прокурор
……………..………………………………………………………………………..…………….….……….…….…..
като разгледа докладваното от …………………………….……..… съдията ВИКТОР АТАНАСОВ ……...….…..
ЧКАН дело …………………….…… №175 ..….
по описа на съда …….……...… за 2020 година ………...…..
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.229, ал.1, т.1 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано
е по повод жалба/с характер на частна жалба/, подадена
от М.И.Р. от ***, ЕГН **********, против
Определение №260043 от 07.10.2020 год., постановено по АНД №803/2020 год. на
Районен съд – Кърджали, като в същата заявява, че „Чрез настоящата жалба оспорва Определението на Районен
съд Кърджали на РСК, във връзка присъждането да заплати на Областна дирекция на
МВР - Кърджали, сумата от 80.00 лева, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.”.
Жалбодателката Р. заявява
в така подадената жалба, че в решението
си по АНД № 803/2020 год., съдът следвало да се съобрази, че при определяне на
размера на разноските за юрисконсулт, когато страната е представлявана от
такъв, следва да се изхожда от обоснована преценка на реалните разходи, които
са извършени от дружеството (!?) и че за да определи реалните разходи за
юрисконсулт, съдът следвало: На първо място, да определи часовете, необходими
на юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по процесуално
представителство във всеки конкретен случай, като следвало да се съобразят
следните критерии: правната и фактическата сложност, продължителност на
производство и качество на положения труд. Счита, че в конкретния случай, съдът
не е определил в нито един от актовете си, часовете, необходими за подготовка и
извършване на действия по делото. Твърди също, че съдът не е взел предвид, че е
проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
наказващия орган не е взел лично участие, доколкото
юрисконсултът на ЕТ „Мигар-Р. - М.Р.” изготвил и представил лично своята защита
в съдебно заседание, при условия на качествено извършване на служебен труд. На
второ място, жалбодателката твърди, че съдът следвало
да укаже на страната, представлявана от юрисконсулт, още в началния етап на
делото да предостави доказателства за уговорения размер на брутното трудово
възнаграждение, каквито в конкретния случай действия не били извършени от
страна на съда, т.е. налице била трайна необоснованост на разноските и в същия
този ред на мисли, счита, че същите не би следвало да подлежат на
възстановяване от нейна страна. На трето място, счита, че от размера на брутното
трудово възнаграждение и на база на опредените необходими часове, за които
отново твърди, че не били посочени, съдът следвало да определи размера на
реалните разноски, които се следват в конкретния случай и които подлежат на
обезщетяване на представляваната от юрисконсулт страна, като сочи, че размерите
на възнагражденията, определени в Наредбите/непосочено
кои/, посочени в Определението, могли да служат само за ориентир при определяне разноските за юрисконсулт, а
именно - логически могли да бъдат и по-ниски. Сочи, че в конкретният случай,
спорната сума по електронния фиш за налагане на глоба била в размер на 50.00 лева/петдесет
лева/, а претендираното юрисконсултско
възнаграждение било 80.00 лева, т.е. по-високо от спорната сума. Жалбодателката счита, че съдът е пренебрегнал задължението
си да осигури на страните откритост, достоверност и пълнота на информацията в
производството и на това основание би следвало да отмени наложеното й
задължение да изплати юрисконсултско възнаграждение. Накрая
отново заявява, че чрез настоящата жалба оспорва вмененото й задължение да
заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00 лева.
Ответникът по така подадената
частна жалба – Областна дирекция на МВР - Кърджали, е
получила препис от жалбата на 22.10.2020 год., но не е изпратила писмен отговор
и изразила становище по същата.
