О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1222 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 15, ал. 2, вр. чл. 19 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "ВСЕЛЕНА" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, ул. „1-ва“ № 82, представлявано от Петър Шарков,
срещу Определение № 6368/17.05.2019 г.
по гр.д. № 4954/2019 г. по описа на ВРС, IX с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото, на основание чл. 19 ГПК
и чл. 8 ЗМТА.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят "ВСЕЛЕНА"
АД твърди, че неправилно районният съд е приел, че констативният протокол е
подписан лично от законния представител на дружеството, защото Петър Шарков е
записан в качеството на свидетел, а не на клиент и не е давал съгласие
уреждането на правоотношенията между страните да се отнася към арбитражен съд.
Сочи, че Шарков не е присъствал на проверката, а само е подписал протокола без
да му е бил обяснен и без да се запознае с констатациите му. Допълнително
излага, че арбитражното споразумение не е уговорено индивидуално, поради което
клаузата е неравноправна. Твърди още, че споразумението е и нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД (липса на воля), евентуално унищожаемо на
основание чл. 29 ЗЗД (измама). Сочи, че ищецът е потребител на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т. 41б, б „а“ от ЗЕ, поради което чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 3,
ал. 4 ЗЗП са приложими спрямо него, доколкото ЗЕ е специален спрямо ЗЗП. Моли
за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД.
Същият оспорва жалбата, като излага, че е неоснователна и следва да се остави
без уважение. Твърди, че законният представител на жалбоподателя е подписал
констативния протокол от което следва, че арбитражното споразумение е валидно.
Излага, че твърденията за липса на воля и измама не отговарят на действителното
фактическо положение. Сочи, че арбитражната клауза не е неравноправна и
жалбоподателят не се явява потребител по смисъла на ЗЗП, защото е юридическо
лице. Моли за потвърждаване на определението и присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл. 275 ГПК. Същата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 4954/2019 г. на ВРС е
образувано по предявен от „ВСЕЛЕНА“ АД отрицателен установителен иск срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с което се иска от съда да признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на
3 317,45 лв., която съставлява начислена корекционна сметка след проверка
на 20.09.2019 г. на обекта на ищеца в к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, ул. „1-ва“.
В срока за отговор на исковата молба е направен
отвод за арбитражна клауза и по този начин за недопустимост на делото пред
гражданския съд.
С атакуваното Определение № 6368/17.05.2019 г.
по гр.д. № 4954/2019 г. ВРС е уважил отвода за неподведомственост и е прекратил
производството по делото.
Настоящият състав намира определението за законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Цитираният § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода, че
определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се
придобива стоката или услугата.
Така цитираната тълкувателна разпоредба
предвижда, че са налице две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител - в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това може да е
търговец, макар и по смисъла на чл. 56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се направи
извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от обстоятелството
дали същите са физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват
услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност.
От доказателствата по делото се установява, че
служители на ответника са извършили проверка на СТИ на ищеца, за което са
съставили Констативен протокол № 5100254/20.02.2019 г., с който се съдържа
клауза, че всички спорове, възникнали между клиента и разпределителното
дружество по отношение на протокола се отнасят за решаване пред Арбитражен съд
Варна, сдружение ППМ, съобразно неговия правилник.
Протоколът е в писмена форма, разписан е от
служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, от изпълнителния директор на
клиента „ВСЕЛЕНА“ АД – Петър Шарков, както и от Христо Цветков (собственик),
поради което отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА, който предвижда, че
„арбитражното споразумение трябва да бъде
писмено, като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства
за съобщения“. Затова и настоящият състав приема, че приложеното писмено
споразумение, подписано и от двете страни, има характера на арбитражно такова
по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че
представляващият дружеството се е разписал под графата свидетел, а не като
клиент, доколкото с подписа си е удостоверил, че се е запознал с отразеното в
протокола и го е приел без възражения. Липсват данни по делото, които да сочат
на хипотеза на липса на съгласие или измама, а и тези твърдения не подлежат на
проверка в настоящото производство. Дружеството ищец следва да се счита
обвързано от волеизявлението на представляващия.
Ищецът „ВСЕЛЕНА“ АД е търговско дружество,
осъществяващо търговска дейност в присъединения обект, находящ се в .к. „Св.
Св. Константин и Елена“, ул. „1-ва“, област Варна, поради което няма качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото предявеният иск е
по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, като цена на ел. енергия
за конкретен период, той попада извън изключенията на чл. 19, ал. 1 ГПК. Налице
е обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и предвид позоваването
на него от ответника в срока за отговор на исковата молба, са налице
предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗМТА за прекратяване на производството по
делото.
Понятието „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на § 1, т. 41б, б „а“ от ЗЕ не е идентично с понятието „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което забраната за разрешаване на
потребителски спорове от Арбитражен съд не се прилага спрямо юридическите лица.
Няма основание да се счита, че ЗЕ се явява специален закон спрямо ЗЗП в тези
хипотези. Двата закона въвеждат различни понятия за целите на нормативната
уредба, която уреждат.
Неоснователен е доводът в жалбата, че текстът на
арбитражното споразумение, обективиран в протокола от извършена проверка на СТИ
в обекта е едностранно наложен от ответника, без да е договарян между страните,
поради което не съставлява договор. На първо място страните по споразумението
са търговци. Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието
на протокол от техническа проверка като уговорка от типов характер, но същото е
подписано от страните, а формалната доказателствена сила на документа не е
оспорена от потребителя на ел. енергия. В този смисъл съдът приема, че
споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал. 2 ЗМТА.
Независимо дали е налице законосъобразно проведена корекционна процедура и дали
останалите констатации в протокола обвързват страните, няма пречка предвидената
в него арбитражна клауза да е валидна.
По изложените съображения съставът приема, че
приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен
да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на
исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено
в срока за отговор от ответника и доколкото същото е основателно,
производството по предявения иск следва да се прекрати. Налице са всички
предпоставки спорът да бъде разрешен от арбитраж, на основание чл. 19 ГПК,
съобразно договореното между страните.
В заключение, с оглед предмета на
материалноправния спор, поведението на страните и представените доказателства,
настоящият състав на ВОС приема, че частната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение. Налице са предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, поради
което спорът не е подведомствен на общия съд. Предвид съвпадане на изводите, до
които е достигнал настоящият състав на въззивния съд, с тези на ВРС,
обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, предвид
възражението за неподведомственост на спора поради уговорена между страните
арбитражна клауза, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемият има
право на поискани разноски, които съгласно представения списък и писмени
доказателства възлизат на 240 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Въззивникът
е релевирал възражение за прекомерност, което е неоснователно, доколкото
претендираните разноски са в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11, вр. § 2а от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските следва да се възложат в тежест на въззивника в пълен размер.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
6368/17.05.2019 г. по гр.д. № 4954/2019 г. по описа на ВРС, IX с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото, на
основание чл. 19 ГПК и чл. 8 ЗМТА.
ОСЪЖДА "ВСЕЛЕНА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „1-ва“ № 82, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, сумата от 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.