№ 234
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110209540 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. СТ. срещу наказателно постановление /НП/ №151/2020
от 21.10.2020 г. на председателя на Патентно Ведомство на Република България, с което на
жалбоподателя на основание чл. 127, ал. 1 от ЗМГО е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител,
изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален представител иска
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите
на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 23.09.2020 г. свидетелят Ф.М. – старши експерт в Патентно ведомство на
Република България, след извършена проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение по чл. 127, ал. 1 от
1
ЗМГО присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител на
жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива не били
изложени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 21.10.2020 г. П.Николов - председател на Патентното
ведомство на Република България издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 129 и чл. 133 от
ЗМГО, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че доколкото според твърденията в АУАН и в НП се касае за
продължително нарушение, състоящо се в трайно предлагана услуга, налична и към датата
на извършена проверка, при посочване на същата дата като дата на нарушението не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално
основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 21.04.2019 г. Лидия Любенова Павлова регистрирала търговска марка " 4vlastbg" с
регистров номер № 107161 за услуги от клас 16, 35, 38, 41 по МКСУ със срок на защита до
21.04.2029 г.
Жалбоподателката С.С. ползвала интернет страницата 4vlast-bg.eu на сървър,
предоставен от "Суперхостинг.БГ" ЕООД. Към 16.09.2020 г. тази страница служела за
публикуване на новинарски стаии от различни новинарски агенции в няколко отделни
категории – топ, регион, оживление, бизнес, криминални, важни, спорт, лов и риболов,, глас
свише и свободно време. В горния ляв ъгъл на интернет страницата бил поставен знак,
представляващ изписан на кирилица текст "Ние сме първи/ Четвъртата власт" и изображение
на ръка, държаща микрофон вляво от текста.
Л.Павлова подала поредица от сигнали във връзка с неправомерното използване на
регистрираната от нея търговска марка на горепосочената интернет страница. По повод на
сигнала била започната проверка, като въз основа на констатираните при проверката
обстоятелства, св. Ф.М. приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение,
поради което съставил процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Ф.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост.
Следва да се посочи, че предмета на делото в административнонаказателното
производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН, като
в настоящия случай в АУАН и в НП е посочено, че на процесната интернет страница се
предлага услугата "реклама, онлайн реклама в компютърна мрежа", без обаче да се
конкретизира по какъвто и да е начин вида и формата на предлаганата реклама и услугите,
за които се отнася, поради което настоящата инстанция намира за недоказана тази форма на
търговска дейност от страна на жалбоподателя. Съдът не разполага с правомощие да
попълва фактическата рамка на административното обвинение, тъй като съдебният контрол
не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са
били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се
изследва и установява за пръв път пред настоящата въззивна инстанция.
По отношение на услугите на информационни агенции, от приетите по делото
писмени доказателства и показанията на свидетеля се установява, че съдържанието на
интернет страницата на жалбоподателя включва публикуване на новинарски текстове от
различни източници, което обстоятелство не е и спорно по делото.
2
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят не е
нарушил разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗМГО.
Съгласно въпросната разпоредба лице, което използва в търговската дейност по
смисъла на чл. 13 от същия закон стоки или услуги, означени със знак, идентичен или
сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от
2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в
размер от 3000 до 20 000 лв. В чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО е посочено, че използване в
търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на
пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, уреждащ съдържанието на изключителното право
върху марка, притежателят й може да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или
сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможност за свързване на знака с марката.
По въпроса за сходството като елемент от състава на противоправното ползване на
търговска марка е налице съдебна практика както на ВАС, така и на ВКС.
За разлика от идентичността (еднакъв, тъждествен), сходството (близък, без да е
еднакъв, подобие, непълно съответствие) се характеризира с известни отлики между
регистрираната търговска марка и използвания от нарушителя знак, като тези отлики
обичайно са явно незначителни и незабележими за неспециалист в тази област. Отликата
или изменението може да засегне образния или словесен елемент на търговската марка и е
толкова незначително, че може да заблуди потребителя и точно затова води до нарушаване
правата на притежателя на защитеното право. Преценката за съотношението между
регистрираната марка и използвания знак от жалбоподателя следва да включва тяхната
съпоставка във визуален, фонетичен и смислов (семантичен) аспект. В този смисъл Решение
№ 513 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2562/2011 г., I н. о, Решение № 11649 от 1.08.2019
г. на ВАС по адм. д. № 9442/2018 г., VII о, , Решение № 561 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 2819/2011 г., II н. о. и др.