Така, при преценката на
допустимостта на така подадената жалба, Административен съд – Кърджали, в настоящия си състав намира, че същата е допустима
за разглеждане от настоящия съд, предвид следното:
Обявлението/съобщението/ за
изготвеното определение е било получено от жалбодателката
М.Р. на датата 16.10.2020 год., лично и срещу подпис, видно от подписаната и
оформена разписка за връчване на същото, приложена по делото/на л.41 от АНД №803/2020 год. на РС –
Кърджали/. Жалбата против това определение е
подадена чрез Районен съд – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на
датата 20.10.2020 год., регистрирана в деловодството на Районен съд – Кърджали
с Вх.№*** от *** год., от което следва, че жалбата е подадена на
4-ия/четвъртия/ ден след получаването на обявлението/съобщението/ за
изготвеното определение, т.е. подадена е в 14-дневен срок, в който подлежи на
обжалване решението, чието изменение в частта му за разноските е отказано с
атакуваното определение и съобразно регламентацията на чл.248, ал.3, предл.ІІ/второ/ от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК. Жалбата, освен това, е депозирана от активно легитимирано лице и при
наличие на правен интерес за жалбодателката М.Р., тъй
като с атакуваното определение е оставена без уважение подадената
от нея молба/искане/, с която всъщност е поискала да бъде изменено Решение №197
от 13.07.2020 год., постановено по АНД №803/2020 год. по описа на Районен съд -
Кърджали в частта му за разноските, с която част същата е била осъдена да
заплати по сметка на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 80 лева.
Разгледана по същество,
съдът в настоящия състав намира частната жалба за неоснователна, като съображенията
за това са следните:
За
да постанови посочения по-горе резултат, районният съд е посочил, че в хода на
съдебното производство, от пълномощника на АНО е поискано юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали и че съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът е посочил, че безспорно ОДМВР - Кърджали
е била страна по настоящото дело, а съгласно ал.5 на чл.63 от ЗАНН, в полза на ЮЛ
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани
от юрисконсулт и предвид на това, че обжалваното НП е било потвърдено от съда/обжалван
всъщност е бил електронен фиш, а не НП/, както и направената претенция за
разноски, то на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3
от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съдът се е обосновал също, че съгласно чл.37, ал.1 от
3ПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП и че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Районният
съд е посочил, че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в
което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но че
същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради което е приел, че следва
да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева и че доколкото
издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, то именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва
да бъдат присъдени разноските по делото. По тези съображения районният съд е
намерил искането по чл.248, ал.1 от ГПК, подадено от жалбодателката
М.И.Р. за неоснователно, поради което и с обжалваното определение го е оставил
без уважение.
Проверката за правилност и
законосъобразност на атакуваното Определение №260043 от 07.10.2020 год.,
постановено по АНД №803/2020 год. на Районен
съд - Кърджали настоящият състав извърши с оглед действащата към датата на
постановяването му редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
същите се регламентират от нормата на чл.143 от АПК, наименована
„Отговорност за разноски”, като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ, като следва изрично да се отбележи, че тази норма
не разграничава, дали юридическото лице, в полза на което може да се присъди юрисконсултско възнаграждение, е търговско дружество,
сдружение с нестопанска цел, фондация, кооперация или е звено от държавната
администрация, на което, по силата на закон или друг нормативен акт е даден
статут на юридическо лице, каквото юридическо лице е и Областна дирекция на МВР
– Кърджали, съгласно нормата на чл.37, ал.2 от ЗМВР. Същевременно, безспорно
ОДМВР – Кърджали е била страна в производството по АНД №803/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали,
като от анализа на цитираните по-горе норми следва, че като юридическо лице -
страна в това производство, същата безспорно има право на присъждане на
разноски, в т.ч. на присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като в това производство е била защитавана от юрисконсулт.
На
следващо място, по отношение размера на присъденото
юрисконсултско възнаграждение, отново следва да се
посочи, че нормата на чл.65, ал.5 от ЗАНН регламентира, че размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, т.е.