По делото се установи, че жалбоподателят е публикувал на своята интернет страница
новини под знака "Ние сме първи/ Четвъртата власт", с което е предоставял услуги на
информационни агенции по смисъла на Международна класификация на стоките и услугите
за регистрация на марки (клас 38) – респективно е използвал този знак в търговската си
дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО.
Според настоящата инстанция обаче по делото не се установява сходство между
използвания от жалбоподателя знак и регистрираната по национален ред марка с рег. №
107161 "4vlastbg", което да доведе до вероятност за объркване на потребителите, включваща
възможност за свързване на знака с марката.
Липсва визуално сходство между процесните марка и знак, доколкото марката се
състои от букви на латиница и число, а знакът на жалбоподателката представлява
израз/изречение, изписано на кирилица. Възможно е да се приеме наличие на частично
фонетично сходство в зависимост от избора, който би направил читателят на регистрираната
търговска марка, но следва да се посочи, че НП се издава само при безспорно и несъмнено
установено административно нарушение, а не при поведение, което може да бъде
интерпретирано като такова в зависимост от субективната преценка на актосъставителят и
административнонаказващият орган. В случая "4vlastbg" би могла до си произнесе от
потребителя като "четвърта власт беге", както е отбелязано в НП, но това е само един от
възможните прочити, като марката би могла да се произнесе и по още няколко различни
начина, в зависимост от интерпретацията на цифровия символ в марката – като бройно или
редно, членувано или нечленувано числително име. В тази хипотеза действително е налице
известно смислово подобие между знака "Ние сме първи/ Четвъртата власт" и марката
4vlastbg, като за целта следва да се игнорира и първата част от знака на жалбоподателя "ние
3
сме първи", която очевидно не фигурира в търговската марка и която прави отликите между
двете съвсем не незначителни. Следва да се посочи обаче и че изразът "четвъртата власт"
като алегория за журналистите и медиите датира от осемнадесети век и е навлязъл трайно и
устойчиво в българския език далеч преди регистрирането на процесната търговска марка.
Поради това идеята, че потребителите биха свързали всяка употреба на този израз именно с
въпросната марка е абсурдна и сама по себе си може да послужи като илюстрация на
логическия похват argumentum ad absurdum, а ограничаването на употребата на подобен
устойчив и популярен израз би представлявала недопустимо посегателство върху свободата
на изразяване, именно поради което и Закона (чл.11, ал. 1, т. 3 от ЗГМО) не допуска
регистрация на марки, състоящи се от изрази, станали обичайни в говоримия език.
В обобщение според съда липсва такова визуално, фонетично и смислово сходство
между регистрираната марка и ползвания знак от жалбоподателя, което би направило
възможно объркване на потребителите, каращо ги да свържат знака с марката и позволяващо
възползване на жалбоподателя от установената в практиката марка. Наказателно
постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, като в случая според настоящата инстанция липсва елемент от състава на
твърдяното административно нарушение, поради което жалбоподателят не е нарушил
посочената разпоредба на ЗМГО, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
Следва да се посочи, че действително е налице отчетлива прилика между адресите на
интернет страницата на жалбоподателката и интернет страницата на притежателя на
марката. Редът за установяване на това обстоятелство и защитата на евентуално нарушените
права на някоя от страните, вследствие на това, обаче, не е по ЗМГО и не е предмет на
настоящото производство.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, като своевременно претендира такива, но не доказва реалното им
извършване, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №151/2020 от 21.10.2020 г. на
председателя на Патентно Ведомство на Република България, с което на С. Б. СТ. на
основание чл. 127, ал. 1 от ЗМГО е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4