по отношение размера на това възнаграждение, тя препраща към разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Тази
норма - чл.37, ал.1 от ЗПП, от
своя страна регламентира, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, т.е. и тази норма не определя конкретните
минимални и максимални размери на възнагражденията по различните видове съдебни
производства, респ. и начинът им на формиране, а също препраща, но към подзаконов
нормативен акт - наредба на Министерския
съвет. Тази наредба е Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4 от 06.01.2006 год.(обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г., посл. доп., бр.69 от 04.08.2020 г., в
сила от 04.08.2020 г.). В чл.8 от Наредбата
за заплащането на правната помощ/НЗПП/ е регламентирано, че посочените в
наредбата възнаграждения са съобразно вида правна
помощ и имат определен минимален и
максимален размер, като в Глава ІV от НЗПП, наименована
„Възнаграждения”, в 6 отделни раздела, са регламентирани, т.е. изрично са посочени
в отделни норми, минималните и максималните размери на възнагражденията, за
осъществено процесуално представителство или защита в различните производства.
В тази Глава ІV от НЗПП съществува Раздел ІVа (Нов - ДВ, бр.59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г.), наименован
„Процесуално представителство и защита по специално уредени производства”, в
който, в 11/единадесет/ отделни разпоредби/чл.27а - чл.27л/, са изрично
определени минималните и максималните размери на възнагражденията за защита в
производствата по конкретно посочените в тези норми закони. Така, в
разпоредбата на чл.27е (Нов - ДВ,
бр.59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.)
от НЗПП изрично е регламентирано, че „Възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лева.”, т.е. минималният размер на това възнаграждение е 80 лева,
а максималният – 120 лева. Производството по АНД №803/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали е било именно по Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/, образувано по повод подадена в
срок жалба срещу издаден от ОДМВР - Кърджали електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с АТСС, като с постановеното по това АНД решение,
съдът е потвърдил издаденият срещу жалбодателката М.И.Р.,
като представляващ ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.” ***, електронен фиш. Така, при този
изход на делото и при положение че присъждането в полза на ОДМВР – Кърджали, на
юрисконсултско възнаграждение, е било своевременно
поискано с депозираната преди съдебното заседание молба, с характер на писмена
защита, от страна на процесуалния представител на ОДМВР – Кърджали – главен
юрисконсулт М. П./на л.18 от АНД
№803/2020 год./, то правилно и в
съответствие с посочените и анализирани по-горе разпоредби, Районен съд –
Кърджали е присъдил в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение, в минимално предвидения в чл.27е от НЗПП, размер от
80.00/осемдесет/ лева.
Независимо от изложеното
по-горе, във връзка с доводите в подадената частна жалба, съдът в настоящия
състав намира за уместно да отбележи, че никъде в посочените по-горе и
анализирани разпоредби, приложими за настоящия случай, размерът на юрисконсултското възнаграждение не е обвързан с някаква
часова ставка, респ., никъде няма въведено изискване за отчитане на часовете,
необходими на юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по осъществяване
на процесуално представителство и съответно, не съществува и няма разписано
задължение за съда да определя със съдебния си акт или актове по конкретното
дело часовете, необходими за подготовка и извършване на действия по делото. Предвид
това, тези доводи съдът в настоящия състав намира за неоснователни, а по отношение
на другите съображения, развити в частната жалба, съдът намира, че решаващият
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството,
че по делото е било проведено само едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител но ОДМВР – Кърджали не се е явил, но че е изготвил и
представил преди съдебното заседание молба, с характер и съдържание на писмена
защита, поради което и е определил това юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения негов размер от 80.00/осемдесет/ лева.
Така,
предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че частната
жалба, подадена от М.И.Р. от ***, с
изложените в нея доводи и съображения, е неоснователна, а обжалваното Определение
№260043 от 07.10.2020 год., постановено по АНД №803/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, намира за правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което с определението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
Водим от това и на основание
чл.235 от АПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК и чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №260043 от 07.10.2020
год., постановено по АНД №803/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.